Колективно договаряне в Дания

В Дания всички важни въпроси, свързани с трудовото правоотношение, като заплати, условия на труд, обучение и пенсии, се уреждат от социалните партньори чрез периодично колективно договаряне. Най-важните равнища са секторното и фирменото равнище, които си взаимодействат под формата на координация, наречена "централизирана децентрализация". Колективните трудови договори са задължителни.

Обхват на колективното договаряне на работниците и служителите на всички равнища

Забележки: ECS, дружества от частния сектор с предприятия > 10 служители (NACE B–S) — възможни са множество отговори. SES, дружества > 10 служители (NACE B—SxO) — единен отговор за всяка местна единица: повече от 50 % от служителите, обхванати от такова споразумение [earn_ses10_01], [earn_ses14_01], [earn_ses18_01]; процент, изчислен чрез разделяне на броя на наетите лица, работещи в местни единици, в които повече от 50 % от наетите лица са обхванати от колективен трудов договор, на общия брой наети лица в обхвата на изследването. * Национални данни: цифрата включва покритие в частния и публичния сектор – съответно 74% и 100%; Цитираният доклад за пазара на труда се основава на данни от Статистическата служба на Дания, Евростат, различни държавни агенции и асоциациите-членки на DA. Степента на покритие на колективното договаряне също се основава на данни от единствената друга конфедерация на работодателите в частния сектор в Дания, FA. SES, Проучване на структурата на доходите.

Единствените важни равнища за колективно договаряне по отношение на заплатите и работното време са секторното и фирменото равнище, които са свързани чрез централизирана децентрализация.

Равнища на колективно договаряне, 2022 г.

Артикулацията

Взаимовръзката между централното (т.е. секторното) равнище и местното/фирменото равнище се определя от системата на заплащане в сектора. В системата за минимална работна заплата (която обхваща 80% от частния сектор) само увеличенията на минималната работна заплата се уреждат на централно равнище, докато действителните увеличения на заплатите се договарят на равнището на компанията. По този начин минималната работна заплата, посочена в секторните споразумения, почти никога не отразява реалното равнище на работната заплата в дружествата. Заплатите обаче също могат да се променят в зависимост от сектора или пазарната ситуация на компанията. Останалите 20% от частния сектор са обхванати от нормалната система на заплащане, при която всички важни въпроси като заплатите се уреждат на централно ниво. Нормалната система на заплащане е тясно свързана с транспортния сектор. В публичния сектор договарянето се осъществява най-вече на централно равнище между публичните органи и големите коалиции за договаряне на синдикатите в публичния сектор и остават само малък брой споразумения за сключване на организационно равнище между органите и синдикатите. По този начин преговорите за заплати в публичния сектор са по-близки до нормалната система на заплатите, отколкото до системата на минималната работна заплата.

Колективното договаряне в частния и публичния сектор се провежда през първото тримесечие, започващо през януари. След сключването на споразумение в частния сектор започват преговори в компаниите. Валидността на колективния трудов договор винаги е била между две и четири години, в зависимост от икономическите перспективи. Колкото по-несигурна е перспективата, толкова по-кратък е срокът на валидност. През последните две десетилетия тригодишните споразумения бяха норма. Частният и публичният сектор провеждат кръгове на договаряне на поетапни интервали, така че преговорите им да не се провеждат през една и съща година.

Основният механизъм е вертикалната координация, наричана в Дания централизирана децентрализация, като секторното равнище е централна точка. Индустриалното споразумение (Industriens Overenskomst) в производството определя темпото по отношение на очакваното ниво на увеличение на заплатите (ако има такова), а останалата част от пазара на труда следва сключеното споразумение по този въпрос. Освен това съществува известна степен на координация между синдикатите/организациите на работодателите на по-високо равнище и тези на по-ниско равнище относно реалистичните очаквания за заплатите по време на договарянето.

В Дания няма механизми за разширяване на колективните трудови договори.

В секторния колективен трудов договор в Дания, който определя темпото, промишленото споразумение, обхващащо производствената промишленост, има разпоредба за отклонение от секторното споразумение по отношение на работното време и допълнителното обучение на равнището на предприятието. Отклонението изисква съгласието и на двете страни. Широко се използва опцията за договаряне на местно ниво за работното време. В противен случай в датските колективни трудови договори няма механизми за дерогация.

В Дания основната цел на прекратяването на изтичащо споразумение е да се договори ново. На практика е необходимо споразумението да се прекрати в съответствие с разпоредбите на основното споразумение между социалните партньори, дори ако целта е предишното споразумение да се предоговори. В противен случай страните няма да бъдат освободени от мирното задължение по предишното споразумение и няма да могат да подкрепят нови искания за промяна със заплахи за индустриални действия.

Със сключването на колективен трудов договор социалните партньори се съгласяват и с мирна клауза, която съществува по време на договорения срок на валидност на споразумението. Служителите са обвързани с мирно задължение и нямат право да предприемат стачни действия по време на срока на колективния трудов договор. Ако все пак бъдат започнати колективни действия и делото бъде внесено в Трудовия съд поради нарушение на действащия колективен трудов договор, те ще бъдат задължени да платят глоби.

В Дания всички аспекти на трудовия живот са предмет на колективно договаряне. Освен заплатите и работното време, в дневния ред на преговорите са обучението, ученето през целия живот, допълнителното обучение, отпускът по бащинство, отпускът за образование, периодите на почивка, отпускът по болест, първият ден по болест на детето, почивните дни (почивни дни за по-възрастните членове на персонала), стресът и тормозът. През последните две десетилетия темите, които преди бяха регулирани от законодателството – като отпуск, стрес и тормоз – също бяха разгледани от разпоредби в колективните трудови договори.