Профил на професионалния живот в България
Този профил описва ключовите характеристики на трудовия живот в България. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
"Индивидуални трудови правоотношения" се отнася до отношенията между отделния работник и неговия работодател. Тези отношения се формират от правната регулация и от резултатите от преговорите със социалните партньори относно условията. Този раздел разглежда започването и прекратяването на трудовото правоотношение и правата и задълженията в България.
Изисквания към трудовия договор
Началото на трудовото правоотношение следва да бъде отбелязано с подписване на писмен трудов договор (член 61 от Кодекса на труда).
Минималната работоспособна възраст е 18 години. За лицата на възраст 16 или 17 години трудовият договор трябва да бъде одобрен от Главната инспекция по труда. Разрешение за работа на непълнолетно лице (под 18-годишна възраст) трябва да се кандидатства от Главната инспекция по труда. Формалните изисквания (документи и удостоверения) за влизане в трудово правоотношение са изброени в Наредба No 4 (ДВ, бр. 44 от 25 май 1993 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 12 декември 2017 г.) и се отнасят до документите, необходими за сключване на трудов договор.
Трудовият договор трябва да бъде издаден преди началото на трудовото правоотношение. В тримедневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от прекратяването му работодателят или упълномощеното от него лице е длъжен да уведоми съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. При сключване на трудовия договор работодателят информира служителя за конкретните задължения, произтичащи от работното място или извършената работа.
Краткосрочните трудови договори за краткосрочна сезонна селскостопанска работа бяха въведени в Кодекса на труда през юли 2015 г. (член 114а:1), особено за сезонна селскостопанска работа в ежедневието, както е договорено между работника и регистрирания земеделски стопанин, за работа, която не се квалифицира като професионален опит.
Процедури за уволнение и прекратяване
Кодексът на труда позволява прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие без предизвестие и без обезщетение (член 325, параграф 1 от Кодекса на труда), прекратяване по инициатива на работника или служителя с предизвестие (член 326, параграф 2, точка 1), прекратяване по инициатива на работодателя по време на изпитателния срок (член 71, параграф 1), прекратяване по инициатива на работодателя с договорено обезщетение (член 331) и съкращаване на работни места. Причините за прекратяване на трудовото правоотношение могат да бъдат изтичане на договорения срок или приключване на работата, посочена в договора (член 325, параграф 4 от Кодекса на труда). Трудовият договор може да бъде прекратен и ако дадена работа трябва да бъде превъзложена на някой, който има право да я заеме, например някой, който се връща от родителски отпуск, или ако служителят не е в състояние да изпълнява възложената работа поради заболяване, водещо до трайна неработоспособност, или поради медицински противопоказания въз основа на заключение на експертна медицинска комисия. Въпреки това, уволнението не е разрешено въз основа на този последен критерий, ако работодателят има друга работа, подходяща за здравето на служителя и служителят е готов да я поеме.
Някои категории служители са защитени от уволнение (член 333 от Кодекса на труда), като майки на деца под тригодишна възраст, преназначени служители, служители, страдащи от заболяване, определено от министъра на здравеопазването, служители, които са започнали период на разрешен отпуск, служители, които са избрани представители на работниците и служителите, служители, които са избрани да представляват работниците по здравословни и безопасни условия на труд, и служители, които са членове на специалния преговорен орган на европейски работнически съвет или представителен орган в европейския търговски или кооперативен сектор, докато изпълняват функциите си.
Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство
Изчисляването на обезщетението за отпуск по майчинство се промени на 1 януари 2015 г. с въвеждането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Обезщетението за отпуск по майчинство се изчислява въз основа на 90 % от средния доход за 24-те календарни месеца преди началото на отпуска по майчинство (18 месеца преди 1 януари 2015 г.). Хората, отговарящи на условията за тези вноски, трябва да имат 12-месечно общо осигурително досие за този социалноосигурителен риск.
Националният осигурителен институт (НОИ) публикува тримесечни и годишни данни за краткосрочните парични обезщетения, включително отпуск по майчинство и бащинство/родителски отпуск. Данните за отпуските за бащите се събират от 2008 г. насам. Усвояването се публикува само като съотношение между броя на обезщетенията (на човек на месец) за мъжете и жените. Последните данни (2019 г.) показват спад в обезщетенията за бащинство след леко увеличение през 2015 г. и 2016 г. Това може да се дължи на факта, че както обезщетенията за майчинство, така и отпуск по бащинство за отглеждане на дете са по 380 лв. на месец, а мъжете все още като цяло имат по-високи заплати от жените, което прави по-логично жената да отглежда детето.
Брой обезщетения за грижи за деца по пол, 2012—2021 г.
| 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
Number of childcare benefits* | 91,678 | 86,463 | 85,420 | 88,212 | 90,773 | 92,048 | 92,976 | 92,569 | 87,833 | 86,083 |
Women | 90,547 | 85,370 | 84,246 | 87,011 | 89,623 | 90,933 | 92,037 | 91,750 | 87,098 | 85,356 |
Men | 1,131 | 1,093 | 1,174 | 1,201 | 1,150 | 1,115 | 939 | 819 | 735 | 727 |
Women (% of total) | 98.8 | 98.6 | 98.6 | 98.6 | 98.7 | 98.8 | 99.0 | 99.1 | 99.2 | 99.2 |
Men (% of total) | 1.2 | 1.4 | 1.4 | 1.4 | 1.3 | 1.2 | 1.0 | 0.9 | 0.8 | 0.8 |
Забележка: * Данните се отнасят за броя на лицата с изплатени помощи от Националния осигурителен институт за отглеждане на дете до две години.
Източник: НОИ, 2021a.
Законоустановени разпоредби за отпуск
Maternity leave | |
Maximum duration | 410 calendar days, of which 45 days should be taken before the child’s birth. The father, instead of the mother, could use the remainder of the 410 days parental leave with the consent of the mother after the child is over six months of age |
Reimbursement | 90% of the average gross salary or the average daily insurance contribution on which contributions are paid or payable to insurance; or, for self-employed people, fully paid insurance contributions for a period of 24 calendar months (as of 2015) |
Who pays? | Social security contributions are paid by the employer and the insured person to the General Illness and Maternity Fund (ratio of 60/40). Maternity leave compensation is paid by the fund |
Legal basis | Labour Code, Social Security Code |
Parental leave | |
Maximum duration | Leave for children up to two years old (two years and six months for every additional child). It can be transferred to the father, grandmother or grandfather |
Reimbursement | The cash benefit for raising a child up to two years is fixed annually in the state budget. For 2022, it was fixed at BGN 650 (January–March 2022; €332), then increased to BGN 710 (April–December 2022; €363) |
Who pays? | Social Security Fund |
Legal basis | Labour Code, Social Security Code |
Paternity leave | |
Maximum duration | (1) Where the mother and the father are married or living in the same household, the father of a newborn child acquires the right to use 15 calendar days of leave immediately after the birth of the baby and leaving the hospital (2) The father can use the rest of the 410 days of parental leave with the consent of the mother after the child is over six months |
Reimbursement | (1) 90% of the average gross wage or average daily contributory income for up to 15 calendar days if there are 12 months of social security contributions (2) 90% of the average gross salary |
Who pays? | Social Security Fund |
Legal basis | Labour Code, Social Security Code |
Отпуск по болест
Съгласно членове 40:5 и 41 от Кодекса за социално осигуряване общият принцип за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, е, че дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради болест се изчислява на 80 % от средната брутна заплата. За временна неработоспособност поради злополука или професионално заболяване тя се изчислява на 90% от средната брутна работна заплата или средния дневен осигурителен доход, върху който са платени или се дължат осигурителни вноски.
За първите три дни от временната неработоспособност застрахователят (работодателят) изплаща на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временна неработоспособност, но не по-малко от 70% от договорената среднодневна работна заплата.
Когато общо заболяване, професионално заболяване или трудова злополука възникнат 30 календарни дни след прекратяване на трудов договор или социалноосигурителни вноски, обезщетението може да бъде изплатено за временна неработоспособност, но за не повече от 30 календарни дни (член 42, параграф 3 от Кодекса за социално осигуряване).
Пенсионна възраст
Условията за пенсиониране въз основа на социалноосигурителни вноски и възраст са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (член 68, параграфи 1 и 2; в сила от 2000 г.). Пенсионната възраст е 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете, при осигурителен стаж от 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете.
Считано от 31 декември 2016 г., пенсионната възраст ще се увеличава от първия ден на всяка календарна година, както следва.
До 31 декември 2029 г. пенсионната възраст на жените ще се увеличава с два месеца всяка календарна година; от 1 януари 2030 г. тя ще се увеличава с три месеца за всяка календарна година до 65-годишна възраст.
До 31 декември 2017 г. пенсионната възраст на мъжете ще се увеличава с два месеца всяка календарна година; от 1 януари 2018 г. тя ще се увеличава с един месец за всяка календарна година до 65-годишна възраст.
От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж съгласно член 68 от Кодекса за социално осигуряване (посочен по-горе) се увеличава от първия ден на всяка календарна година с два месеца, до 37 години осигурителен стаж за жените и 40 години за мъжете. След 31 декември 2037 г. пенсионната възраст се обвързва с увеличаването на средната продължителност на живота.
За лицата, които нямат право на пенсия съгласно горепосочените разпоредби, преди 31 декември 2016 г. те са имали право на пенсия на възраст 65 години и 10 месеца за жени и мъже, ако са имали най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Считано от 31 декември 2016 г., възрастта ще се увеличава от първия ден на всяка календарна година с два месеца до 67-годишна възраст. През 2021 г. тежестта на една година осигурителен стаж във формулата за пенсиониране се е увеличила от 1,169% на 1,35%. От 1 юли 2019 г. този процент се прилага (за всяка година трудов стаж) при изчисляване на размера на пенсията за прослужено време и възраст и други пенсии за заетост, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. (член 70 от Кодекса за социално осигуряване).
