Industrial relations and social dialogue

Социален диалог и колективно договаряне в болничния сектор по време на пандемията от COVID-19

Report
Публикувано
1 December 2022
pdf
Formats and languages
Executive summary
Свали

Основни констатации

  • В държавите с дългогодишни традиции в сътрудничеството между социалните партньори социалният диалог и колективното договаряне имаха важна роля за справяне с някои от предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19 в болничния сектор. Преговорите между социалните партньори бяха от решаващо значение, наред с другото, за постигане на съгласие относно необходимите промените в организацията на работата с цел справяне със здравната криза и за успешното разпределение на допълнителни средства и ресурси.
Read more
  • В държавите с дългогодишни традиции в сътрудничеството между социалните партньори социалният диалог и колективното договаряне имаха важна роля за справяне с някои от предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19 в болничния сектор. Преговорите между социалните партньори бяха от решаващо значение, наред с другото, за постигане на съгласие относно необходимите промените в организацията на работата с цел справяне със здравната криза и за успешното разпределение на допълнителни средства и ресурси.
  • По време на кризата с COVID-19 социалният диалог и колективното договаряне в някои държави, в които те обикновено не играят важна роля, бяха от съществено значение за намирането на решения на предизвикателствата в болничния сектор. В България, Кипър, Чехия, Естония и Малта например се наблюдава засилване на социалния диалог в болничния сектор. За разлика от това в държавите, които са най-силно засегнати от мерките за бюджетни ограничения в здравния сектор след финансовата криза от 2007—2008 г., а именно Гърция, Португалия и Испания, и чиито системи за здравеопазване не са се възстановили напълно от съкращенията на персонала и замразяването на заплатите през този период, правителствата прилагат законодателни мерки без участието на социалните партньори, като последните са имали ограничена роля в управлението на цялостния пакет от мерки в отговор на кризата.
  • По време на пандемията социалните партньори в болничния сектор се ангажираха с теми извън традиционните въпроси, свързани със заплащането и работното време. Необходимостта от осигуряване на капацитет на работната сила в болниците често изискваше те да участват в адаптирането на практиките на организация на работата и преразпределението на персонала, както и в други мерки, свързани със защитата на здравето и безопасността на персонала.
  • Пандемията изостри проблема със съществуващия недостиг на персонал и вероятно ще доведе до повишена конкуренция в международен план за наемане на здравни работници. Социалните партньори в този сектор стават все по-загрижени за въздействието, което високите равнища на стрес и натоварване в работата могат да окажат върху задържането на персонала, тъй като това са фактори, които често са свързани с намерението на работещите да напуснат сектора.
  • Констатациите показват, че там, където социалният диалог и колективното договаряне са имали важна роля за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен болничният сектор по време на пандемията от COVID-19, мерките в отговор на кризата са разработени по-добре и по-бързо. Това подчертава факта, че добре функциониращият социален диалог и колективното договаряне са от решаващо значение за един силен болничен сектор и могат да повишат подготвеността на ЕС за потенциални бъдещи здравни кризи.
Read less

Обзор

В настоящия доклад се анализира ролята на социалния диалог и колективното договаряне за справяне с предизвикателствата, породени или изострени от пандемията от COVID-19 в болничния сектор. В него също така се анализира дали текущият социален диалог и процеси на колективно договаряне на националноRead more

В настоящия доклад се анализира ролята на социалния диалог и колективното договаряне за справяне с предизвикателствата, породени или изострени от пандемията от COVID-19 в болничния сектор. В него също така се анализира дали текущият социален диалог и процеси на колективно договаряне на национално равнище са приспособени да отговорят на тези нови предизвикателства. Проучването включва преглед на документни източници с цел контекстуализиране на структурните характеристики на болничния сектор и анализ на политическите инициативи за управление на кризата, предприети в ЕС-27 и Норвегия. Констатациите показват, че степента и характерът на участието на социалните партньори в набелязването на мерки в отговор на пандемия се различават в рамките на Европа. Социалният диалог и колективното договаряне имаха важна роля в някои държави, докато в други участието на социалните партньори е по-слабо. Въпреки че не се констатират съществени промени в институциите и процесите на социалния диалог, обхватът на обсъжданите въпроси се е разширил отвъд традиционните области на заетостта и условията на труд.

Read less

Formats and languages

  • Доклад

    Брой страници: 
    52
    Референтен №: 
    EF21030
    ISBN: 
    978-92-897-2296-4
    Каталожен номер: 
    TJ-05-22-381-EN-N
    DOI: 
    10.2806/660968
    Catalogue info

    Социален диалог и колективно договаряне в болничния сектор по време на пандемията от COVID-19

    Форми

    Цитиране на публикацията: 

    Eurofound (2022), Social dialogue and collective bargaining in the hospital sector during the COVID-19 pandemic, Publications Office of the European Union, Luxembourg.

  • Executive summary

    Референтен №: 
    EF21030EN1
    Catalogue info

    Social dialogue and collective bargaining in the hospital sector during the COVID-19 pandemic

    Автор(и): 
    Eurofound

    На разположение за изтегляне на 1 език

    Свали
  • Tables and graphs

    The report contains the following lists of tables and figures.

    List of tables

    • Table 1: Distribution of social dialogue and collective bargaining practices, by type of social partner involvement and issues covered
    • Table 2: Bargaining level of pay initiatives addressed in social dialogue and collective bargaining rounds
    • Table 3: Summary of major developments in social dialogue and collective bargaining in the hospital sector during the COVID-19 pandemic in different industrial democracy clusters

    List of figures

    • Figure 1: Change in employment in the hospital sector (%), EU Member States, 2015–2020
    • Figure 2: Share of hospital employment out of total employment (%), EU Member States and the United Kingdom, 2015 and 2020
    • Figure 3: Breakdown of hospital doctors by gender (%), EU Member States and Norway, 2019
    • Figure 4: Breakdown of hospital doctors by age (%), EU Member States and Norway, 2019
    • Figure 5: Ratio of nurses and midwives to doctors in hospitals (full-time equivalents), EU Member States, Norway and the United Kingdom, 2019 or most recent data available
    • Figure 6: Share of temporary employment in hospital sector and total employment (%), EU Member States, 2020
    • Figure 7: Share of part-time employment in hospital sector and total employment (%), EU Member States, 2020
    • Figure 8: Share of foreign-trained doctors in country (%), EU Member States, Norway and the United Kingdom, 2019
    • Figure 9: Share of foreign-trained nurses in country (%), EU Member States, Norway and the United Kingdom, 2019
    • Figure 10: Distribution of hospital beds (%), by type of ownership, EU Member States, 2019
    • Figure 11: Remuneration of nurses and doctors (salary ratio to national average wage), EU Member States, Norway and the United Kingdom, 2019
    • Figure 12: Wages of hospital nurses and specialists in selected central and eastern European countries, 2010–2019
    • Figure 13: Wages of hospital nurses and specialists in Greece, Ireland, Italy, Portugal and Spain, 2010–2019
  • Subscribe to updates

    To be notified of this publication and other publications in this area please visit the subscription management centre to update your contact details and subscription preferences.

Изследванията, проведени преди оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз на 31 януари 2020 г. и публикувани впоследствие, могат да включват данни, свързани с 28-те държави — членки на ЕС. След тази дата те трябва да обхващат само 27-те държави — членки на ЕС (ЕС-28 без Обединеното кралство), освен ако не е посочено друго.

Part of the series

  • COVID-19

    Eurofound’s work on COVID-19 examines the far-reaching socioeconomic implications of the pandemic across Europe as they continue to impact living and working conditions. A key element of the research is the e-survey, launched in April 2020, with five rounds completed at different stages during 2020, 2021 and 2022. This is complemented by the inclusion of research into the ongoing effects of the pandemic in much of Eurofound’s other areas of work.

Useful? Interesting? Tell us what you think. Hide comments

Коментар