Европа — място за живеене и работа от световна величина?

'Europe – a world-class place to live and work'. That is how President Juncker described Europe at the summit to formally proclaim the EU Pillar of Social Rights in Gothenburg last month. And he added: ‘Europe is more than just a single market, more than money … It is about our values and the way we want to live’. So how do we live?  Do the 510 million Europeans across the current 28 Member States really feel that their living conditions are ‘world-class’? 

Европа — място за живеене и работа от световна величина?

„Място за живеене и работа от световна величина.“  Именно така председателят Юнкер описа Европа при обявяването на официалното подписване на Европейския стълб на социалните права в Гьотеборг миналия месец.

По време на срещата на държавните и правителствените ръководители от целия ЕС, на която те приеха пакет от 20 социални принципа и права, председателят на Комисията подчерта, че „Европа е много повече от единен пазар, много повече от пари… В същността ѝ са нашите ценности и начинът, по който искаме да живеем“.

Така че как по-точно живеем?  Наистина ли 510 милиона европейци от 28-те (засега) държави членки чувстват, че условията им на живот са „от световна величина“?

Със сигурност за мнозина това е така. Много други обаче все още се сблъскват с неравнопоставеност и чувстват изолация или несигурност, тревожат се за достъпа си до прилично жилище и работа и се безпокоят за своето бъдеще и за бъдещето на децата си.  Това личи в популистките настроения в някои райони, където явно се отрича установеният ред, което до голяма степен внася отрицателни нотки в общия дискурс.

Както винаги обаче действителността е много по-сложна.

Всъщност последните няколко години като цяло са добри и „вятърът (наистина) отново духа в платната на Европа“. Според резултатите от последното европейско проучване на качеството на живот личи общ напредък по отношение на качеството на живот, самото общество и обществените услуги. За мнозина подобренията са налице, въпреки че те идват на фона на ниски стойности след икономическата криза. Факт е, че в някои случаи показателите сочат връщане към нива отпреди кризата — което отчасти отразява общия икономически подем и възстановяване на растежа във всички държави членки.

Растат и нивата на оптимизъм, като оценките за удовлетвореността от живота и щастието остават сравнително високи в повечето държави в ЕС.  Удовлетворението от стандартите на живот е нараснало в повечето държави членки и в сравнение с 2011 г. повече хора се справят с финансовите затруднения.

Доверието в националните институции в действителност е нараснало повсеместно, и най-вече сред младите хора се наблюдава тенденция към засилване на доверието към другите хора.  Желаният растеж на ангажирането и участието в социални и обществени организации във всички държави членки и намаляването на чувството за социална изолация, което беше често срещано по време на кризата, също свидетелстват за една по-положителна следкризисна среда. Действително през последните пет години са намалели възприеманите напрежения в обществото между бедни и богати, ръководствата и работниците, възрастни и младежи, както и между мъже и жени.

 

 

Освен това, противно на общото схващане, в действителност днес хората като цяло са по-доволни от жизнено важните обществени услуги като здравеопазване и транспорт, а в някои държави — дори от услугите за детски грижи.

Изглежда, че дотук всичко е наред.

В същото време обаче е ясно, че трябва да се направи още.

Докато редица държави, предимно в Централна и Източна Европа, продължават да догонват, други стигнаха до задънена улица в процеса на по-голямо сближаване, като дори в някои области различията се задълбочиха. Удовлетвореността от стандартите на живот например е нараснала най-вече в България, Естония, Ирландия, Полша и Унгария, докато удовлетвореността от живота в Гърция, Кипър, Испания, Италия и Хърватия се е понижила.  Остават и големите различия между държавите членки по отношение както на достъпа, така и на качеството на медицинските услугите и грижите.

Наред с това все още има съществени неравенства между различните полове, възрастови групи и групите с различни доходи.

При жените например нивото на удовлетвореност от живота е малко по-високо в сравнение с това при мъжете, въпреки че жените все още извършват повече неплатена домакинска работа и полагат повече грижи.  Вероятно утежнявайки допълнително разделението между половете в тази област, растящата нужда от дългосрочни грижи за възрастните — където жените продължават да имат по-голям принос — е една от основните причини за трудното установяване на равновесие между професионалния и личния живот.

Самите възрастни хора се справят по-трудно от младите, най-вече в някои централно- и източноевропейски държави, като възрастта има явно значение за намаляването на удовлетворението от живота в България, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Хърватия. В две трети от държавите – членки на ЕС, над половината от участниците в проучването също така са притеснени за нивото на доходите си на старини.

В действителност въпреки растежа, вследствие на който по-малко хора в сравнение с преди пет години посочват, че изпитват материални затруднения, над половината от участниците в проучването от 11 държави членки твърдят, че преживяват трудно.  Както винаги, най-бедните страдат най-много, като резултатите сочат, че качеството на живот се е подобрило най-малко за групите с по-ниски доходи.

Всъщност мнозина европейци изразяват по-слаб оптимизъм за бъдещето на децата си, отколкото за своето собствено бъдеще. Тук отново обаче се виждат различия, като по-слабият оптимизъм за бъдещите поколения се наблюдава в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Словения, Франция и Чешката република, докато в България, Латвия, Литва, Полша и Финландия хората смятат, че децата им имат по-добри перспективи от тях.

Наред с това в контекста на по-широкия и по-спорен дебат за миграцията и мобилността в ЕС си заслужава да се отбележи, че в определени държави, най-вече Австрия, Белгия, България, Германия, Дания, Естония, Италия, Малта и Франция, възприеманите напрежения между различните религиозни и етнически групи значително са нараснали. Това е така въпреки общия спад на възприеманите напрежения между различните групи на обществото.

Такава е нюансираната картина на живота според гражданите на ЕС, в момента, в който правителства, местни и регионални органи, социални партньори и гражданското общество се заемат с въвеждането на стълба на социалните права.

Тези резултати от европейското проучване на качеството на живот изтъкват необходимостта от приоритетно насочване на вниманието към групите на най-нуждаещите се: трайно безработните — при които има по-висок риск от бедност, социална изолация и психични проблеми — в контекста на активна подкрепа за трудовата заетост; жените — които продължават да поемат най-големия дял от домакинската работа и грижите — в контекста на принципите за равенство между половете и грижите за деца; към грижите и услугите в подкрепа на правото на по-добро равновесие между професионалния и личния живот по време на целия професионален живот; към по-бедните възрастни граждани — в контекста на правото на адекватни доходи и пенсии за старост; както и към коренните различия по отношение на достъпа до качествени услуги — в контекста на правото на своевременен достъп до финансово достъпни медицински и социални грижи.

Това обаче са едва някои от най-важните инициативи, необходими, за да може ежедневната действителност за европейските граждани да отговаря на амбициозните стремежи, заложени в стълба. Ако наистина целта е това да бъде знаков момент за Европа, трябва да превърнем тези сведения в дела, а данните — в резултати, така че реално да затвърдим „своите ценности и начина, по който искаме да живеем“.

Useful? Interesting? Tell us what you think. Hide comments

Eurofound welcomes feedback and updates on this regulation

Коментар