Профил на трудовия живот в държавата за Дания
Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Дания. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
Синдикатите, организациите на работодателите и публичните институции играят ключова роля в управлението на трудовите правоотношения, условията на труд и структурите на колективните трудови правоотношения. Те са взаимосвързани части в многостепенна система на управление, която включва европейско, национално, секторно, регионално (провинциално или местно) и фирмено равнище. В настоящия раздел се разглеждат ключовите участници и институции и тяхната роля в Дания.
В Дания правителството и неговите министерства по правило не участват в регулирането на колективните трудови правоотношения и условията на труд. Що се отнася до вземането на решения относно трудовия живот, участието на правителството е свързано най-вече с формулирането на политиката по заетостта. Изключение прави регулирането и наблюдението на работната среда (здравословни и безопасни условия на труд), която е провинция на Министерството на заетостта (Beskæftigelsesministeriet, BM) и неговата агенция, Датския орган за работна среда (Arbejdstilsynet). Агенцията допринася за създаването на безопасни и стабилни условия на труд на работните места в Дания чрез извършване на инспекции на предприятията, изготвяне на правила за здравословни и безопасни условия на труд и предоставяне на информация за здравословните и безопасни условия на труд.
Основните институции и механизми, гарантиращи прилагането на правата на работниците и служителите (трудовите съдилища), се регулират от социалните партньори. Акцентът е поставен върху извънсъдебните механизми, допълнени от датския трудов съд (Arbejdsretten) — с представители на социалните партньори и държавните съдии от Върховния съд — и трудовите арбитражни съдилища под надзора на социалните партньори. В случай на срив в усилията за подновяване на съществуващ колективен трудов договор, общественият помирител (Forligsmanden) има право да се намеси от името на държавата.
В публичния сектор има три организации на работодателите, които обхващат колективното договаряне на държавно, местно и регионално равнище. Агенцията за модернизиране на публичната администрация (Moderniseringsstyrelsen), която преговаря в централния държавен сектор от името на Министерството на финансите, беше премахната през 2019 г., тъй като по този начин министерството играеше двойна роля като преговарящ и законодател. Вместо това отговорността за колективното договаряне от името на държавата като работодател беше прехвърлена на Министерството на данъците, а Агенцията за модернизиране на публичната администрация беше заменена от Агенцията за служителите и компетентността (Medarbejder- og Kompetencestyrelsen), която от 2021 г. провежда колективно договаряне от името на министерството. Местното управление на Дания (Kommunernes Landsforening, KL) е асоциацията на работодателите за 98-те общини, а датските региони (Danske Regioner) представляват 5-те региона в Дания като работодател.
Най-важното понятие за представителност в Дания е взаимното признаване между организациите на социалните партньори. Системата на социалния диалог се основава на доброволчеството и е обхваната от много малко законодателство. Признаването по принцип се установява в момента, в който две организации сключат колективен трудов договор. В рамките на организациите лидерите се избират от членовете. Няма законодателство, свързано с понятието представителност.
За синдикалното представителство
Свободата на членство в сдружение — както свободата да се присъединиш към синдикат, така и свободата да не се присъединиш към такъв — е разгледана в Закона за свободата на сдружаване на пазара на труда (Lov om foreningsfrihed på arbejdsmarkedet) от 1982 г. Законът беше изменен през 2006 г., премахвайки правото на споразумения за затворени магазини. По този начин присъединяването към синдикат е доброволно и нито един работник нито в публичния, нито в частния сектор не е изключен от присъединяване към синдикат. Свещениците и високопоставените офицери във въоръжените сили имат свои собствени съюзи.
Равнището на гъстота на синдикатите в Дания е относително високо в сравнение с други европейски държави. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2019 г. той е бил 67 % (ОИСР, 2021 г.).
Въпреки това, гъстотата на синдикатите непрекъснато намалява от 1996 г., когато беше около 75%. Спадът се наблюдава най-вече сред синдикатите на квалифицирани и неквалифицирани работници и чиновнически и търговски служители. Това са синдикатите под егидата на Датската конфедерация на профсъюзите (Fagbevægelsens Hovedorganisation, FH (бивш LO)).
Има три тенденции, обясняващи намаляването на членството в синдикатите на FH/LO. Първо, членовете, включително потенциалните членове, се "образоват" в синдикат, принадлежащ към различни конфедерации, насочени към членове с по-високо ниво на образование. Второ, винаги е имало тенденция младите и чуждестранните работници да не се присъединяват към синдикати и тези категории работници се увеличават. И не на последно място, има конкуренция от страна на "жълтите синдикати" с ниски такси (синдикати, които са политически алтернативни на традиционното синдикално движение и не са признати като част от системата за колективно договаряне нито от синдикатите, нито от организациите на работодателите). Те не са представителни по отношение на колективното договаряне и следват модел, основан на начисляване на ниски членски вноски и предлагане на индивидуална правна подкрепа. Въпреки това, някои от алтернативните синдикати – като християнския синдикат "Крифа" – непрекъснато увеличават броя на членовете си през последните 10 години.
През 2018 г. двете най-големи конфедерации — Датската конфедерация на профсъюзите (Landsorganisationen i Danmark, LO) и Конфедерацията на професионалистите в Дания (Funktionærernes og Tjenestemændenes Fællesråd, FTF), гласуваха за сливане от 1 януари 2019 г. Името на новото образувание е Датска конфедерация на профсъюзите (Fagbevægelsens Hovedorganisation, FH). Сливането е резултат от около пет години подготовка от страна на ръководителите на двете конфедерации. Резултатът от гласуването не беше сигурен предварително. Най-големият член на LO синдикат – Обединената федерация на датските работници (Fagligt Fælles Forbund, 3F), за квалифицирани и неквалифицирани работници – прие сливането едва в последния момент.
Членство и гъстота на синдикатите, 2010–2019 г.
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | |
| Trade union density in terms of active employees (%)* | 68.1 | 68.7 | 69.0 | 68.8 | 68.5 | 68.2 | 67.4 | 66.7 | 67.5 | 67.0 |
| Trade union membership (thousands)** | 1,647 | 1,661 | 1,656 | 1,649 | 1,660 | 1,684 | 1,696 | 1,706 | 1,757 | 1,767 |
Забележки: * Дял на работниците и служителите, които са членове на синдикат. ** Членство на работниците и служителите, произтичащо от общия брой членове на синдикатите и коригирано, ако е необходимо, за членове на синдикатите извън активната, зависима и заета работна сила (т.е. пенсионирани работници, самостоятелно заети лица, студенти, безработни лица).
Източник: ОИСР и AIAS, 2021
Основни синдикални конфедерации и федерации
Основни синдикални конфедерации и федерации
| Name | Abbreviation | Members at 31 December 2021 | Involved in collective bargaining? |
| Danish Trade Union Confederation (Fagbevægelsens Hovedorganisation)* | FH | 1,048,623** | No |
| Danish Confederation of Professional Associations (Akademikerne) | None (formerly AC) | 302,626** | Yes |
| Organisation of Managerial and Executive Staff in Denmark (Ledernes Hovedorganisation) | LH | 112,316 | No |
| United Federation of Danish Workers (Fagligt Fælles Forbund) | 3F (member of FH) | 214,992*** | Yes |
| Union of Commercial and Clerical Employees in Denmark (Handels- og Kontorfunktionærernes Forbund) | HK Danmark (member of FH) | 170,260*** | Yes |
| Danish Trade and Labour (Forbundet af Offenligt Ansatte) | FOA (member of FH) | 148,116*** | Yes |
| Danish Nurses’ Organisation (Dansk Sygeplejeråd) | DSR (member of FH) | 69,336*** | Yes |
| Danish Union of Teachers (Danmarks Lærerforening) | DLF (member of FH) | 56,840*** | Yes |
| Danish Federation of Early Childhood Teachers and Youth Educators (Børne- og Ungdomspædagogernes Landsforbund) | BUPL (member of FH) | 55,105*** | Yes |
| Financial Services Union (Finansforbundet) | FF (member of FH) | 39,077*** | Yes |
| Danish Society of Engineers (Ingeniørforeningen i Danmark) | IDA (member of Akademikerne) | 90,920*** | Yes |
| Danish Association of Lawyers and Economists (Danmarks Jurist- og Økonomforbund) | Djøf (member of Akademikerne) | 68,916*** | Yes |
| Danish Association of Masters and PhDs (Dansk Magisterforening) | DM (member of Akademikerne) | 36,325*** | Yes |
| Danish Medical Association (Lægeforeningen) | LF (member of Akademikerne) | 22,385*** | Yes |
Забележка: Таблицата включва трите датски конфедерации — FH, Akademikerne и по-малката LH, както и най-големите и определящи темпото организации във FH и Akademikerne. * LO и FTF се сляха от 1 януари 2019 г., образувайки FH.
** StatBank Denmark, LONMED2; *** StatBank Denmark, LONMED3: ** StatBank Denmark, LONMED2; *** StatBank Denmark, LONMED3
За представителството на работодателя
Присъединяването към асоциация на работодателите е доброволно. Членството предполага съгласие работодателската организация да сключва обвързващи колективни трудови договори от името на своите членове. Няма официални данни за гъстотата на работодателската организация, така че е възможно да се предостави само груба оценка въз основа на малкото налична информация. Това прави невъзможно да се определят тенденциите. Данните за гъстотата обаче показват, че процентите на членство са много различни в зависимост от това дали се основават на активни служители или на членове. Само 1% от датските компании са големи; останалите са малки и средни. Големите и средните компании обаче наемат по-голямата част от служителите.
Членство и гъстота на работодателските организации, 2012–2021 г. (%)
| 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | Source | |
| Employer organisation density in terms of active employees | 52.9* | n.a. | n.a. | 52.8* | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | 2012, DA; 2014, DA (2014); 2015, Navrbjerg and Ibsen (2017) |
| 70.3. | n.a. | n.a. | 69.7 | n.a. | n.a. | 68.3 | n.a. | n.a. | n.a. | OECD and AIAS (2021) | |
| Employer organisation density in terms of private sector establishments | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | 9.6** | n.a. | n.a. | n.a. | DA, (2020), FA (2018) and Statistics Denmark (2018)*** |
| n.a. | 59.0 | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | n.a. | 58.0 | n.a. | n.a. | ECS 2019 |
Забележки: DA, Конфедерация на датските работодатели (Dansk Arbejdsgiverforening); ECS, Проучване на европейските компании; FA, Датска асоциация на работодателите за финансовия сектор (Finanssektorens Arbejdsgiverforening); n.a., няма налична информация. * Данните за гъстотата се изчисляват въз основа на броя на работниците в еквивалент на пълно работно време на датския пазар на труда, разделен на броя на работниците в еквивалент на пълно работно време, обхванати от организациите на работодателите (DA и FA). Данните са налични само за 2012 г. и 2015 г. ** Данните за гъстотата, изчислени въз основа на обобщения брой дружества, които са били членове на DA (25 000) и FA (170) през 2018 г., разделен на общия брой дружества в датския частен сектор (262 186) през 2018 г., извлечен от Статистическата служба на Дания. Съответната информация се е появила на уебсайтовете на тези организации през посочените години (и впоследствие е щяла да бъде актуализирана за следващите години).
Основни организации на работодателите и конфедерации
Има две конфедерации на работодателски организации в частния сектор и три в публичния сектор. Най-голямата работодателска организация е DI, която обхваща един милион служители, включително служители в чужбина.
Основни работодателски организации и конфедерации, 2022 г.
| Name | Abbreviation | Number of members | Involved in collective bargaining? |
| Confederation of Danish Employers (Dansk Arbejdsgiverforening) | DA | 11 employer organisations covering 25,000 member companies | No |
| Danish Employers’ Association for the Financial Sector (Finanssektorens Arbejdsgiverforening) | FA | 170 member companies with 62,400 employees | Yes |
| Employee and Competence Agency (Medarbejder- og Kompetencestyrelsen) under the Ministry of Taxation | None | No members; employer organisation on behalf of the state | Yes |
| Local Government Denmark (Kommunernes Landsforening) | KL | 98 municipalities | Yes |
| Danish Regions (Danske Regioner) | None | 5 regions | Yes |
| Confederation of Danish Industry (Dansk Industri) | DI (member of DA) | 19,500 member companies | Yes |
| Danish Chamber of Commerce (Dansk Erhverv) | None (member of DA) | 18,000 member companies | Yes |
| Dansk Industri Byggeri (formerly the Danish Construction Association (Dansk Byggeri); in 2020, Dansk Byggeri joined DI) | DI Byggeri (member of DA) | 6,700 member companies | Yes |
| Danish Mechanical and Electrical Contractors’ Association (Tekniq Arbejdsgiverne) | Tekniq (member of DA) | 4,100 member companies | Yes |
В Дания тристранните консултации обикновено се провеждат ad hoc. Общият процес е, че правителството кани основните организации на социалните партньори да обсъждат въпроси на пазара на труда или въпроси, които оказват влияние върху заетостта, като например политиката по заетостта. Степента на ангажираност на социалните партньори като цяло е висока, независимо от правителството.
През 2012 г. тристранните преговори бяха отменени, тъй като имаше значителни разногласия между новоизбраното правителство, водено от социалдемократите, и социалните партньори, особено представителите на профсъюзите. Политиците и социалните партньори смятат, че тристранните преговори са нещо от миналото от много дълго време. През 2016 г. обаче тогавашният министър-председател Ларс Льоке Расмусен започна нови тристранни преговори с нова стратегия. Вместо да се представят всички теми за договаряне в един пакет, както социалдемократите направиха с лоши резултати, преговорите бяха разделени на три части. Ако един набор от преговори се провали, има още две други, които трябва да се проведат поотделно. Стратегията "поточна линия" – разделяне на преговорите на отделни етапи – се оказа успешна и тристранните преговори бяха възобновени.
Кризата с COVID-19 промени драстично датския пазар на труда през 2020 г., което доведе до приемането на голям брой тристранни споразумения между датското правителство и социалните партньори, насочени към защита на служителите. Споразуменията обхващаха временна схема за компенсация на заплатите за служителите в частния сектор и подобна всеобхватна схема за подпомагане на самостоятелно заетите лица, подобрена схема за споделяне на работата, финансова помощ за стажанти, чираци и фирми, временна схема за работа на непълно работно време в частния сектор и временна помощ за семейства с деца, изпратени вкъщи от училище поради COVID-19.
Органите, включени в таблицата по-долу, са постоянни тристранни или двустранни органи, които се създават със законодателство или колективен трудов договор и се отнасят най-вече до заетостта, обучението и работната среда.
Основни тристранни и двустранни органи
| Name | Type | Level | Issues covered |
| National Cooperation Council (Samarbejdsnævnet) | Bipartite | National | Cooperation council administering the Cooperation Agreement (2006) between LO (now FH) and DA |
| Cooperation committees (samarbejdsudvalg) | Bipartite | Company | Cooperation in the workplace, in accordance with the Cooperation Agreement |
| National Employment Council (Beskæftigelsesrådet) | Tripartite | National | Employment creation, employment policy issues |
| National Working Environment Council (Arbejdsmiljørådet) | Tripartite | National | Work environment, occupational health and safety |
| Regional and local employment councils (regionale og lokale beskæftigelsesråd) | Tripartite | Regional and local government | Employment creation, employment policy issues |
| National Council for Adult and Further Training (Rådet for Voksen- og Efteruddannelse) | Tripartite | National | Educational issues relating to citizens who need new qualifications, skills development |
| Vocational training committees (faglige udvalg) | Tripartite | Occupational | Vocational training, further training |
| Sectoral Working Environment Committee (BrancheFællesskaberne for Arbejdsmiljø) | Bipartite | Sector/branch | Working environment, occupational health and safety at sector/branch level |
| Danish Economic Councils (De Økonomiske Råd) | Multipartite | National | Advisory body providing independent analysis and policy advice to Danish policymakers; consists of the Economic Council and the Environmental Economic Council |
Основните канали за представителство на служителите на работното място са управителите на цеховете и комитетите за сътрудничество; формата на последния, която работи в публичния сектор, се нарича комитет за съвместно вземане на решения (MED-udvalg). Тези комитети се състоят от равен брой представители на служителите и ръководството. Представителите на работниците и служителите се избират от членовете на синдиката на работното място. Комитетите за работна среда и членовете на борда на служителите са други важни канали за представителство на служителите на работното място.
В публичния сектор комитетите за съвместно вземане на решения също се занимават с работната среда и следователно функционира едностепенна система, за разлика от двустепенната система от комитети за сътрудничество и комитети по здравословни и безопасни условия на труд (които от 2012 г. насам се наричат комитети по работна среда в частния сектор). Системата за съвместно влияние и съвместно вземане на решения се основава на рамково споразумение, споразумение за MED (комитет за съвместно вземане на решение). Председателят на комисия за съвместно вземане на решения в публичния сектор обикновено е директорът на общината или региона, докато заместник-председателят обикновено е съвместният управител на магазина.
Представителството на работното място е кодифицирано от колективен трудов договор.
Регламент, състав и правомощия на органите
| Body | Regulation | Composition | Competences/ involvement in company-level collective bargaining | Threshold for when the body needs to be/can be set up |
| Cooperation committees (samarbejdsudvalg) | Collective agreements | Equal representation for both sides | Cooperation in the workplace; not involved in collective bargaining in the workplace, for instance on wages | 35 employees |
| Shop steward (tillidsrepræsentant) | Collective agreements | Combined employee representative and trade union representative in the workplace | Involved in company-level collective bargaining | 5 employees |
| Co-determination committees (MED-udvalg) | Collective agreements | Combined committee of the employee and work environment representatives and the public employer | Involved in company-level collective bargaining | 25 employees |