Контекст за Латвия

Между 2012 г. и 2022 г. годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) варира от 7 % (през 2012 г.) до -2,2 % (през 2020 г.). През 2012–2022 г., с изключение на спада през 2020 г., годишният темп на растеж е умерен (1,9–4%), но остава положителен. През 10-годишния период нивото на безработица постоянно намалява. Общата безработица възлиза на 6,9% през 2022 г. През разглежданите 10 години се наблюдава увеличение на заетостта, като общото равнище на заетост е 74,3% през 2012 г. и 76,8% през 2022 г. През 2022 г. равнището на заетост на мъжете (79,1 %) е по-високо от това на жените (74,5 %).

Трудовото законодателство включва Закона за труда (приет на 20 юни 2001 г.), Закона за защита на труда (приет на 20 юни 2001 г.) и допълнителните нормативни актове, Закона за трудовите спорове (приет на 26 септември 2002 г.), Закона за стачката (приет на 23 април 1999 г.) и няколко други нормативни акта, уреждащи заплащането на специалните групи работници и други специфични въпроси.

Представителството на работодателите, представителността на работниците и служителите и колективното договаряне се уреждат от Закона за труда, Закона за синдикалните организации (с нова редакция, приета на 6 март 2014 г.) и Закона за организациите на работодателите и техните сдружения (приет на 19 май 1999 г.).

На 19 май 2011 г. ролята на европейските работнически съвети се определя със закон за информиране и консултиране на работниците в търговските дружества на равнището на ЕС и групите от търговски дружества на равнището на ЕС.

През 2022 г. бяха направени два пакета изменения в Закона за труда. С първите изменения (приети на 6 юни 2022 г. и валидни от 1 август 2022 г.) бяха въведени промени в повече от 40 клаузи в основния текст на закона и три промени в правилата за преход (Latvijas Republikas Saeima, 2022a). Тези промени се отнасят до следните елементи:

• регулирането на колективните трудови договори (например дерогации от колективните трудови договори)

• задължението на доставчика на услуги по назначаване на работа да информира писмено служителя за получателя на услугата по назначаване преди очакваното назначаване на служителя

• нови изисквания относно съдържанието на трудовите договори

• по-строго задължение за работодателя да информира работниците и служителите за правилата и условията за работа

• Нови правила за изпитателен срок

• задължението на работодателя да информира служителите за командировки, които се очаква да предприемат

• по-широка солидарна отговорност в строителния сектор

• разрешение от Държавна инспекция по труда (ДПИ) за извънреден труд

• нови разпоредби относно работното време за служителите, чието работно графство не е напълно или предимно предвидимо

• Право на служителите да коригират работното си време

• правилото, че ползването на годишен отпуск не трябва да има неблагоприятни последици

• задължението на работодателя да предоставя неплатен отпуск

• правото на бащите на по-дълъг отпуск по бащинство

• родителски отпуск

С втория набор от изменения (валидни от 25 ноември 2022 г.) се въвеждат изключения в процедурите за определяне и преразглеждане на минималните месечни работни заплати (Latvijas Republikas Saeima, 2022b).

Системата за социален диалог е създадена в началото на 1990-те години, когато ролята на синдикатите, организациите на работодателите, колективните трудови договори и процедурата за преговори е определена в латвийския трудов закон и други специфични закони. Системата се основава на принципа на доброволното участие на участниците. В началото социалният диалог беше двустранен процес. След това, през 1993 г., е създадена система за социален диалог, основана на тристранен процес на преговори. През същата година са създадени два тристранни съвета, а през 1994 г. е създаден още един. Служителите бяха и все още са представлявани от една единствена национална организация — Конфедерацията на свободните профсъюзи на Латвия (Latvijas Brīvo arodbiedrību savienība, LBAS). Работодателите се представляват и от една организация — Конфедерацията на работодателите в Латвия (Latvijas Darba Devēju konfederācija**,** LDDK) (създадена през 1993 г.).

През декември 1993 г. е създаден Национален тристранен консултативен съвет на работодателите, правителството и синдикатите. През 1996 г. е реорганизиран в Национален съвет за тристранно сътрудничество (Nacionālā trīspusējās sadarbības padome, NTSP).

На 12 май 1998 г. въз основа на "Концепцията за тристранно сътрудничество на национално равнище" съветите са обединени в един основен съвет и няколко подсъвета.

Въведени са редица закони за регулиране на процеса на социален диалог. През 2002 г. беше въведен нов Закон за труда, който определи по-ясно основните принципи на социалния диалог, задълженията на работодателите и правата на работниците и служителите.

След реорганизацията на системата за социален диалог през 1998 г. не са настъпили съществени промени. Индустриалните отношения са корпоративни и ориентирани към консенсус. Въпреки че са силни, съгласувани и тристранни на национално равнище, те са слаби на секторно равнище.

През 2017 г. представителността на работодателите в секторното социално договаряне беше разширена, така че да обхване големите предприятия чрез изменение на Закона за труда. Такива големи предприятия следва да отговарят на същите договорености за представителност, които са въведени за организациите на работодателите.

Социалните партньори бяха много активни в смекчаването на последиците от кризата с COVID-19. Първоначално те изразиха пълна подкрепа за действията на правителството, насочени към ограничаване на разпространението на вируса и участваха активно в разработването и подобряването на мерките за подкрепа, предложени и приети от правителството. По-късно през годината социалните партньори подчертаха значението на социалния диалог за смекчаване на въздействието на кризата и призоваха правителството да зачита по-добре инициативите на социалните партньори.

Правителството изигра основната роля в началото на пандемията, като трябваше да взема решения бързо. И все пак от самото начало правителството се опита да включи социалните партньори колкото е възможно повече в създадените по това време работни групи.

Първата група беше създадена преди пандемията от COVID-19 под егидата на Министерството на финансите, за да улесни колективното обсъждане на държавната данъчна и фискална политика. Втората група е създадена в Междусекторния координационен център за координиране на работата на държавните институции и се състои от министри и представители на социалните партньори и неправителствените организации. Третата беше Групата за оперативно управление – работна група за координация на междуинституционалните операции. Създаден е със Заповед на Министерския съвет No 2020/1.2.1.-84, приета на 10 юли 2020 г.

Най-големите социални партньори (LDDK и LBAS) и други институции (Латвийската търговско-промишлена камара (Latvijas Tirdzniecības un rūpniecības kamera, LTRK), Латвийската асоциация на местните и регионалните власти (Latvijas Pašvaldību savienība, LPS) и Латвийската академия на науките създадоха коалиция, която нарекоха "голямата петорка". Чрез коалицията те координираха действията си и подготвиха и представиха съвместни становища.

Този нов подход към обществената дискусия донякъде намали ролята на социалните партньори, тъй като споразуменията бяха постигнати в големи, утвърдени групи.