Участници и институции в Белгия

Федералното правителство отговаря за трудовото право и социалното осигуряване. Белгийската федерална публична служба (FPS) по заетост, труд и социален диалог отговаря за федералните административни служби на пазара на труда и социалния диалог, като например регулирането на пазара на труда. Инспекцията по труда е част от тази федерална публична служба и контролира прилагането на социалното право и социалните грижи на работното място. Обезщетенията, като обезщетения за безработица или премии за прекъсване на кариерата, са под ръководството на Националната служба по заетостта.

След шестата държавна реформа (2011—2012 г.) отговорностите за професионалното обучение, политиките на пазара на труда за целевите групи и по-голямата част от мерките за стимулиране на заетостта за безработните бяха прехвърлени в белгийските региони. Отговорните публични служби са Фламандската публична служба по заетостта (Vlaamse Dienst voor Arbeidsbemiddeling en Beroepsopleiding, VDAB) за Фламандския регион, Регионалната служба за професионално обучение и заетост (Office communautaire et régional de la formation professionnelle et de l'emploi, FOREM) за Валонския регион и Actiris за региона Брюксел.

Трудовите съдилища са основните институции, които гарантират прилагането на правата на работниците и служителите. Въпреки това, в зависимост от вида на спора, медиацията може да се осъществи в рамките на компанията.

Основната институция, която наблюдава и насърчава здравето и безопасността на работното място, е Висшият съвет за превенция и защита на работното място (Conseil supérieur pour la prevention et la protection au travail/Hoge Raad voor Preventie en Bescherming op het Werk).

• FPS Employment, Labour and Social Dialogue, Conseil supérieur pour la prévention et la protection au travail

Законът за колективните трудови договори от 1968 г. (изменен със Закона от 30 декември 2009 г.) определя критериите за представителност. За да бъде представителен, синдикатът или организацията на работодателите трябва да има най-малко 125 000 членове, да бъде междупрофесионална организация (или да е част от междупрофесионална организация) на работници или работодатели и да представлява абсолютно мнозинство от секторите и дейностите в частния и публичния сектор.

Тези критерии определят външната представителност на синдикатите. Когато синдикатът отговаря на тези критерии, той може да сключва колективни трудови договори, да кандидатства за представителство в съвместна комисия и да бъде представен в Централния икономически съвет и Националния съвет по труда.

Понастоящем три профсъюза и техните федерации имат представителен статут: Белгийската обща федерация на труда (Fédération Générale du Travail de Belgique/Algemeen Belgisch Vakverbond, FGTB/ABVV), Конфедерацията на християнските профсъюзи (Confédération des Syndicats Chrétiens/Algemeen Christelijk Vakverbond, CSC/ACV) и Федерацията на либералните профсъюзи на Белгия (Centrale Générale des Syndicats Libéraux de Belgique/Algemene Centrale der Liberale Vakbonden van Белгия, CGSLB/ACLVB).

Повече информация за представителността на основните организации на социалните партньори може да бъде намерена в проучването на Eurofound за представителността на междуотрасловите социални партньори или в секторните проучвания на Eurofound.

Синдикатите, организациите на работодателите и публичните институции играят ключова роля в управлението на трудовите правоотношения, условията на труд и структурите на колективните трудови правоотношения. Те са взаимосвързани части в многостепенна система на управление, която включва европейско, национално, секторно, регионално (провинциално или местно) и фирмено равнище. В настоящия раздел се разглеждат основните участници и институции и тяхната роля в Белгия.

За синдикалното представителство

Всички белгийски граждани имат право да членуват в синдикат, независимо от техния професионален статут (служители, сини якички, бели якички, държавни служители, безработни, пенсионери). Белгийските синдикати обхващат всички работници (и извън тях) чрез много клонове, организирани по сектори, професии или професионален статус.

Белгия има един от най-високите проценти на гъстота на синдикатите в Европа, сравним с този в скандинавските страни. Между 2010 г. и 2019 г. този процент остава доста стабилен (между 50 % и 56 %).

Членство и гъстота на синдикатите, 2010–2019 г.

Забележки: * Дял на работниците и служителите, които са членове на синдикат. ** Членство на работниците и служителите, произтичащо от общия брой членове на синдикатите и коригирано, ако е необходимо, за членове на синдикатите извън активната, зависима и заета работна сила (т.е. пенсионирани работници, самостоятелно заети лица, студенти, безработни лица).
: Собствени данни на автора.: Author’s own data.

Основни синдикални конфедерации и федерации

Трите основни синдиката са CSC/ACV (1,5 милиона членове), FGTB/ABVV (1,5 милиона членове) и CGSLB/ACLVB (295 000 членове).

Основни синдикални конфедерации и федерации

Забележка: Данните за членството включват безплатното членство на студентите в синдикат.
: Собствени данни на автора, докладвани от синдикатите.: Author’s own data reported by trade unions.

Ситуацията не се е променила коренно през последните години: няма нови синдикати или сливания и балансът на силите не се е променил. Въпреки това, след социалните избори през 2012 г., организирани за измерване на представителността на синдикатите, CGSLB/ACLVB за първи път достигна прага от 10%.

За представителството на работодателя

Всички дружества, намиращи се в Белгия, и самостоятелно заетите лица имат право да се присъединят към работодателска организация. Подобно на синдикатите, организациите на работодателите имат национални и/или секторни клонове. Фирмите и/или самостоятелно заетите лица са свободни да се присъединят към един (или повече) от тези клонове. Според основната национална работодателска организация в Белгия, Белгийската федерация на работодателите (Fédération des Entreprises de Belgique/Verbond van Belgische Ondernemingen, FEB/VBO), организациите на работодателите представляват 75 % от всички белгийски дружества. Въпреки това няма точни данни за гъстотата на всички организации на работодателите.

Организациите на работодателите, участващи в колективно договаряне както на национално, така и на секторно равнище, преговарят на национално или секторно равнище. Следователно всички дружества в страната или сектора са обхванати от колективния трудов договор, независимо от принадлежността им към работодателска организация.

Членство и гъстота на работодателските организации, 2012–2019 г.

Забележка****и: * Процент на служителите, работещи в предприятие, което е член на работодателска организация, участваща в колективно договаряне.
: Собствени данни на автора.: Author’s own data.

Основни организации на работодателите

FEB/VBO е основната национална работодателска организация в Белгия. Той представлява 50 секторни федерации на работодатели. Общо той представлява 50 000 компании, включително 25 000 малки и средни предприятия.

Други организации на работодателите са Федерацията на белгийските земеделски стопани (Fédération des Agriculteurs Belges/Belgische Boerenbond), Конфедерацията на предприятията със социална печалба, Фламандският съюз на самостоятелно заетите предприемачи (Unie van Zelfstandige Ondernemers, UNIZO) и френскоезичният съюз на средната класа (Union des Classes Moyennes, UCM).

На регионално ниво най-важните работодателски организации са Voka, UWE и Brussels Enterprises Commerce and Industry, освен UNIZO и UCM. Секторите с нестопанска цел са представени от Асоциацията на предприятията със социална печалба (Vereniging voor social profit ondernemingen), Unipso и Брюкселската конфедерация на предприятията със социална печалба (Brusselse Confederatie van Social-Profit Ondernemingen).

Основни организации на работодателите и конфедерации

Източник: Собствени данни на автора

На всеки две години трите основни синдиката и представителите на работодателите договарят междубраншово споразумение, в което се определят мерки, свързани с икономическата и социалната сфера за следващите две години. Ако не може да се постигне споразумение, правителството трябва да се намеси. Правителството провежда консултации с два национални двустранни съвета, Централния икономически съвет и Националния съвет по труда, по икономически и социални въпроси, свързани с трудовото право, трудовите правоотношения и социалната сигурност. Освен това социалните партньори имат право да сключват междусекторни споразумения в рамките на Националния съвет по труда. Във всеки от трите белгийски региона има равностоен съвет: Социално-икономическият съвет на Фландрия (Sociaal Economische Raad van Vlaanderen, SERV), Икономическият и социален съвет на Wallonia_ (Conseil économique et social de Wallonie_, CESW) и Икономическият и социален съвет на столицата в Брюксел Region_(Conseil économique et social de la région de Bruxelles capitale/Economische and Sociale Raad voor het Brussels Hoofstedelijk Gewest)._A национален тристранен Висшият съвет за превенция и защита на работното място е създаден, за да съветва правителството относно благосъстоянието на служителите на работното място.

Основни тристранни и двустранни органи

Източник: Собствени данни на автора.

Работнически съвет (Conseil d'entreprise/Ondernemingsraad, CE/OR) се създава веднага след достигане на прага от 100 служители в рамките на дадено предприятие. Състои се от представители на работниците и служителите, избрани чрез социални избори, и представители на работодателите. Тя трябва да бъде извикана най-малко веднъж месечно от работодателя в помещенията на компанията. Членовете на CE/OR се информират от работодателя за финансовото състояние на компанията, нейната производителност, бъдещото развитие на заетостта и нейните цели. В рамките на CE/OR работодателят трябва да предостави информация за съществени планирани промени в организацията на персонала, като например преструктуриране, затваряне на обекта, сливане или въвеждане на нощна смяна, както и за мерки за обучение.

Комитетът за превенция и защита на работното място (Comité pour la prévention et protection au travail/Comité voor preventie en bescherming op het werk) се състои от представители на работниците и служителите, избрани чрез социални избори, съветници по превенция и членове на ръководството на компанията, които отговарят за здравето и безопасността. Комисията наблюдава всички въпроси, свързани със здравето на работниците, работната среда и условията на труд.

Синдикалната делегация (délégation syndicale/vakbondsafvaardiging) има право да присъства във всяко дружество, което разполага с минималния брой работници, определен от съответния секторен колективен трудов договор. Членовете на делегацията се номинират от техните синдикати или се избират от персонала. Синдикалната делегация, за разлика от другите два органа, представлява само синдикализираните работници на дружеството, а не целия персонал. Той може да договаря колективни трудови договори в компанията и да се намесва във всеки конфликт, който персоналът може да има с работодателя. Освен това синдикалната делегация има право да бъде информирана за всякакви промени в условията на труд. Когато в компанията няма нито CE/OR, нито комитет за превенция и защита на работното място, синдикалната делегация е в състояние да изпълнява ролята на тези два органа.

Регламент, състав и правомощия на представителните органи

Източник: Собствени данни на автора.