Контекст за Кипър

През 2021 г. икономиката на Кипър отново започна да отбелязва темпове на растеж: брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се увеличи с 10,5 %, което е значително над средното за ЕС-27 за тази година. Подобно на останалата част от ЕС, безработицата е намаляла с 0,1 %, въпреки че равнището на безработица сред жените (което е намаляло по време на пандемията) се е увеличило с 0,3 %. Общото равнище на заетост също се е увеличило, но увеличението е било малко по-ниско в Кипър от средното за ЕС-27. През 2022 г. тези положителни промени продължиха. БВП на глава от населението се е увеличил с 4%, което отново е по-високо от средното за ЕС-27 за тази година. Безработицата е намаляла допълнително с 0,7 %, което е значително намаление, но не е толкова голямо, колкото средното за ЕС-27. Докато безработицата сред мъжете и младите хора е намаляла (съответно 1,1% и 0,9%), спадът сред жените е минимален. Въпреки че това беше първият път, когато безработицата сред жените спадна от 2020 г. насам, равнището на безработица беше по-високо, отколкото през 2020 г. Освен това спадът на безработицата сред младите хора е значително по-малък от средния за ЕС-27. Общата заетост, от друга страна, се е увеличила в Кипър с повече от средното за ЕС-27 през 2022 г.; въпреки това равнището на заетост на младите хора продължи да намалява, за разлика от увеличението на средното за ЕС-27.

В сегашната система на индустриалните правоотношения на Кипър трудовото законодателство е вторичен инструмент за регулиране. Като се има предвид, че трудовото право се състои от общото право и статутното право, трудовото правоотношение се урежда от обикновените принципи на договорното право (глава 149), както е изменено), допълнени от законови права и задължения, когато е целесъобразно. В този контекст доскоро колективните трудови правоотношения в Кипър се уреждаха от много ограничен брой закони, главно Закона за прекратяване на трудовите правоотношения от 1967 г., изменен през 2002 г. (Закон 159(I)/2002), и Закона за заплатените годишни отпуски от 1967 г., изменен през 2002 г. (Закон 169(I)/2002). Въпреки това, с прилагането на достиженията на правото в областта на трудовото право, от 2002 г. нататък бяха въведени редица закони, които вече уреждат значителен брой условия на заетост. В някои случаи достиженията на правото предвиждат по-благоприятни условия от договорените в колективни трудови договори (например годишен отпуск).

Сегашната система на индустриални отношения е значително консолидирана след 1960 г. – годината, в която Кипър получава независимост – въз основа на двата основни принципа: доброволчество и тристранно сътрудничество. Въз основа на тези принципи колективното договаряне традиционно играе водеща роля в регулирането на колективните трудови правоотношения, а законодателството е второстепенен инструмент (вж. по-горе). По същия начин държавната намеса като цяло в колективните трудови правоотношения и по-специално във формулирането на условията за работа е сведена до минимум. В този контекст ролята на държавата е предимно посредническа Той се намесва, както е предвидено и в Кодекса за колективните трудови правоотношения (Κώδικας Βιομηχανικών Σχέσεων, IRC), чрез Службата за медиация към Министерството на труда и социалното осигуряване (Υπουργείο Εργασίας και Κοινωνικών Ασφαλίσεων, MLSI) в случаите, в които не може да бъде постигнато споразумение чрез пряко двустранно договаряне между организациите на работодателите и синдикатите. В секторите на икономическата дейност, в които синдикалното представителство не е налице или е слабо, държавата определя чрез законодателство минимални стандарти за основните условия на работа, като например минималната работна заплата и работното време за конкретни професии или сектори на икономическа дейност, например в сектора на търговията на дребно. В светлината на намаляващата гъстота на синдикатите и по-специално предвид неотдавнашната икономическа криза от 2013 г. насам синдикатите са по-склонни да подкрепят държавната намеса в регулирането на минималните условия на заетост. Например през април 2016 г., след подновяването на колективния трудов договор в хотелиерството, Камарата на представителите (Βουλή των Αντιπροσώπων) измени Правилника за условията за работа на служителите в хотелиерството (Οι περί εργοδοτουμένων σε ξενοδοχεία (όροι υπηρεσίας) κανονισμοί), като задължава всички работодатели от сектора да разширят минималните права и обезщетения за всички служители в хотелиерството, независимо от обхвата на колективния трудов договор. Това беше основно искане на синдикатите в сектора. В подобен процес по отношение на строителния сектор през 2019 г. секторните социални партньори постигнаха споразумение за подновяване на колективния трудов договор на сектора, включително въвеждането на законодателство за определяне на минимални условия на труд за всички работници в сектора. За разлика от всеки друг правен инструмент за определяне на минимални условия на работа, това законодателство, прието през май 2020 г., предвижда автоматично развитие на тези минимални условия в съответствие със съответните разпоредби на колективния трудов договор на промишлеността. Тези промени водят до предположението, че в бъдеще регулаторните и законодателните органи ще бъдат призовавани по-често да приемат мерки, регулиращи минималните условия на работа.

Разбира се, през 2021 г. и особено през 2022 г. се наблюдава значително развитие в трудовото законодателство. В рамките на този кратък период бяха направени промени в закона за бременността и отпуска по майчинство и в закона за защита на заплатите. Освен това беше въведен нов закон относно отпуска по бащинство, родителските грижи, непреодолимата сила и гъвкавите схеми на работа, който е резултат от хармонизирането с Директивата на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот. Този закон влезе в сила в началото на декември 2022 г. и отмени предишните закони за родителския отпуск, непреодолимата сила и отпуска по бащинство. Освен това през 2022 г. за първи път в Кипър приключи социалният диалог относно установяването на национална минимална работна заплата. Съответният министерски указ влезе в сила през 2023 г., но беше много разделителен, тъй като синдикатите го сметнаха за проблематичен в много отношения. Всъщност синдикатите имаха редица причини да бъдат недоволни през последните месеци. В допълнение към проблематичния указ за минималната работна заплата, имаше множество спорове с различно значение. Тези спорове включват следното: голям брой собственици на хотели не се придържаха към колективния трудов договор дори след като той стана закон, тъй като според синдикатите указът на действащото правителство, който позволи на собствениците на хотели и работодателите в други сектори да наемат все по-голям брой работници от трети страни, добави обида към вредата; законопроектът за дистанционната работа, създаден след продуктивен процес на социален диалог, така и не стигна до Камарата на представителите поради намесата на работодателските организации, които се надяваха на по-благоприятна директива на ЕС по въпроса; а работодателските организации отказаха, а правителството не беше склонно да се придържа към сделката за възстановяване на надбавката за издръжка на живота (COLA), ситуация, която доведе до първата обща стачка в историята на Република Кипър. Всички тези спорове все още са текущи и нерешени въпроси.