Индустриални действия и спорове в България

Законът за колективно решаване на трудови спорове е правната рамка, която определя "правото на стачка". Основният вид стачка е "активната стачка" (ефективна стачка), по време на която служителите не работят. Такива действия могат да бъдат организирани, когато помирението, арбитражът или преговорите не са постигнали успех. По време на стачката служителите трябва да присъстват на обекта на работодателя в рамките на редовното си работно време. Друга форма е "символичната стачка" (символична стачка), която включва обичайна работа при носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, панделки, значки или други подходящи символи. Този вид стачка може да се използва и от здравни работници или полиция; Законът забранява активните стачки в такива сектори.

За България няма официални национални източници на данни за индустриалните действия.

NICA поддържа свой собствен регистър на CLD, който не е представителен. За периода 2010–2021 г. са идентифицирани общо 152 CLD, от които 148 са в предприятия и 4 са на общинско ниво. Общо 401 110 души са били наети в предприятия с CLD по време на спора. През периода 2010—2021 г. най-голям дял от проблемите, които са били предмет на CLD, са свързани със забавено изплащане на заплати (59) и увеличения на заплатите (58), следвани от въпроси, свързани с преструктурирането и/или заетостта (48) и здравословните и безопасни условия на труд (40).

Броят на регистрираните от NICA е 15 през 2012 г. и 13 през 2017 г., в сравнение със 7 през 2021 г. В рамките на CLD в страната през 2015 г. бяха организирани девет ефективни стачки. През 2017 г. имаше пет ефективни стачки и три през 2021 г. (NICA, 2021 г., стр. 20). В 40% от случаите ефективните стачки се дължат на неизпълнение на колективния трудов договор. При 55% причината е неуспехът да се постигне споразумение, а отказът от преговори е причината за 5% от ефективните стачки.

Регистрирани CLD, 2012–2021 г.

Източници: NICA, 2016, 2017, 2019, 2021b.

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Съгласно Закона за колективно решаване на трудови спорове, CLD се уреждат чрез преки преговори между работници и работодатели или между техни представители в процедура, свободно определена от преговарящите страни. Стачките са забранени (член 16) в Министерството на отбраната; Министерството на вътрешните работи; съдебни, прокурорски и разследващи органи; държавната разузнавателна агенция; и Националната служба за сигурност.

Когато не бъде постигнато споразумение или една от страните откаже да преговаря, всяка от страните може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез медиация и/или доброволен арбитраж на синдикати и организации на работодателите и/или НИКО.

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Съгласно Кодекса на труда (чл. 357) трудовите спорове са между работници и служители и работодатели относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и относно прилагането на колективни трудови договори и продължителността на трудовия стаж. Такива спорове могат да бъдат свързани със закона (искове за трудови права) относно законодателството, колективните трудови договори или индивидуалните трудови права и задължения. Тези индивидуални спорове се разглеждат от съдилищата. Тъй като в България няма трудови съдилища, гражданските съдилища са компетентни по такива дела, а административните съдилища са компетентни по някои от тези дела. Синдикатите и техните клонове могат (Кодекс на труда, промяна от 2016 г.) да представляват работниците и служителите по тяхно искане в съда.

Има и извънправни спорове за интереси. Те са свързани с установяването на предвидени права и задължения. Този вид индивидуален спор може да бъде разрешен между работодателя и служителя. Ако не може да бъде постигнато споразумение, решението на спора трябва да бъде осигурено от съда.

Използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове

Механизмът за алтернативно разрешаване на спорове се осъществява от NICA. По правило през последните години страните уреждат спорове помежду си с помощта на собствените си върховни структури, без да използват външна помощ от NICA.

За периода 2010–2021 г. NICA регистрира общо 152 CLD в 97 предприятия и 3 общини. NICA образува седем арбитражни производства по чл.14, ал.3 от Закона за колективно решаване на трудови спорове (установяване на минимални дейности по време на ефективна стачка). През 2010–2011 г. е имало най-много CLD: 85% от всички CLD в наблюдавания период.

През 2015 г. имаше една помирителна процедура и една арбитражна процедура, регистрирани от НОМИ. Помирителната процедура е прекратена поради непостигане на споразумение между страните по спора. Арбитражната процедура се дължи на непостижимо споразумение с работодателя и води до избягване на организирането на ефективна стачка. През 2015 г. NICA организира една процедура по медиация на CLD, която не беше разрешена поради несъгласие между страните по спора. Няма данни за 2016 г. През 2017 г. не са отправени искания за помирение и арбитраж до NICA.

Съобщава се, че една от основните причини за ниската арбитражна активност е отказът на една от страните да влезе в преговори. Според ръководството на NICA 95% от CLD се уреждат чрез преки преговори между спорещите страни, включително и с помощта или подкрепата на синдикати и организации на работодателите и/или правителствени органи, институции и организации, пряко или косвено участващи. Възможно е да се използват извънсъдебни методи за уреждане на CLD. Със съдействието на NICA през 2012 г. имаше една процедура за определяне на минималните услуги, които следва да се запазят в случай на стачка (съгласно член 14, параграф 3 от Закона за сетълмент на CLD). През 2018 г. е поискана само една процедура по медиация; то се отнася до CLD в общинското дружество за обществен транспорт.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2010—2021 г.

Източник: NICA (2021b).