Участници и институции в Хърватия

Службата за социално партньорство към Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика (Ministarsvo rada, mirovinskoga sustava, obitelji i socijalne politike) е наследник на бившата Правителствена служба за социално партньорство (Ured za socijalno partnerstvo u Republici Hrvatskoj), която по-късно е включена в Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика.

Органът, отговорен за социалния диалог и условията на труд, е Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика, а всички органи на държавната администрация отговарят за двустранния социален диалог в своята сфера на дейност.

Службата за социално партньорство подкрепя широк спектър от дейности за подобряване на комуникацията между отговорните институции на централната и местната власт, социалните партньори и международните организации, за да им помогне да постигнат целите си съвместно и ефективно в областта на трудовата, социалната и икономическата политика. Социалното партньорство се доказа като стабилизатор на социалните отношения, модел за консултации, ключова платформа за споделяне на информация и мнение и е от решаващо значение за постигането на по-широк социален консенсус по всички важни въпроси.

В съответствие със Закона за инспекцията по труда (Zakon o Inspektoratu rada - OG 19/14), който беше в сила до 31 март 2019 г., Инспекцията по труда (Inspektorat rada) функционира като част от Министерството на труда и пенсионната система. От 1 април 2019 г. влиза в сила новият Закон за инспекцията по труда (OG 115/18 и 117/21). Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика отговаря за изготвянето и мониторинга на нормативни актове за безопасност при работа, както и за предлагането на мерки и насърчаване на дейности за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд. Инспекцията по труда към Министерството на труда, пенсионната система, семейната и социалната политика извършва проверки и други професионални задачи в областта на труда и здравословните и безопасни условия на труд, освен ако не е предвидено друго в специален закон, т.е. проверява прилагането на закони и други подзаконови актове, уреждащи трудовите правоотношения и здравословните и безопасни условия на труд. Инспекцията по труда е оправомощена да инициира административни процедури, да отстранява установени недостатъци и да забранява практиките на работодателите, които застрашават живота и здравето на работниците.

Законът за критериите за участие в тристранни органи и представителност за колективно договаряне (Zakon o kriterijima za sudjelovanje u tripartitnim tijelima i reprezentativnosti za kolektivno pregovaranje, OG 82/12 и 88/12) въвежда нови критерии за представителност на организациите на социалните партньори за тристранни консултации. За работниците и служителите законодателството относно представителността на синдикатите въвежда подробни разпоредби относно това кои синдикати имат право да сключват колективни трудови договори. Новият Закон за представителността на сдруженията на работодателите и синдикатите, приет през 2014 г. (ОВ 93/14) и изменен през 2015 г. (ОВ 26/15), урежда критериите и процедурите за установяване на представителността на сдруженията на работодателите и синдикатите на по-високо равнище за участието им в тристранни органи на национално равнище. В него също така се определят критерии и процедури за представителност на синдикатите за колективно договаряне и правата на представителните сдружения/синдикатите.

За синдикалното представителство

Свободата на сдружаване и правото на сдружаване са определени от Конституцията (членове 43 и 60), Закона за труда, Конвенции No 98 и 87 на Международната организация на труда (МОТ) и други международни договори, по които Република Хърватия е страна. Всички служители, с изключение на действащия военен персонал, имат право да създават и да се присъединяват към синдикати. Съгласно Закона за труда (OG 93/14, 127/17, 98/19 и 151/22), член 165, работниците имат право, според собствения си свободен избор, да създадат и да се присъединят към синдикален съюз, при спазване само на онези изисквания, които могат да бъдат предписани от устава или вътрешните правила на този синдикален съюз.

В Хърватия няма бази данни и/или надеждни източници за членството в профсъюзите. Според Миличевич Пезел (2013 г.) през 2012 г. в Хърватия е имало 320 000 синдикални членове, което се равнява на синдикално покритие от около 17%. Bagić (2014) оценява работната сила, обхваната от колективни трудови договори по сектори, като използва списъка на приложимите колективни трудови договори, регистрирани в Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика (колективни трудови договори, прилагани в две или повече области), и колективните трудови договори, регистрирани в службите на държавната администрация в окръзите (колективни трудови договори, прилагани в един окръг). Проучването установи, че от 570-те действащи колективни трудови договора, по-голямата част (около 64%) се отнасят до частния сектор, докато останалите са свързани с националното и местното управление и услуги (13%) или публичните предприятия (23%). Коефициентът на покритие беше право пропорционален на броя на колективните трудови договори. Най-голямото покритие при договаряне е регистрирано при служителите в администрацията и обществените услуги, следвани от публичните предприятия, докато покритието е значително по-ниско при частните дружества. Правата на около 88% от служителите в органите, които се възползват от държавния бюджет (както централно, така и местно управление), се уреждат от колективни трудови договори. Правата на около три четвърти от служителите в публичните предприятия се уреждат от колективни трудови договори, в сравнение със само 35 % от служителите в частните дружества. Така според оценката на Багич общият процент на покритие на колективните трудови договори в Хърватия през 2013 г. е 52,8%. Този процент на покритие беше с около осем процентни пункта по-нисък от този в началото на икономическата криза в Хърватия през 2009 г., когато беше 61%. Според данни от 2018 г. (SSSH, 2018 г.) гъстотата на синдикатите по отношение на активните служители е около 21%, докато синдикатите, свързани с представителни синдикални федерации, имат 263 000 членове. Schirmbeck and Šeperić (2022) изчислиха, че през 2021 г. гъстотата на синдикатите по отношение на активните служители е била около 20%, докато Glas radnika (2023) установи, че в Хърватия има около 580 колективни трудови договора, които обхващат около 670 000 работници, а именно около 47% от всички служители. По правило е значително по-малко вероятно дружествата, създадени след 1990 г., да бъдат обединени в синдикати (Schirmbeck and Šeperić, 2022 г.).

Членство и гъстота на синдикатите, 2011–2021 г.

Забележки: * Дял на работниците и служителите, които са членове на синдикат. ** Леки промени в методологията. *** Само членове на синдикални организации, свързани с представителни синдикални федерации, без да се включват членовете на Хърватската асоциация на профсъюзите (Хърватска асоциация на профсъюзите (Членството на работниците и служителите, получено от общия брой членове на синдикатите и коригирано, ако е необходимо, за членове на профсъюзи извън активната, зависима и заета работна сила (т.е. пенсионирани работници, самостоятелно заети лица, студенти и безработни). Включително и членове на HUS, който се слива със Съюза на автономните синдикати на Хърватия (Savez samostalnih sindikata Hrvatske). n.a., не се прилага. Няма налични данни за 2020 г.

Основни синдикални конфедерации и федерации

Източници: SSSH (2018 г., стр. 28) и Schirmbeck and Šeperić (2022 г.)

С новия Закон за представителност на работодателските сдружения и синдикатите, въведен през 2014 г. (OG 93/14 и 26/15), правителството иска процесът на представителност да се основава на точни и обективни критерии, за да се избегне всякаква възможност за пристрастие или злоупотреба. Що се отнася до тенденциите в членството и представителността, делът на служителите в публичния сектор от общия брой членове се увеличава (или поне е стабилен), докато членството в синдикатите в частния сектор непрекъснато намалява. Законът за представителността на сдруженията на работодателите и синдикатите предвижда, че представителна синдикална организация на по-високо ниво, участваща в тристранни органи на национално равнище, следва да отговаря на следните условия по кумулативен начин. Първо, то трябва да е било в регистъра на синдикалните организации от по-високо ниво най-малко шест месеца преди подаването на молба за признаване на представителен статут. Второ, членовете на синдикатите трябва да представляват най-малко 50 000 синдикализирани служители. Трето, тя трябва да има най-малко пет синдиката като свои членове и трябва да бъде активна в различни области на дейност, както е посочено в Националната класификация на дейностите (Nacionalna klasifikacija aktivnosti). Четвърто, представителната профсъюзна организация на по-високо равнище или нейните членове трябва да имат регионални офиси в най-малко четири окръга (от 21-те окръга в Хърватия). Пето, то трябва да разполага с помещенията и други материални условия, необходими за осъществяване на дейността му, и да наема най-малко петима служители с трудов договор на пълно работно време, сключен за неопределено време.

До 2018 г. бяха асоциирани четири представителни синдикални конфедерации с 367 000 членове. Всички конфедерации се състезават за членове, тъй като нито една от тях не е специализирана в определени сектори на икономиката или професиите (Samardžija et al, 2017). През лятото на 2018 г. Комитетът за определяне на представителството (Povjerenstvo za utvrđivanje reprezentativnosti) прие решение относно представителността на по-високото ниво на профсъюзите (OG 59/18). Съгласно това решение представителните синдикати са Независимите синдикати на Хърватия (Nezavisni hrvatski sindikati, NHS), Съюзът на автономните синдикати на Хърватия (Savez samostalnih sindikata Hrvatske, SSSH) и Асоциацията на хърватските синдикати (Matica hrvatskih sindikata, Matica), докато Хърватската асоциация на профсъюзите (Hrvatske udruge radničkih sindikata, HUS) губи този статут, тъй като не отговаря на законовите изисквания. HUS се слива с SSSH през февруари 2020 г. (SSSH, 2022 г.). На 15 юли 2022 г. Preporod (съюзът на работниците и служителите в хърватската образователна система) става член на SSSH. През 2022 г. Preporod има почти 10 000 членове от 419 начални и средни училища в цяла Хърватия. Освен това бяха създадени нови синдикати в два преди това напълно неорганизирани сектора. Първо, Синдикатът на работниците в цифровите платформи (Sindikat radnika digitalnih platformi Hrvatske, SRDP) беше създаден като синдикат на шофьорите на Uber, но се стреми да организира всички, които работят за цифрови платформи, независимо от официалния им трудов статус. Второ, синдикатът SKUPA (което означава "Заедно") е фокусиран върху нестопанския сектор, но в дългосрочен план се стреми да представлява и различни нетипични и несигурни работници.

За представителството на работодателя

Свободата на сдружаване и правото на сдружаване са определени от Конституцията (членове 43 и 60), Закона за труда, Конвенции No 98 и 87 на МОТ и други международни договори, по които Република Хърватия е страна. Работодателите имат право, без никакво разграничение и по свой свободен избор, да създават и да се присъединяват към сдружения на работодателите. Работодателите могат свободно да вземат решение за членството си в сдружение и за напускането на такова сдружение. Асоциациите могат да създават федерации или други форми на сдружения, за да преследват своите интереси заедно на по-високо ниво. Сдруженията на по-високо равнище се ползват от всички права и свободи, предоставени на сдруженията. Всички те имат право свободно да се присъединяват към федерации. Член 2 от Закона за представителността на сдруженията на работодателите и синдикатите гласи, че за да бъде призната за представител за участие в тристранни органи на национално равнище, организацията на работодателите трябва (1) да е била в регистъра на работодателските сдружения на по-високо равнище в продължение на най-малко шест месеца, (2) да представлява най-малко 3 000 работодатели или да има свързани работодатели, в които работят най-малко 100 000 работници, (3) представляват най-малко пет сдружения на работодатели, извършващи дейност в различни райони, (4) имат регионални офиси в най-малко четири окръга, (5) имат помещения и други необходими материални условия на труд и (6) наемат най-малко петима служители на постоянни трудови договори на пълно работно време. От 1993 г. насам всъщност съществува само едно сдружение на работодателите — HUP, което представлява както секторните интереси, така и интересите на работодателските организации. HUP има малко по-малко от 6 000 членове, в които работят около 400 000 работници, тоест приблизително 46% от служителите в компаниите в Хърватия. Броят на членовете и гъстотата на членовете му са стабилни през последните 10 години. HUP, като конфедерация на работодателите, обединява 30 браншови асоциации. Членството не е задължително.

Членство и гъстота на работодателските организации, 2012–2019 г.

Забележка: * Процентът на служителите, работещи в предприятие, което е член на работодателска организация, която участва в колективно договаряне.

Основни организации на работодателите

Според решението относно представителността на сдруженията на работодателите в Хърватия от юли 2007 г. само HUP отговаря на критериите за представителност, докато Конфедерацията на хърватската промишленост и предприемачи (Konfederacija hrvatske industrije i poduzetnika) не отговаря. В член 2 от Закона за представителността от 2014 г. се определят изискванията за представителност на сдруженията на работодателите. Така в момента HUP е единственият представител на работодателя в националния икономически и социален съвет (Gospodarsko-socijalno vijeće, GSV), най-висшия тристранен социален орган за социален диалог в Хърватия. HUP има четири регионални офиса, докато 30 секторни асоциации на HUP се застъпват за специфичните икономически интереси на различни сектори. HUP е доброволно, независимо и легитимно сдружение със законното право на преговори в процеса на колективно договаряне и подписване на колективни трудови договори. Членовете на HUP могат също така да участват активно във всички местни и/или регионални икономически и социални съвети (ИСС), за да подобрят условията на своя бизнес.

Основни организации на работодателите и конфедерации

Източник: HUP, 2016

Основни тристранни и двустранни органи

Хърватия създаде институционална рамка за насърчаване на социалния диалог, включваща тристранната GSV и нейните работни органи, които заедно служат като консултативен орган на хърватското правителство. GSV започва своята работа през януари 1994 г. и се състои от равен брой представители на правителството, синдикални конфедерации и сдружения на работодателите. Комитетите на GSV се занимават с въпросите на политиката на заплатите, данъчната система, социалната политика, заетостта, образованието и законодателството, свързано с въпросите на труда, заетостта и индустрията. Тристранният социален диалог, който започна на национално ниво, оттогава напредна и се разви на регионално ниво чрез създаването на регионални ИСС на равнището на всеки окръг. Критериите за участие в регионален ИСС са същите като тези за GSV.

Предложеното социално партньорство на регионално ниво има за цел да ангажира и подкрепи регионалната бизнес среда чрез подобряване на комуникацията и сътрудничеството между правителството, регионалната и местната администрация, бизнеса и труда. Съществуват обаче значителни разлики в нивата им на активност и ефективност. На равнището на предприятията, институциите и отделните сектори и отрасли се развива двустранен социален диалог чрез дейностите на синдикатите и сдруженията на работодателите, които сключват колективни трудови договори и улесняват синдикалната дейност в дружествата, работническите съвети и надзорните съвети. Освен това социалните партньори са представени в работните органи в хърватския парламент, Националния съвет за закрила на работното място (Nacionalno vijeće za zaštitu na radu), Националния съвет за конкурентоспособност (Nacionalno vijeće za konkurentnost), Националния комитет за наблюдение на преговорите с ЕС (Nacionalni odbor za praćenje pregovora o pristupanju RH Europskoj uniji), управителните съвети на Хърватския институт за пенсионно осигуряване (Hrvatsko zavod za mirovinsko osiguranje) и други публични институции.

GSV не беше активна за дълъг период от време, а именно от 221-вото си заседание на 26 юни 2018 г. до 222-рото си заседание на 27 март 2020 г. Причините за това бяха сериозни спорове между синдикатите и правителството относно функционирането на ГСВ, както и други въпроси, свързани с ролята му в пенсионната реформа, в резултат на което синдикатите оттеглиха участието си в ГСВ. С намерението да съживят GSV правителството и социалните партньори подписаха на 11 март 2020 г. споразумение за създаване на GSV. Този орган представлява най-висшата (институционална) форма на тристранен социален диалог на национално равнище и предоставя възможност на социалните партньори да играят важна и активна роля в създаването и прилагането на публични политики. Оттогава GSV редовно провежда срещи и обсъжда различни теми, вариращи от реформи на системата на висшето образование до правителствената мярка за намаляване на цените на енергията и инфлационния натиск.

Основни тристранни и двустранни органи

Съгласно Закона за труда синдикатите са единствените участници, които имат право да сключват колективни трудови договори в Република Хърватия от името на работниците, докато от страна на работодателя страна по колективен трудов договор може да бъде отделен работодател или сдружение на работодатели. Работническите съвети също имат право да сключват определени споразумения с работодателя, но тези споразумения не трябва да уреждат въпроси, свързани със заплатите, продължителността на работното време или други въпроси, които Законът за труда предвижда, че могат да бъдат уредени с колективен трудов договор. По този начин, освен свободата на сдружаване и дейност, на синдикатите се гарантира монопол на колективното договаряне. Работническите съвети в Хърватия са сравнително редки и са силно повлияни от профсъюзите.

Регламент, състав и правомощия на представителните органи