Профил на професионалния живот в Естония
Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Естония. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
Между 2012 г. и 2022 г. БВП на Естония се е увеличил значително с 31,9 %, което е доста над средното за ЕС за същия период (15,29 %). През това време общата безработица е намаляла от 9,9% на 5,6% (спад от 4,3 процентни пункта). Най-голямо намаление е при безработицата при мъжете (4,8 процентни пункта). Данните за заетостта във всички категории са се увеличили между 2012 г. и 2022 г. и са показали забележително подобрение в сравнение със средното за ЕС: равнището на младежка заетост се е увеличило само с 0,6 процентни пункта в ЕС-27, докато в Естония се е увеличило с 3,8 процентни пункта. Въпреки че до 2018 г. всички данни за заетостта непрекъснато се увеличават, през 2019 г. се наблюдава лек спад на тези стойности (с изключение на жените). През 2020 г. БВП е намалял с 3,2 % в сравнение с 2019 г., което е по-малко от спада от 6,2 % в ЕС-27.
Законът за трудовите договори (Töölepinguseadus) урежда трудовите правоотношения в частния сектор, а Законът за държавната служба (Avaliku teenistuse seadus) урежда публичния сектор. През 2009 г. влезе в сила новият Закон за трудовите договори, а през 2013 г. влезе в сила новият Закон за държавната служба. От 2014 г. всички форми на заетост (платени или доброволни) трябва да бъдат регистрирани в регистъра по заетостта.
Трудовите правоотношения се уреждат от Закона за синдикатите (Ametiühingute seadus), Закона за попечителите на работниците и служителите (Töötajate usaldusisiku seadus), Закона за колективното решаване на трудови спорове (Kollektiivse töötüli lahendamise seadus) и Закона за колективните трудови договори (Kollektiivlepingu seadus).
Сегашната система на индустриалните отношения в Естония е разработена в началото на 1990-те години. Въпреки че много неща се промениха през десетилетията, бяха направени само няколко изменения в законодателството относно колективното договаряне и колективното решаване на спорове. Например от 2007 г. насам Естония има двоен канал за представителство на служителите: служителите могат да бъдат представлявани от синдикат и/или попечител.
В Естония колективното договаряне винаги е било децентрализирано, тъй като се осъществява предимно на равнището на предприятията. На секторно равнище колективните трудови договори съществуват само в два сектора: транспорт и здравеопазване. На национално равнище минималните работни заплати обикновено се договарят ежегодно между Естонската конфедерация на профсъюзите (EAKL) и Естонската конфедерация на работодателите (Eesti Töööandjate Keskliit, ETKL). През 2017 г. беше договорено, че за периода 2019—2022 г. увеличението на националната минимална работна заплата ще се изчислява ежегодно въз основа на производителността на труда и икономическия растеж. Минималната работна заплата на работниците в културата се договаря ежегодно между Естонската конфедерация на синдикатите на работниците (Teenistujate Ametiliitude Keskorganisatsioon, TALO) и Министерството на културата (Kultuuriministeerium). Тя обхваща всички служители в областта на културата с висше образование, които работят в публични органи, държавни частни фондации и публичноправни агенции на длъжност по специалност, изискваща висше образование, но се препоръчва и за областта на културата на частния сектор.
Днес равнището на членство в профсъюзи в Естония е едно от най-ниските в ЕС.
Социалният диалог като цяло функционира в Естония (напр. социалните партньори участват в изготвянето на политиките и са членове на надзорните органи на основните организации, свързани с професионалния живот). Въпреки че има случаи, когато социалните партньори не са напълно доволни от степента си на ангажираност с правителството или от степента, в която техните предложения се вземат предвид, като цяло тяхното участие като цяло е добро и гласът им се чува.
През 2018 г., по покана на министър-председателя, социалните партньори на национално равнище и правителството възстановиха тристранния социален диалог, като се събраха, за да обсъдят теми, свързани с труда, данъчното облагане и социалната политика. Подобна среща се проведе през 2020 г. Тези срещи изпълниха добре предназначението си, но бяха установени и редовни срещи с министъра на социалните въпроси.
COVID-19 не оказа съществено въздействие върху колективните трудови правоотношения. Продължават да се провеждат срещи и се провеждат планирани преговори. Социалният диалог беше силен по време на пандемията: в сътрудничество със социалните партньори бяха разработени някои от най-важните мерки за смекчаване на последиците от кризата (т.е. временни субсидии за заплати, намаляване на собствения принос на служителите за обезщетения за болест), които се оказаха успешни и показаха волята на социалните партньори за сътрудничество и компромиси, както и значението на социалния диалог.
