Колективно договаряне в България

Съгласно Кодекса на труда (чл. 51) колективните трудови договори (ЗЗК) в България се сключват на ниво предприятие, бранш или сектор и общини. На първите две нива може да се сключи само един ЦЗК. Обикновено браншовите или секторните споразумения определят общите и минималните елементи на качеството на труда, които в повечето случаи не трябва да бъдат по-високи от предвидените в трудовото законодателство. Социалните партньори, участващи в ЦПП на равнището на дружеството, могат да договорят по-благоприятни клаузи за по-добри условия на труд. На общинско равнище колективните трудови договори се сключват за дейности, които се финансират от общинските бюджети, като образование, здравеопазване и социални услуги (ОАК на общинско ниво).

Няма координация на договарянето на заплатите. Децентрализацията на договарянето на заплатите е типична тенденция за България от 1989 г. насам и тя се засили по време на финансовата криза от 2007–2008 г.

CLA са валидни за социалните партньори, които са подписали споразумението, но също така и за нечленуващи в синдикатите, които могат да се присъединят към колективния трудов договор при определени условия, в съответствие с Кодекса на труда.

NICA поддържа интегрирана база данни за CLA и CLD. Той служи като отправна точка и дава възможност за предоставяне на информация относно колективните трудови договори (АРП) и колективните трудови спорове. Националната статистика за периода 2010—2021 г., предоставена от NICA, обхваща и публичния сектор, образованието и здравеопазването. За 2010–2014 г. почти половината от CLA на ниво компания са били в образованието. Другите сектори, във всеки от които има повече от 6% от CLA, са здравеопазването, производството и държавната администрация. Според NICA през 2021 г. над 80 % от сключените АРП и приложенията към тях са били в сектора на услугите, над 15 % в промишления сектор и 4 % в сектора на селското и горското стопанство и рибарството. За периода 2010—2021 г. 14,1 % от АРП и приложенията са били в частния сектор, а 85,9 % — в публичния сектор.

Докладът на NICA за 2016 г. показва, че през 2016 г. приблизително 290 000 служители са били обхванати от CLA, от които 38 701 са работили в държавната администрация, 88 000 са били заети в промишлеността и 155 000 са били заети в услугите (62,6 % от всички CLA). До края на 2021 г. в сравнение с базовата 2011 г. се наблюдава увеличение с повече от 10 процентни пункта на броя на наетите лица, обхванати от действащите ОАК на равнището на дружеството. От 2017 г. до 2018 г. се наблюдава значително увеличение от 245,1 процентни пункта за държавните служители в резултат на споразумение за служителите в Министерството на вътрешните работи (NICA, 2021a).

Съгласно правилата за предоставяне и обмен на информация между NICA и Изпълнителната агенция на Главна инспекция по труда, NICA има достъп до Регистъра на колективните трудови договори на Главна инспекция по труда.

Статистическите данни на европейско равнище сочат, че обхватът на колективното договаряне на заплати е между 17 % (2019 г.) и 34 % (2010 г.) в предприятията от частния сектор и предполага спад в обхвата от 2010 г. насам.

Обхват на колективното договаряне на работниците и служителите

Забележки: * Дружества от частния сектор с >10 служители (възможни са множество отговори). ** Дружества с >10 служители (NACE B-S, с изключение на O); единен отговор за всяка местна единица; повече от 50 % от служителите, обхванати от такова споразумение; процент на служителите, работещи в местни единици, където повече от 50 % от служителите са обхванати от колективен трудов договор от общия брой служители в обхвата на изследването.
Онлайн кодове на набори от данни: [earn_ses10_01], [earn_ses14_01], [earn_ses18_01].: Online dataset codes: [earn_ses10_01], [earn_ses14_01], [earn_ses18_01].

Заплащането, по-високо от минималната работна заплата, е договорено в 29 % от CLA на ниво предприятие, което обхваща 29 % от служителите. От общо 1 515 АРП на фирмено ниво, които са в сила към 31 декември 2021 г., 508 – или 33,5% (обхващащи 102 895 наети лица, или 29,2% от всички наети лица в България) – включват договаряне на минимална работна заплата на предприятието, по-висока от настоящата минимална законоустановена работна заплата (650 лв.). Основното наблюдение е, че от 2017 г. насам броят на CLA се увеличава, но броят на обхванатите служители намалява.

Източник: NICA, 2021a.

Основните въпроси при договарянето, обхванати от всички нива на CLA, са свързани със заетостта, заплащането и условията на труд.

ОАК на промишлено равнище (на секторно равнище) включват общи специфични за сектора въпроси, като например подробности за бонусите за производителност, качество на труд, опасни условия на труд, работно време, здравословни и безопасни условия на труд, процедури за уволнение, защита срещу дискриминация, равновесие между професионалния и личния живот и въпроси, свързани с информацията и консултациите.

Общинските CLA се отнасят до дейности като тези в образованието, здравеопазването и културата, които се финансират от общинските бюджети. Общинските ОАК не могат да осигурят по-неблагоприятни условия на заетост и труд от секторните ОАК.

Колективните трудови договори на равнището на дружеството са по-подробни и обхващат изискванията за квалификация, специфичното работно време и отпуск, ставките на заплащане, здравето и безопасността, социалното осигуряване, синдикалните дейности, процедурите за разрешаване на спорове и социалните обезщетения.

Няма колективно договаряне на национално равнище, въпреки че социалният диалог на национално равнище е представен в NTCC, като се обсъждат всички законодателни промени и политики, свързани с труда. България има минимална работна заплата, която се определя от правителството след консултации с работодатели и синдикати в НТСС.

Общият брой на ефективните CLA на дружествата е обект на постоянен спад от 2012 г. насам от 2 084 през базовата 2011 г. до 1 820 през 2017 г. (намаление с приблизително 13 %) и 1 682 през 2019 г. (намаление с около 23 %). През последните три години броят на ефективните CLAs на ниво компания е намалял. На общинско и секторно/браншово ниво броят остава почти същият.

Ефективни ОАК по ниво на договаряне в края на годината, 2011—2022 г.

Източник: NICA, 2022 г.

Равнища на колективно договаряне, 2022 г.

Забележки: Законоустановената минимална работна заплата е определена в законодателството. CLA могат да определят минималната работна заплата на ниво сектор/компания, но не по-ниска от законоустановената минимална работна заплата за страната. Работното време също се определя в съответствие със законодателството. CLA на ниво компания понякога могат да определят работно време и смени в рамките на законодателните разпоредби.
: Собствена разработка на авторите.: Authors’ own elaboration.

Няма сравнителна информация или специализирано законодателство, което да предписва как нивата са свързани помежду си. Една от възможните практики може да бъде, че ако дадено дружество е в сектор с CLA, дружественото споразумение ще използва повечето или всички разпоредби, договорени за сектора, и ще се опита да надгради поне някои от тях. Има обаче компании с много подробни и изчерпателни CLA. През 2017 г. в секторите K, L, N, O и S (през 2014 г. секторите J, K, L, M, N, O и S. Виж кодовете по NACE в раздел "Плащане") нямаше секторни CLA, но имаше CLA на ниво дружество (според NICA).

Кодексът на труда определя максималната продължителност на колективните трудови договори на две години и тази продължителност обикновено се приема. Следователно няма конкретен месец или време от годината, когато обикновено започват преговорите. Преговорите обикновено започват три месеца преди изтичането на срока на действие на предишния колективен трудов договор. Това се отнася за секторните/браншовите и дружествените колективни трудови договори, при условие че дружествените договори отговарят на съществуващите минимални равнища на секторно/браншово равнище.

Секторните ОАК определят минималната работна заплата за сектора (с индивидуални вариации в зависимост от нивото на образование, естеството на работата и работното време). Работодателят може да го приеме или увеличи (или да го намали в случай на дерогация), като вземе предвид икономическото положение на дружеството, но заплатите не могат да бъдат по-ниски от минималното законоустановено заплащане.

Вертикалната координация на CLA (глава 4 от Кодекса на труда от 1986 г.) е заменена от приемането на традиционния тип колективно договаряне с преговори между равноправни партньори или техни представители. Най-важният вид CLA в България е на ниво компания, следван от браншовите/секторните CLA.

Съгласно Кодекса на труда (член 54б:4):

когато колективният трудов договор на секторно или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и работодателите в сектора или отрасъла, по тяхно съвместно искане министърът на труда и социалната политика може да разшири прилагането на договора или на отделните му клаузи във всички предприятия от сектора или отрасъла.

Ролята на секторните колективни трудови договори стана по-значима след 2010—2011 г., когато влезе в сила клаузата за разширяването им до всички дружества в съответния сектор. Министърът на труда и социалната политика, след консултация със социалните партньори, удължи срока на действие на колективните трудови договори във водоснабдяването (февруари 2010 г.) и канализацията (септември 2012 г.), пивоварството (май 2010 г., ноември 2011 г., септември 2013 г., май 2022 г.), целулозната хартия (август 2010 г., юли 2012 г.), дървопреработката и обзавеждането (2010 г.), минното дело (май 2011 г.), металургията (2011 г.) и проучването, добива и преработката на полезни изкопаеми (май 2011 г., юни 2018 г.). Регистърът на колективните трудови договори на Главната инспекция по труда включва информация за удължените, текущите и изтеклите ОКР. Решенията за разширяване на секторните CLAs също са налични в този регистър. Механизмът за удължаване се използва от 2012–2014 г. Например обхватът на отрасловия (браншов) колективен трудов договор за периода 2011—2018 г. за сектора "Проучване, добив и преработка на полезни изкопаеми" беше разширен за всички дружества, извършващи дейност в сектори B5, B6, B7, B8, B9, C19.2, C20.51, C23.52, C23.62, C23.7, F42, F43.13, H49.41 и M72.

Разпоредбите на Кодекса на труда относно колективното договаряне бяха променени през 2020 г., за да се включи опростена процедура за разширяване на ДЗПП (член 51б, параграф 4) и да се установят справедливи механизми за присъединяване към ДЗК (член 57, параграф 2).

Ако има финансови затруднения в дружествата (включително в дъщерните дружества на многонационални дружества), секторните/клоновите или фирмените CLA могат да определят заплати, по-ниски от тези, договорени в колективни трудови договори за ограничен период от време, но те не трябва да бъдат по-ниски от националната месечна законоустановена работна заплата. Например в приложението от 2015 г. към ЦПП за металургичната промишленост се предвижда по-ниско заплащане при намаляване на обема на работа или намаляване на пазарните дялове.

Колективен трудов договор следва да бъде сключен за срок от най-малко една година. Ако не е уточнено, то може да продължи до две години. Страните могат да се споразумеят за по-кратък срок на действие на някои от неговите клаузи (член 54:2 от Кодекса на труда). Преговорите за нов колективен трудов договор следва да започнат не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действие на настоящия колективен трудов договор.

В българските ОАК съществуват мирни клаузи. От 2017 г. до 2021 г. броят на CLAs с мирни клаузи се е увеличил.

CLA с клауза за мир за периода 2017–2021 г.

Източник: NICA, 2021a.

От 2019 г. насам NICA спазва мирни клаузи в активните CLA, както е показано в таблицата по-долу. Имайте предвид, че един CLA може да включва повече от една мирна клауза.

Източник: NICA, 2021a.

В почти всички секторни/браншови и фирмени колективни трудови договори има клаузи относно обучението, но рядко ученето през целия живот. Като част от секторната CLA, социалните партньори в металургичната промишленост се споразумяха да създадат регионални центрове за обучение. В текстилния сектор са заделени браншови средства за работниците за придобиване на квалификация. В строителството работодателите се съгласиха да създадат специален фонд за обучение. Обикновено CLA включват клаузи, обхващащи почти целия спектър от аспекти на заетостта: заплащане и обезщетения, работно време и отпуск и здраве и безопасност.

Почти всички колективни трудови договори съдържат обща разпоредба за равенство и недискриминация на работното място.