Индустриални действия и спорове в Унгария

Конституцията на Унгария от 25 април 2011 г. гарантира на работниците, работодателите и техните организации правото на колективно договаряне и правото да предприемат колективни действия за защита на своите интереси, включително правото на прекратяване на работата (член XVII, раздел 2).

Докато колективните действия, инициирани от работниците или техните организации, се регулират доста подробно, особено стачките, законодателството мълчи за най-очевидните възможни колективни действия от страна на работодателите: локаутите.

Правото на стачка се урежда от Закон VII от 1989 г. Правото на стачка е гарантирано на отделните работници в преследване на собствените им искания, докато правото на организиране на солидарна стачка се предоставя само на синдикатите. Като основно правило стачка може да бъде обявена само след като са направени опити за разрешаване на конфликтни интереси в продължение на най-малко седем дни (член 2).

Има някои ограничения както по отношение на притежаването, така и по отношение на упражняването на правото на стачка. Не се дава право на стачка на служителите на правоприлагащите органи, въоръжените сили или съдебната система. Държавните служители, работещи в публичната администрация, имат право на стачка, но могат да го упражняват само съгласно специалните разпоредби, определени в споразумението между правителството и съответните синдикати.

Закон VII от 1989 г. изброява обстоятелствата, при които стачните действия са незаконни (член 3).

В случай на дейности от основно обществено значение, по-специално обществен транспорт, телекомуникации, електроснабдяване, вода, газ и други енергийни доставки, правото на стачка може да бъде упражнено само доколкото то не възпрепятства предоставянето на услуги на равнище, което се счита за достатъчно. "Достатъчното ниво" може да бъде определено с акт на парламента (съгласно измененията на Закон VII през 2010 г. и 2012 г.), което вече се е случило в някои области. Тези разпоредби силно ограничават правото на стачка в определени обществени служби.

Други форми на стачки (различни от стачки) са много по-често срещани в Унгария, като протестни митинги и протестни митинги, демонстрации, петиции и събиране на подписи. Първите две са уредени от Закон LV от 2018 г. за правото на събрания. Този нов закон е по-рестриктивен от предшественика си: демонстрациите трябва да бъдат уведомявани месеци предварително, а на полицията се дава относително широка свобода на преценка относно забраната на събранията. Жалбите и оповестяването на информация от обществен интерес (подаване на сигнали за нередности) бяха регулирани от Закон CLXV от 2013 г. до замяната му с разширения Закон XXV от 2023 г. Петициите и събирането на подписи се уреждат от Закон CCXXXVIII от 2013 г. за референдумите, европейските инициативи и процедурата за референдум.

Развитие на стачните действия, 2013—2021 г.

Забележка: n.a., не е налична.

Източник: Унгарска централна статистическа служба, 2022 г.

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Механизмите за колективно решаване на спорове се уреждат от Кодекса на труда (Закон I от 2012 г., членове 291—293).

Важно е да се отбележи, че в Кодекса на труда се използва терминът "колективни трудови спорове", който се тълкува като отнасящ се единствено до спорове за колективен интерес.

В зависимост от страните, които имат разногласия, работодателят и работническият съвет или работодателят и синдикатът могат да създадат ad hoc помирителен комитет (egyeztető bizottság) за разрешаване на споровете си (вж. също раздела "Представителство на работниците и служителите на работното място"). Споразумението за растения или колективният трудов договор може да съдържа и разпоредби за постоянен помирителен комитет.

Помирителният комитет се състои от равен брой членове, делегирани от работодателя и от работническия съвет или синдиката, както и от независим председател. Работодателят и работническият съвет/синдикатът могат предварително да се споразумеят писмено да спазват решението на комисията. В този случай решението на комисията е обвързващо. В случай на равен глас гласът на председателя е решаващ.

Някои колективни спорове, посочени в Кодекса на труда (член 236, параграф 4 и член 263), следва да се решават от арбитър.

От ноември 2016 г. е възможно MTVSZ – като орган за алтернативно разрешаване на спорове – да бъде поканен от страните по спора да съдейства (чрез помирение или медиация) или да арбитрира.

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Съгласно Кодекса на труда (член 285) основните индивидуални органи за решаване на спорове са съдилищата. Индивидуалните трудови спорове се решават от специализирани съдилища, а именно административните и трудовите съдилища (които са на ниво районни съдилища, но работят само в градовете с окръжни центрове). Тези съдилища предвиждат първа инстанция, докато неуредените дела се разглеждат от гражданските съдилища на втора инстанция.

Използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове

MTVSZ отговаря за колективни, а не индивидуални спорове. Въпреки това, изричното намерение зад създаването на MTVSZ е да се предостави възможност за трансформиране, ако е възможно, на индивидуалните спорове в колективни спорове чрез консолидиране на няколко индивидуални спора по един и същ въпрос.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2014—2021 г.

Забележки: *Класификацията на трудовите спорове беше значително стеснена с промените, влезли в сила в Закон I от 2017 г. относно Кодекса за административното съдопроизводство от 1 януари 2018 г., които намалиха броя на трудовите спорове. ** Поради премахването на трудовите съдилища от 31 март 2020 г. броят през 2020 г. не е сравним със съответния брой от предходната и следващите години. n.a., не е наличен.

Източник: Национална съдебна служба, 2022