Социална закрила 2.0: Обезщетения за безработица и минимален доход

Социалната закрила включва редица парични и непарични права. Настоящият доклад е посветен на обезщетенията за безработица и за гарантиране на минимален доход за хората в трудоспособна възраст. Те включват обезщетения за безработица от по-ниско ниво в 12-те държави членки, в които съществуват такива, за хора, чиито обезщетения от по-високо ниво са изчерпани или които не могат да получат достъп до тях. Тези обезщетения предпазват от намаляване на доходите поради безработица и не позволяват на доходите да паднат под определено ниво. В доклада са описани пропуските в обхвата, неизползването и прекомерно ниските размери на обезщетенията, както и начинът, по който тези обезщетения са свързани с правата и достъпа до услуги. В него се обсъждат цифровите процедури за кандидатстване, отхвърлянето на заявления, финансовите (не)стимули за получателите на обезщетения да участват в работа или обучение, както и характеристиките на получателите.
 

Контекст на политиката

Договорът за Европейския съюз потвърждава ангажимента на държавите членки да зачитат основните социални права, определени в Европейската социална харта, включително подобряването на социалната сигурност и защитата срещу бедността и социалното изключване. Целите в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права за 2021 г., които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., включват: „[t]броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да бъде намален с най-малко 15 милиона,“ и „най-малко 78 % от населението на възраст 20—64 години следва да бъде трудово заето“. Препоръката на Съвета от 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила препоръчва на държавите членки да предоставят достъп до подходяща социална закрила за всички работници и самостоятелно заети лица. В препоръката от 2023 г. относно подходящия минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, държавите членки се призовават да модернизират схемите за гарантиране на минимален доход. Групата на високо равнище от 2021 г. за бъдещето на социалната закрила и на социалната държава в ЕС изтъква връзката между паричните обезщетения и достъпа до услуги, като се застъпва за подход на социални инвестиции.
 

Основни констатации

• Социалните помощи намаляват наполовина дела на хората на възраст 16—64 години, изложени на риск от бедност в ЕС — от 31 % (след данъци и преди плащания) на 15,5 % (след данъци и плащания).
   
• Като цяло около две трети от безработните лица остават без обезщетения или помощ — от по-малко от половината в 4 държави членки до поне три четвърти в 16 държави членки. Лицата с кратък трудов стаж или без такъв (предимно млади хора), самостоятелно заетите лица, лицата с нестандартни условия на труд или дългосрочно безработните лица често нямат право на обезщетения за безработица от по-висок ранг или изобщо на такива.
   
• За обезщетения за безработица от по-висок ранг изискваните осигурителни периоди варират от шест месеца или по-малко в шест държави членки до две години в три държави членки. Минималната продължителност на обезщетението след две години осигурителен стаж варира от пет месеца или по-малко (в 8 държави членки) до най-малко девет месеца (в 10 държави членки).
   
• Групите, които са изправени пред пропуски в обезщетенията за минимален доход, включват домакинства с ниски доходи или активи (жилища, които са се увеличили по стойност) над прага на правото на обезщетение, групи от чуждестранни граждани (граждани на трети държави с разрешение за временно пребиваване, граждани на ЕС, търсещи работа) и бездомни хора.
   
• Не е установена държава членка, в която повече от 80 % от лицата, които имат право на обезщетение за гарантиране на минимален доход, ги получават. Неизползването изглежда не е толкова сериозно при схемите за безработица от по-високо ниво.
   
• Проактивният подход на органите за събиране на надплатените суми контрастира с усилията им да идентифицират неполучателите, които биха имали право на обезщетения, ако подадат молба.
   
• Делът на предишните доходи, изплатени като обезщетение за безработица, варира от 50 % до 90 %. В 15 държави членки количеството намалява с течение на времето. Няколко държави ускориха тези намаления от 2023 г. насам. Платените суми са ограничени до по-малко от 60 % от националната средна работна заплата в почти половината от държавите членки. Автоматично индексиране се прилага в 15 държави членки за обезщетението за минимален доход и в 8 държави членки за обезщетението за безработица.
   
• Поне 10 % от молбите за обезщетение за минимален доход и за обезщетение за безработица са отхвърлени за почти всички идентифицирани схеми, обикновено на основание, че заявителят не отговаря на изискванията за имущество или доход или няма необходимите документи.
   
• За минимален доход и по-често за обезщетения за безработица може да се кандидатства онлайн, с изключение на три държави членки. Въпреки че възможностите за лично подаване обикновено остават налични, са установени примери, при които някои стъпки са изключително по цифров път.
   
• Цифровите приложения представляват предизвикателство, особено за групи хора, които са по-възрастни, имат увреждания, ниско образование или ниски доходи, бездомни са или живеят в селски райони със затруднен достъп до интернет.
   
• Санкции за неспазване на изискванията за дейност, например посещаване на обучение, обикновено се налагат на 1—6 % от получателите на обезщетения годишно.
   
• Лицата, които живеят в домакинства с един възрастен, жените и лицата, които не са граждани на съответната държава, са свръхпредставени сред получателите на обезщетения за минимален доход. Получателите на обезщетения за безработица по-често са граждани и мъже, но през последното десетилетие в няколко държави членки преобладават жените. В някои държави се наблюдава едновременно увеличаване на продължителността на получаването на обезщетения и намаляване на броя на получателите.
   

Насоки за политиката

• За да се осигурят основни жизнени стандарти и да се подобрят социалното приобщаване и перспективите за заетост, социалната закрила трябва да надхвърля единствено осигуряване на възможност за оцеляване. За да се постигне това и да се отговори на различните нужди, достъпът до услуги за подпомагане е от ключово значение.
   
• Намаляването на доходите може да бъде предотвратено чрез автоматично индексиране, особено за схемите за минимален доход, при които има тенденция за по-продължителна зависимост.  Това е важно за равенството между половете, тъй като жените са свръхпредставени сред получателите. Индексирането следва да реагира на внезапни промени в инфлацията и да отчита, че инфлацията, с която се сблъскват домакинствата с ниски доходи, може да изпревари общите индекси на потребителските цени.
   
• Сложните системи за обезщетения изискват значителни инвестиции в предоставянето на информация и увеличават отхвърлянията и неползването. Това може да се постигне чрез проучване на причините за отхвърляне на заявления и разширяване на покритието, като критериите за предоставяне на право станат по-лесни за разбиране и автоматизиране.
   
• Цифровите приложения могат да подобрят достъпа до обезщетения, но създават неравнопоставеност и намаляват възможностите за определяне на нуждите от подкрепа в пряк контакт. За да се противодейства на това, трябва да се проучат иновативни начини за връзка по цифров път с кандидатите, а ресурсите, освободени от цифровизацията, могат да се използват за подобряване на достъпа на изключените от цифровите технологии групи.
   
• Стимулите за „използване“ на правото на обезщетение за безработица преди започване на работа следва да бъдат намалени чрез увеличаване на гъвкавостта, например като се гарантира, че оставащото обезщетение за безработица може да бъде запазено за следващи периоди на безработица.