Индустриални действия и спорове в Гърция

Правото на стачка е защитено от гръцката конституция (член 23, параграф 1). Законна стачка може да бъде свикана само от "законно създадени" профсъюзи. Според Закон No 1264/1982 първичният синдикат може да обяви стачка само с решение на общото събрание. Съгласно нов закон (Закон No 4808/2021, член 86), с който се изменя предишният закон (Закон No 4152/2018), решението за обявяване на стачка в дружество/завод изисква естествен или дистанционен вот от 50 % от "финансово уредените членове на синдиката" (т.е. тези, които са платили членски внос). Въпреки това, за кратки спирания от няколко часа, които не могат да се повтарят по-често от веднъж седмично, решение на изпълнителния съвет на синдиката е достатъчно, освен ако правилникът му не предвижда друго.

Закон No 1264/1982 предвижда, че в случай на съюзи на второ ниво (федерации) и на ниво конфедерация (GSEE) стачка се обявява с решение на техния изпълнителен съвет, освен ако правилникът им не предвижда друго. Има задължение да се уведоми работодателят най-малко за 24 часа за намерението за стачка и исканията. По отношение на предприятията за обществени услуги и комунални услуги се изисква четиридневно предизвестие. Синдикалната организация, която обявява стачка, трябва да гарантира, че по време на стачката спешният персонал остава на разположение в достатъчен брой, за да се гарантира безопасността на завода и оборудването и да се предотвратят бедствия или аварии. Набирането на стачкопробивачи не е разрешено по време на стачка, докато локаутът е изрично забранен от закона.

Нов закон (Закон No 4808/2021) направи контекста, в който стачката може да бъде приложена, по-строг. В него се посочва следното.

• Работодателят трябва да бъде уведомен най-малко 24 часа преди появата дори на кратки спирания на работата.

• Обществените или комуналните дружества не могат да провеждат стачка, докато не изтекат най-малко четири дни след уведомяването за техните искания. Това уведомление трябва да бъде представено в документ, който се представя от съдебен изпълнител на работодателя, министерството, упражняващо съответния надзор, и Министерството на труда. Освен това, преди стачката или краткото спиране на работата, синдикатите трябва да подадат искане до OMED за обществен диалог. По време на обществения дебат упражняването на правото на стачка се спира и се забранява предявяването на искове пред компетентните съдилища по въпроси, свързани с въпросната стачка.

• Синдикатите, които обявяват стачка, трябва да разполагат с необходимия персонал по сигурността по време на стачката за безопасността на помещенията на компанията и предотвратяването на бедствия и аварии.

• В допълнение към персонала по сигурността, има задължение, особено за обществените или комуналните компании, да осигурят минимален гарантиран обслужващ персонал, който да отговори на основните нужди на обществото като цяло по време на стачката, определен като най-малко една трета от обичайно предоставяната услуга. Следователно процентът на минималния гарантиран обслужващ персонал (т.е. персонала по сигурността и, когато е необходимо, минималния гарантиран обслужващ персонал) се договаря между най-представителния синдикат на предприятието и работодателя и се съобщава на Министерството на труда до 25 ноември всяка година.

Ако някое от горните не е така, стачката се обявява за незаконна.

Други форми на индустриални действия извън правната рамка, като блокажи и неофициални стачки, са незаконни.

Според неотдавнашен закон (Закон No 4325/2015) "политическата военна служба на стачкуващите" (задължението за прекратяване на стачката и осигуряване на задължителен труд или услуги) е забранена като цяло и е разрешена само и строго в случай на война, национална отбрана или физическо бедствие или когато общественото здраве е застрашено.

Най-важните/честите видове стачки в Гърция са:

• общи стачки (Γενική απεργία), които се свикват от конфедерацията (GSEE) във всички сектори на икономиката; всички служители имат право да спрат работа и този вид стачка обикновено е под формата на 24-часова стачка

• спирания на работата (Στάσηεργασίας), които се обявяват от синдиката на съответното равнище (национално, секторно/професионално или фирмено) за по-малко часове от цял работен ден

• секторни стачки (Κλαδική απεργία), които се свикват от секторна федерация или от секторен/професионален първостепенен синдикат срещу работодателя или срещу правителството в случай на синдикати в публичния сектор

Други стачки включват митинги, шествия, изтегляне на работна ръка, протести и демонстрации.

Развитие на стачните действия, 2012—2021 г.

Източник: INE-GSEE, 2022

Механизми за разрешаване на спорове

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Механизмите за колективно разрешаване на спорове в Гърция са както следва.

• Помирение (Закон No 4808/2021): Механизмът се осъществява под ръководството на OMED. В помирителния процес се разглеждат колективните спорове относно прилагането на трудовото законодателство на работното място, прилагането на колективните трудови договори и въпроси, които не са обхванати от колективните трудови договори. Помирението е доброволно и се различава от механизмите за медиация и арбитраж.

• Медиация (Закон No 1876/1990, 3899/2010, 4046/2012, 4303/2014 и 4549/2018): Механизмът се осъществява под ръководството на OMED и започва след неуспеха на преговорите за сключване на колективен трудов договор. Процедурата по медиация може да бъде поискана от всяка страна едностранно или съвместно. Медиацията се провежда от независим медиатор, който помага на страните да постигнат споразумение. В края на процеса медиаторът има право да представи предложение за решение, освен ако страните не се споразумеят да пристъпят към колективен трудов договор.

• Арбитраж (Закон No 1876/1990, 3899/2010, 4046/2012, 4303/2014 и 4549/2018): Механизмът се осъществява под ръководството на ОМЕД и започва на всеки етап от преговорите, ако арбитражът е договорен между страните (работодатели и синдикални организации) или едностранно в следните случаи: от някоя от страните, когато другата страна е отказала медиацията, или; когато предложението на медиатора е било прието от едната страна и е било отхвърлено от другата страна. Арбитражът се провежда от независимо лице (арбитър) или от тричленна Арбитрийска комисия. Решението е също толкова обвързващо, колкото и колективният трудов договор.

• Преразглеждане на арбитражната система (Закон No 4635/2019): Този закон отмени изцяло предишното законодателство относно правото на едностранно прибягване до арбитраж. Съгласно този закон едностранният арбитраж може да се провежда само като крайна мярка за решаване на колективни трудови спорове и изключително в следните случаи: ако колективният спор се отнася до дружества/предприятия от социален или обществен интерес, чието функциониране е от жизненоважно значение за основните нужди на общността като цяло, или; ако колективният спор се отнася до сключването на колективен трудов договор и преговорите между страните се провалят окончателно, но е необходимо споразумение за общия социален или обществен интерес във връзка с функционирането на гръцката икономика.

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Индивидуалните механизми за разрешаване на спорове в Гърция са описани в този раздел.

Със Закон No 4808/2021 (член 122) се премахва помирителният процес, предвиден в Закон No 3996/2011, и се въвеждат нови правила относно процеса на разрешаване на трудови спорове.

• Помирение: Закон No 4808/2021 (член 98), с който се изменя Закон No 3996/2011, предвижда, че механизмът се осъществява под ръководството на OMED за разрешаване на колективни спорове или индивидуални спорове от колективен интерес между организация на работодателя или един работодател и представители на синдикални организации или работници и служители. Той има доброволен характер. В края на помирителния процес помирителят може да направи предложения и проблемът се записва в протокол, в който се посочва дали е налице съгласие или несъгласие между страните. Преди Закон No 4808/2021 помирителният процес е бил от компетентността на SEPE.

• Разрешаване на трудови спорове: Закон No 4808/2021 (член 122), с който се изменя Закон No 3996/2011, предвижда, че механизмът се осъществява под ръководството на SEPE. За трудов спор се счита всякакъв вид несъгласие между служител или група работници и служители и работодателя, произтичащо от трудовото правоотношение относно прилагането и прилагането на разпоредбите на трудовото право. За разрешаване на трудови спорове работодателят и съответните работници и служители или синдикати имат право да поискат намесата на инспектора по трудовите отношения (Επιθεωρητής Εργασιακών Σχεσεων του). По време на обсъждането на трудови спорове страните могат да бъдат представлявани лично или от законен представител или друго упълномощено лице. След обсъждането проблемът се записва в протокол и се подписва от страните и инспектора по трудовите отношения, който е длъжен да изрази становище по спора. В същото време инспекторът по трудовите отношения може да наложи някое от предвидените в закона административни санкции след издаване на писмени обяснения. Ако нарушенията на трудовото законодателство са престъпления, инспекторът по трудовите отношения може да заведе дело или да подаде жалба до компетентния прокурор.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2012—2019 г.

Източници: SEPE, 2014 г. (за данни за 2012 г. и 2013 г.); данни за 2014—2019 г., получени от SEPE чрез електронни писма и интервюта