Контекст за Унгария

Между 2012 г. и 2022 г. унгарският брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се радва на стабилен растеж (41,8 %), като този темп на растеж е доста над средното за ЕС увеличение за същия период (15,3 %). Това доведе до рекордно високи равнища на заетост, рекордно високи равнища на заетост и рекордно ниски равнища на безработица през последното тримесечие на 2019 г. През 2020 г. в резултат на пандемията БВП е спаднал с 4,7% в сравнение с 2019 г. Безработицата се е увеличила, най-вече за младите хора. Въпреки това силният икономически растеж се завърна през 2021 г. и по-голямата част от 2022 г. В резултат на това броят на заетите се върна към предишното рекордно ниво в началото на 2022 г. и след това достигна нов връх. Равнището на заетост се възстанови бързо поради намаляването на населението в трудоспособна възраст. В същото време равнището на безработица достигна дъното отпреди пандемията (3,6%) през 2022 г. Трябва да се отбележи обаче, че подобрението след пандемията не беше равномерно: равнището на младежката безработица никога не е достигало дъното преди пандемията. Възстановяването на заетостта след пандемията беше по-бързо при жените, отколкото при мъжете.

Цялостната правна рамка беше основно преразгледана през 2011—2012 г. Закон I от 2012 г. относно Кодекса на труда (2012 г. évi I. törvény a munka törvénykönyvéről) урежда заетостта и трудовите въпроси в частния сектор.

Правната рамка на колективните трудови правоотношения също беше дълбоко променена, главно чрез трансформацията на институциите за национални консултации и преговори и чрез преразглеждане на ролята и правилата за колективно договаряне като част от новия Кодекс на труда.

Закон VII от 1989 г. (относно правото на стачка) също беше значително изменен през 2010 г. и 2012 г.

Основна промяна в регулирането на работното време беше приета чрез изменение на Кодекса на труда през 2018 г. (2018 г. évi CXVI. törvény a munkaidő-szervezéssel és a munkaerő-kölcsönzés minimális kölcsönzési díjával összefüggő egyes törvények módosításáról).

По време на пандемията от COVID-19 бяха приети временни разпоредби, които позволяват отклонения от Кодекса на труда и друго законодателство, а именно да се разшири едностранното вземане на решения от работодателите по въпроси като работното време, референтните периоди и дистанционната работа.

В края на 2022 г. бяха приети допълнителни изменения на Кодекса на труда (Закон LXXIV от 2022 г.). Те обхващат най-вече регулирането на платения отпуск, правото на служителите на информация за условията им на труд (например работно време) и условията за служителите, които не могат да изпълняват трудовите си задължения поради влошено здраве.

През последните две десетилетия унгарските колективни трудови отношения постепенно се промениха от силно национално тристранно сътрудничество към ограничени консултации, от значителен обхват на колективното договаряне към доста ниско и неравномерно съотношение и от нови структури (като работнически съвети, комитети за секторен диалог и регионални тристранни органи) към все по-малко и по-слаби институции. Междувременно социалните партньори се борят да задържат своите членове и да запазят ролята си в икономиката и обществото. Правителствата винаги са имали значителна политическа роля във формирането на колективните трудови правоотношения не само чрез определяне на правната рамка, но и като партньор с различни равнища на ангажираност да работят заедно със социалните партньори, разчитайки и на техния самостоятелен принос.

В началото на 1990-те години тогавашният Кодекс на труда (Закон XXII от 1992 г.) установява особена форма на съвместно съществуване на работнически съвети (за участие) и синдикати (за колективно договаряне) на работното място. Те функционираха в този конкретен сценарий на взаимозависимост до 2012 г., когато новият Кодекс на труда (Закон I от 2012 г.) измени техните роли и правомощия, като същевременно запази паралелното си присъствие, което доведе до осезаеми промени в отношенията на работното място.

През 2004 г. бяха въведени двустранни комитети за секторен диалог за справяне с най-слабото звено в системата на колективните трудови правоотношения, въпреки че нямаше традиция на двустранно социално партньорство. Понастоящем те съществуват в 24 сектора/подотрасли и са ангажирани основно с обсъждане на въпроси, свързани със сектора. Въпреки добре развитата правна и институционална рамка, основната форма на колективно договаряне се осъществява на равнището на предприятията.

В продължение на много години Съветът за помирение на националните интереси (Országos Érdekegyeztető Tanács, OÉT), който в миналото е имал различни имена, предостави тристранна рамка, чиито правомощия бяха практически непроменени. Тук беше сключено не само годишното споразумение за задължителните минимални работни заплати и препоръките за общо увеличение на заплатите, но и страните преговаряха по различни икономически въпроси. Правителството на Орбан разпусна този централен орган през 2010 г. и го замени с многостранни/тристранни структури с много по-ограничени роли.

Нямаше промяна в институционалната структура по отношение на колективните трудови правоотношения по време или след кризата с COVID-19. Правителството продължава да пренебрегва форумите за социален диалог при вземането на важни решения. По време на пандемията различни разпоредби на Кодекса на труда бяха временно спрени – най-вече в ущърб на служителите – с правителствено постановление, без предварителни консултации със синдикатите. По подобен начин синдикатите напразно протестираха срещу редица разпоредби в изменението на Кодекса на труда през декември 2022 г.