Living conditions and quality of life

Пандемията от COVID-19 и разделението между половете на работното място и у дома

Report
Публикувано
13 October 2022
pdf
Formats and languages
Executive summary
Свали

Основни констатации

  • Традиционните представи за половете, в които жените са основно тези, които отговарят за полагането на грижи, все още са дълбоко вкоренени в социалните норми — както за жените, така и за мъжете — и това намира отражение в платения и неплатения труд. Тези разделения водят до продължаващи различия между половете на пазара на труда и извън него, които се проявяват по редица показатели, включително условия на труд, бедност, общо работно време и конфликти между професионалния и личния живот.
Read more
  • Традиционните представи за половете, в които жените са основно тези, които отговарят за полагането на грижи, все още са дълбоко вкоренени в социалните норми — както за жените, така и за мъжете — и това намира отражение в платения и неплатения труд. Тези разделения водят до продължаващи различия между половете на пазара на труда и извън него, които се проявяват по редица показатели, включително условия на труд, бедност, общо работно време и конфликти между професионалния и личния живот.
  • Въздействието на пандемията от COVID-19 върху пазара на труда беше забележително неутрално по отношение на пола на равнището на ЕС, което отчасти отразява прекомерното представителство на жените в секторите, които бяха спрени, но също и концентрацията им в професии и важни сектори, където може да се работи от разстояние. Резултатите от проучванията обаче показват, че по време на кризата, предизвикана от COVID-19, загубата на работни места при жените е била най-често срещана сред най-нископлатените работнички, а загубата на работни места при мъжете е била по-равномерно разпределена.
  • Конфликтите между професионалния и личния живот се увеличиха драстично по време на пандемията от COVID-19, особено сред дистанционно работещите майки на малки деца. С излизането на Европа от пандемията създателите на политики трябва да обърнат внимание на факта, че доброволните, гъвкави схеми на работа, които е най-вероятно да бъдат възприети от жените, могат да доведат и до увеличаване на неплатената работна натовареност и до по-малка видимост на работното място, като последиците за професионалното развитие, заплащането и пенсиите са дългосрочни.
  • Кризата с COVID-19 изтъкна решаващата роля на услугите за полагане на грижи в подкрепа на участието на жените на пазара на труда, финансовата сигурност и цялостното благосъстояние. От съществено значение е държавите членки да подкрепят предоставянето на висококачествени, достъпни и финансово приемливи услуги за полагане на грижи във всички области, като същевременно се преодолява недостигът на персонал и се подобряват условията на труд в тези сектори.
  • Възстановяването след пандемията е възможност за постигане на реална промяна в нормите, свързани с пола, поведението и иновациите в областта на политиката. От решаващо значение за създателите на политики, включително социалните партньори, ще бъде да дадат приоритет на въпросите, свързани с равенството между половете, като същевременно продължат да наблюдават и оценяват напредъка.
Read less

Обзор

Пандемията от COVID-19 засили неравенствата в много измерения на европейските общества, включително неравенствата между жените и мъжете в няколко ключови области. В настоящия доклад се разглеждат неравенствата между половете, съществували преди кризата с COVID-19, и се описва по какъв начин пандеRead more

Пандемията от COVID-19 засили неравенствата в много измерения на европейските общества, включително неравенствата между жените и мъжете в няколко ключови области. В настоящия доклад се разглеждат неравенствата между половете, съществували преди кризата с COVID-19, и се описва по какъв начин пандемията е оказала въздействие върху разделението между половете. В доклада също така се анализират различните политически реакции на националните правителства в целия ЕС, за да се преодолее разделението между половете и да се предотврати разширяването им в резултат на пандемията. Последиците от пандемията върху заетостта на равнището на ЕС са подчертано неутрални по отношение на пола като цяло, като в различните сектори и социално-икономически групи съществуват нюанси. Предишните различия между половете по отношение на неплатения труд продължават да съществуват, което води до конфликти между професионалния и личния живот, особено сред работещите от разстояние майки на малки деца. И накрая, в доклада се описват перспективите за неравенството между половете в Европа, като се посочват факторите, които ще оформят бъдещето на равенството между жените и мъжете: половата сегрегация на пазарите на труда, разделението между половете при дистанционната работа и хибридната работа, както и интегрирането на принципа на равенство между половете в процеса на създаване на политики — особено по отношение на полагането на грижи в дома и предоставянето на услуги за полагане на грижи.

Read less

Formats and languages

  • Доклад

    Брой страници: 
    86
    Референтен №: 
    EF22010
    ISBN: 
    978-92-897-2275-9
    Каталожен номер: 
    TJ-07-22-930-EN-N
    DOI: 
    10.2806/015588
    Catalogue info

    Пандемията от COVID-19 и разделението между половете на работното място и у дома

    Форми

    Цитиране на публикацията: 

    Eurofound (2022), COVID-19 pandemic and the gender divide at work and home, Publications Office of the European Union, Luxembourg.

  • Executive summary

    Референтен №: 
    EF22010EN1
    Catalogue info

    COVID-19 pandemic and the gender divide at work and home

    Автор(и): 
    Eurofound

    На разположение за изтегляне на 1 език

    Свали
  • Working papers

  • Tables and graphs

    The report contains the following table and figures

    • Table: Gender equality policy measures analysed as part of the research
    • Figure 1: Annual labour market indicators, 2002–2019, EU27
    • Figure 2: Employment rate in 2019, by gender and country (%)
    • Figure 3: Average number of actual hours of work a week in main job, annual data by gender, 2002–2019, EU27 (hours)
    • Figure 4: Main reason for economic inactivity, by gender, 2019, EU27 (%)
    • Figure 5: Economic inactivity due to care responsibilities, family reasons, or personal reasons in 2019, by gender and country (%)
    • Figure 6: Top 10 employment sectors, 2019, EU27 (% of total employment by gender)
    • Figure 7: Mean hours spent on unpaid work, by gender and year, EU27 (hours per week)
    • Figure 8: Mean hours spent on unpaid work in 2016, by gender and country (hours per week)
    • Figure 9: Mean total working time among employed individuals in 2016, EU27 (hours per week)
    • Figure 10: Mean hours spent on total work in 2016, by gender and country (hours per week)
    • Figure 11: Frequency of sporting, cultural or leisure activity participation by gender in 2015, EU27 (%)
    • Figure 12: Work–life conflict by gender and parenthood status, EU27 (%)
    • Figure 13: Risk of depression by gender and year, EU27 (%)
    • Figure 14: Annual labour market indicators, 2019–2021, EU27 (%)
    • Figure 15: Monthly unemployment rate by gender, EU27 (%)
    • Figure 16: Quarterly employment rate by gender (change from Q3 2008/Q4 2019), EU27 (percentage points)
    • Figure 17: Share of employment in sector groups by gender in 2019, EU27 (% of total employment by gender)
    • Figure 18: Change in employment compared with Q2 2019, in sector groups by gender, EU27 (%)
    • Figure 19: Change in annual employment rate compared with 2019, by gender and age group, EU27 (percentage points)
    • Figure 20: Employment shifts (thousands) by gender and job–wage quintile: two crisis periods compared, EU27
    • Figure 21: Change in annual employment rate by gender and country (from 2019 to 2020) (percentage points)
    • Figure 22: Absence from work by main reason, EU27 (thousands)
    • Figure 23: Changes Q4 2019 to Q4 2021 in average number of actual weekly hours of work in main job by gender, EU27 (hours)
    • Figure 24: Total duration of school closures up until March 2022, by country (weeks)
    • Figure 25: Mean hours spent on unpaid work, by gender, EU27 (hours per week)
    • Figure 26: Mean hours spent on childcare, by gender and presence of children in the household, EU27 (hours per week)
    • Figure 27: Mean hours spent on unpaid work by gender, EU27 (hours per week)
    • Figure 28: Mean hours spent on unpaid work, by age and gender, EU27 (hours per week)
    • Figure 29: Sharing of unpaid work within couples, EU27 (%)
    • Figure 30: Change in division of unpaid work within couples, EU27 (%)
    • Figure 31: Change in division of childcare and education of children within couples, depending on both partners’ teleworking status, EU27 (%)
    • Figure 32: Mean total working time among employed individuals, EU27 (hours per week)
    • Figure 33: Changes in health during the pandemic by gender, EU27 (%)
    • Figure 34: Risk of depression during the pandemic by gender, EU27 (%)
    • Figure 35: Optimism about future during the pandemic by gender, EU27 (scale 1–5)
    • Figure 36: Risk of poverty or social exclusion by gender, EU27 (%)
    • Figure 37: Work–life conflicts by gender, EU27 (%)
    • Figure 38: Work–life conflicts, by gender and parenthood status, EU27 (%)
    • Figure 39: Difficulties concentrating on job because of family responsibilities, by teleworking and parenthood status, EU27 (%)

Изследванията, проведени преди оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз на 31 януари 2020 г. и публикувани впоследствие, могат да включват данни, свързани с 28-те държави — членки на ЕС. След тази дата те трябва да обхващат само 27-те държави — членки на ЕС (ЕС-28 без Обединеното кралство), освен ако не е посочено друго.

Part of the series

  • COVID-19

    Eurofound’s work on COVID-19 examines the far-reaching socioeconomic implications of the pandemic across Europe as they continue to impact living and working conditions. A key element of the research is the e-survey, launched in April 2020, with five rounds completed at different stages during 2020, 2021 and 2022. This is complemented by the inclusion of research into the ongoing effects of the pandemic in much of Eurofound’s other areas of work.

Useful? Interesting? Tell us what you think. Hide comments

Коментар