Предистория за България

Между 2012 г. и 2022 г. България отбеляза стабилен ръст на брутния вътрешен продукт от 42,49 %, което е доста над средното за ЕС от 15,29 %. От 2012 г. до 2022 г. безработицата в Белгия е намаляла с 9 процентни пункта, а през 2022 г. е останала под средната стойност за ЕС от 6,2 %. Въпреки че намалява, младежката безработица (безработица сред хората на възраст до 25 години) възлиза на 10,7 % през 2022 г. и все още е по-висока от общото равнище на безработица от 4,3 %. Равнищата на заетост са се увеличили през разглежданите 10 години от 67 % през 2012 г. на 73,6 % през 2022 г. Заетостта на хората на възраст между 15 и 24 години е спаднала със 7,4 процентни пункта между 2012 и 2022 г.

Основните предизвикателства пред българската икономика и пазара на труда между 2012 и 2022 г. включваха управлението на пандемията и инфлацията и намаляването на неравенствата. До средата на 2021 г. бизнес климатът се подобряваше в резултат на правителствената политика и мерките, приложени за ограничаване на последиците от COVID-19. През юни–декември 2021 г. обаче българската икономика се справи със значително покачване на цените на енергията и нова вълна от COVID-19. Засилването на войната в Украйна увеличи вероятността от стагфлация, тъй като по-високите цени на енергията направиха производството по-скъпо и неконкурентоспособно, а външните пазари се свиха. За втора поредна година през 2021 г. в България се регистрира спад в броя на заетите лица и увеличение на безработицата (Институт за икономически изследвания, БАН, 2022 г.).

Кодексът на труда (Кодекс на труда) урежда трудовите отношения между работници и работодатели, колективните трудови правоотношения, колективното договаряне и контрола за спазване на трудовото законодателство.

През 2022 г. измененията на Кодекса на труда (приложени със Закон No 217 от 5 август 2022 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда) имаха за цел да насърчат сигурността и предвидимостта на трудовите правоотношения и да подобрят възможностите за съвместяване на трудовите и семейните задължения, като се прилагат Директива (ЕС) 2019/1152 относно прозрачните и предвидими условия на труд в ЕС и Директива (ЕС) 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (KPMG България, 2022).

Представителството на работниците и служителите и колективното договаряне, както и критериите за национално представителство на социалните партньори, се уреждат от Кодекса на труда. Законът за уреждане на колективни трудови спорове (CLD) се занимава с разрешаването на спорове между работници и служители и работодатели по въпроси, свързани с трудовото и социалното осигуряване и стандарта на живот. Настоящите условия за установяване на представителство на работодателите и работниците и служителите чрез организации са определени в наредба (Постановление на Министерския съвет No 152 от 11 юли 2003 г.).

Главната инспекция по труда осъществява цялостен контрол върху спазването на трудовото законодателство във всички икономически сектори. Инспекторатът е част от Министерството на труда и социалната политика. Функционирането на националната система за инспекция по труда се определя със Закона за инспекцията по труда (2009 г.).

Системата на колективните трудови правоотношения в България е децентрализирана и функционира чрез различни тристранни структури за национален и секторен социален диалог и органи за колективно договаряне на секторно, отраслово, фирмено и териториално ниво (съвети за социално сътрудничество в общините). Националното тристранно сътрудничество се осъществява в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (NTCC) от 1993 г. и Икономическия и социален съвет от 2001 г., а също така се осъществява чрез различни тристранни управителни и надзорни органи в рамките на администрацията по заетостта и социалната сигурност. Тристранното промишлено сътрудничество се организира и чрез (под)индустриални съвети под егидата на съответните министерства (в около 50 съвета). Въпреки че гъстотата на синдикатите и въздействието на колективното договаряне са намалели от 90-те години на миналия век, обхватът на колективното договаряне все още е значителен в няколко отрасли и дружества (Kirov, 2019). През юни 2020 г. беше подписано национално тристранно споразумение, едва четвъртото по рода си за 30-те години на преход. Той обхваща мерки в пет области: бизнес среда и икономика; енергия; Европейския зелен пакт; демографията, образованието, пазара на труда и трудовата миграция; и политики за социална закрила (Димитров, 2021 г.).

От 2011 г. социалният диалог и индустриалните отношения в България функционират в сложен политически и икономически климат и продължават въпреки пренебрегването на трипартизма от страна на правителството при вземането на решения от национално значение. Например, имаше напрежение между работодатели, синдикати и публични органи относно функционирането на НТКС във връзка със законодателни промени, свързани с труда, пенсионната реформа, увеличението на минималната законоустановена работна заплата и плана за възстановяване и устойчивост на България.

През 2020—2021 г. социалните партньори бяха активни в подкрепата на мерките и социалния диалог във връзка с COVID-19 и бежанската криза поради войната в Украйна.

За справяне с множеството предизвикателства, породени от пандемията (Димитров, 2021 г.), Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и трите работодателски организации – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – инициираха подписването на двустранни меморандуми на социалните партньори за превенция на COVID-19, запазване на работните места и адаптиране на уменията на работната сила към цифровизиращия се свят на труда. Участващите индустрии/сектори са химическата промишленост, минното дело, металургията, машиностроенето и електрическата промишленост, енергетиката, водоснабдяването и канализацията, строителството, текстила и облеклото, хранително-вкусовата промишленост, пивоварството, селското стопанство и културата.

През 2020—2021 г. социалните партньори участваха активно в дискусиите с правителството относно разработването на свързани с COVID-19 икономически и социални мерки и тяхната устойчивост, както и относно становища относно законодателни изменения и проектозакони. По време на обсъжданията на изменението на Кодекса на труда имаше напрежение между организациите на работодателите и работниците по отношение на осредняването на времето, дежурството и дежурството и извънредния труд, както и увеличението на минималната законоустановена работна заплата и социално-икономическите мерки поради инфлацията. Окончателният вариант на националния план за възстановяване и устойчивост също е обект на напрежение между социалните партньори и правителството. Според КНСБ (Атанасов, 2023 г.) планът съдържа съществени изменения (например 40% намаление на енергийните емисии до 2026 г.), които не са били обект на обсъждане със социалните партньори или на по-широка обществена консултация.