Индивидуални трудови правоотношения в Латвия

Профил на трудовия живот за Латвия

Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Латвия. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.

Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.

Този раздел се фокусира върху трудовото правоотношение – от началото до прекратяването – между отделния работник и работодателя, обхващащо трудовия договор, правата и задълженията, процедурите за уволнение и прекратяване и законовите разпоредби относно отпуска по болест и пенсионирането.

Published: November 2024

"Индивидуални трудови правоотношения" се отнася до отношенията между отделния работник и неговия работодател. Тези отношения се формират от правната регулация и от резултатите от преговорите със социалните партньори относно условията. В настоящия раздел се разглеждат започването и прекратяването на трудовото правоотношение и правата и задълженията в Латвия.

Изисквания към трудовия договор

Трудовият договор трябва да бъде сключен в писмена форма преди започване на работа. Трудовото законодателство стриктно определя съдържанието на индивидуалния трудов договор (член 40).

С измененията, приети на 16 юни 2022 г., се въвеждат няколко промени в раздел 40.

Една от разпоредбите е, че служителят може свободно да определя работното си място.
Разпоредбите за работното време бяха изменени: когато работният график на работника е напълно или почти предвидим или когато не е напълно или предимно предвидим, трудовият договор трябва да включва не само срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но и свързаните с него процедури.
Въведени са три нови клаузи (11, 12 и 13): трудовите договори следва да включват изпитателния срок и неговата продължителност (11); служителят има право на обучение, ако работодателят предоставя обучение (12); и служителят има право да получава социалноосигурителни обезщетения въз основа на трудовото правоотношение и всяко друго социалноосигурително обезщетение, предоставено от работодателя (13).

Изискваната информация може да бъде заменена с позоваване на съответните разпоредби в законовите и подзаконовите актове, колективните трудови договори или с позоваване на съответните разпоредби за работните процедури.

Противозаконно е да се наемат лица под 15-годишна възраст или лица под 18 години и в редовно обучение (идентифицирани като "деца") на постоянна работа.

Деца от 13-годишна възраст, ако един от родителите (или настойник) е дал писмено съгласие, могат да бъдат наети извън учебните часове през деня на работа, която не е вредна за тяхната безопасност, здраве, морал и развитие. Тази работа се определя от Министерския съвет.

Чужденците могат да бъдат наети само ако имат право на работа, потвърдено с виза или специално разрешение (може да има изключения). Това правило не се прилага за гражданите на ЕС и тези, които имат право на свободно движение в рамките на ЕС в съответствие с Шенгенското споразумение.

Процедури за уволнение и прекратяване

Процедурите за уволнение и прекратяване се уреждат от Закона за труда (съответно членове 100—112 и 113—129). Процедурата започва с издаване или подаване на предизвестие за прекратяване. Законът описва подробно как и при какви обстоятелства всяка от страните може да издаде предизвестие за прекратяване. В него се определят срокът на предизвестие за уволнение от работодател, процедурите за намаляване на броя на работниците и служителите в организацията и колективното уволнение, забраната и ограничаването на уволнението и преференциите за продължаване на трудовите правоотношения при намаляване на броя на работниците и служителите, специалните изисквания относно членството в синдикална организация, съдействието при търсене на нова работа и обезщетение, наред с други неща.

Служителят има право да уведоми писмено за прекратяването на трудовия договор един месец предварително, освен ако в трудовия договор или колективния трудов договор не е предвиден по-кратък срок. Законът определя 11 ситуации, в които работодателят може да изпрати предизвестие за прекратяване на работата, всички въз основа на обстоятелства, свързани с поведението на служителя или неговите способности, или на икономически, организационни, технологични мерки или мерки от подобно естество в предприятието.

Работодателят е длъжен да уведоми писмено служителя за обстоятелствата, които са основание за прекратяване на трудовия договор.

На работодателя е забранено да изпраща предизвестие за прекратяване на трудов договор на работник или служител, който е член на синдикален съюз, без съгласието на съответния синдикат

Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство

Продължителността на родителския отпуск, отпуска по майчинство и отпуска по бащинство се определя от Закона за труда (членове 154—156). Родителският отпуск, отпускът по майчинство и отпускът по бащинство се регулира от латвийската система за социално осигуряване, която осигурява надбавките, получени по време на отпуска. Съответните социални обезщетения са достъпни за социално осигурените лица, ако лицето е направило задължителни или доброволни осигурителни вноски в бюджета за специално социално осигуряване (както е предвидено в Закона за държавното социално осигуряване (член 12, параграфи 1 и 2), приет на 1 октомври 1997 г. и валиден от 1 януари 1998 г.). Размерът на обезщетението зависи от общата вноска на получателя и се изчислява въз основа на неговата социалноосигурителна заплата.

Отпускът по бащинство е въведен през 2004 г. През тази година 4 521 бащи (от 20 551 новородени деца) са получили тази помощ. През 2019 г. обезщетение за бащинство е изплатено на 10 508 бащи (от 18 589 новородени деца).

Законоустановени разпоредби за отпуск

Maternity leave Maternity leave for a woman starting to receive pregnancy-related medical care at a preventive medical institution by week 12 and continuing to receive that care for the duration of her pregnancy Maternity leave for complications in pregnancy, childbirth or the postnatal period Maternity leave for two or more births
Maximum duration	Prenatal leave (before the birth) is 56 calendar days and maternity leave (after the birth) is 56 calendar days. These days are aggregated, and maternity benefit is granted for 112 calendar days. It is not compulsory for women to take all of this leave. In compliance with the Latvian Labour Law (Section 37), an employer is not allowed to employ pregnant women during the two weeks before the expected birth date of their child or the two weeks after the birth of the child. Supplementary leave of 14 days is added to the prenatal leave, with total leave amounting to 70 calendar days. Supplementary leave of 14 days is added to the prenatal leave, with total leave amounting to 70 calendar days.
Reimbursement	80% of the average insurance wage of the beneficiary
Who pays?	Social insurance budget (valsts sociālās apdrošināšanas speciālais budžets), administered by the State Social Insurance Agency (Valsts sociālās apdrošināšanas aģentūra, VSAA)
Legal basis	Labour Law (adopted on 20 June 2001) Law on state social insurance (adopted on 1 October 1997) Law on maternity and sickness insurance (adopted on 6 November 1995) Regulation of the Cabinet of Ministers No. 753 on the rules of state social insurance benefits (adopted on 16 November 2021) Regulation of the Cabinet of Ministers No. 152 on procedures for issuance of sick leave certificates (adopted on 3 April 2001).

Parental leave
Maximum duration	According to Article 156 of the Labour Law, every employee, whether a mother or a father, has the right to parental leave in connection with the birth or adoption of a child. Parental leave for a period not exceeding 1.5 years can be requested at any time up to the day the child reaches the age of eight years. Parental leave, upon the request of an employee, should be granted as a single period or in parts. The employee has a duty to notify the employer in writing one month in advance about the beginning of parental leave or its parts and the duration of parental leave. Parental leave cannot be shorter than one continuous calendar week The early termination of parental leave and an early return to work should be facilitated according to the procedures stipulated by a collective agreement or an employment contract or based on an agreement between the employee and the employer. The employee is entitled to return to work, subject to notifying the employer at least two weeks in advance, where for objective reasons there is no need for them to provide further childcare. The employee has the right to flexible parental leave.
Reimbursement	A beneficiary may choose the time the benefit is received, and the amount of the benefit is calculated on the basis of the duration of parental leave. The amount of the benefit is established according to the chosen duration of receiving the benefit: until the child reaches the age of 13 months – 60% of the recipient’s average wage subject to insurance contributions until the child reaches the age of 19 months – 43.75% of the recipient’s average wage subject to insurance contributions For recipients of parental benefit who are employed during the period in which they are caring for their child and are not on childcare leave or are earning income during the period as a self-employed person, the benefit is 50% of their nominal wage. Once the choice is made regarding the duration of receiving the benefit (until the child reaches the age of 13 or 19 months) and the benefit is granted, the chosen duration for the same child may not be changed.
Who pays?	Social insurance budget (valsts sociālās apdrošināšanas speciālais budžets), administered by the VSAA
Legal basis	Labour Law (adopted on 20 June 2001) Law on state social insurance (adopted on 1 October 1997) Law on state social allowances (adopted on 31 October 2002) Law on maternity and sickness insurance (adopted on 6 November 1995) Regulation of the Cabinet of Ministers No. 1609 on the terms of the childcare benefit and the supplement to the child-raising allowance and parental benefit for twins or more children born during one delivery, the procedure for its review and the procedure for allocating and paying the benefit (Noteikumi par bērna kopšanas pabalsta un piemaksas pie bērna kopšanas pabalsta un vecāku pabalsta par dvīņiem vai vairākiem vienās dzemdībās dzimušiem bērniem apmēru, tā pārskatīšanas kārtību un pabalsta un piemaksas piešķiršanas un izmaksas kārtību) (adopted on 22 December 2009)

Paternity leave
Maximum duration	The father of a child is entitled to leave of 10 calendar days. This leave should be granted immediately after the birth of the child, but no later than six months from the birth of the child (amended from two months on 16 June 2022). A new clause regulates cases when the child’s paternity has not been established or the child’s father has died or has had his custody revoked. In such cases, a person other than the child’s mother has the right to 10 days of childcare leave at the request of the child’s mother. If a mother dies in childbirth or any time up to the 42nd day of the postnatal period, or, in accordance with the procedures prescribed by law, refuses to take care of the child during the period up to the 42nd day of the postnatal period, the father of the child or another person who is willing to take care of the child should be granted leave for the period up to the 70th day of the child’s life. If a mother cannot take care of their child during the period up to the 42nd day of the postnatal period due to illness, injury or other health-related reasons, the father or another person who is willing to take care of the child should be granted leave for those days on which the mother herself is not able to take care of the child. For a family that has adopted a child up to 18 years of age, one of the adoptive parents should be granted 10 calendar days of leave. A child’s father, an adoptive parent or another person who cares for the child and who makes use of the leave referred to in this section should have their job position kept for them. If this is not possible, the employer should ensure that similar or equivalent work with conditions and employment provisions that are not less favourable is available on their return.
Reimbursement	80% of the average wage of the beneficiary, derived from insurance contributions
Who pays?	Social insurance budget (valsts sociālās apdrošināšanas speciālais budžets), administered by the VSAA
Legal basis	Labour Law (adopted on 20 June 2001) Law on state social insurance (adopted on 1 October 1997) Law on maternity and sickness insurance (adopted on 6 November 1995) Regulation of the Cabinet of Ministers No. 753 on rules of state social insurance benefits (adopted on 16 November 2021)

Отпуск по болест

Правното основание за отпуск по болест включва:

Закон за труда (приет на 20 юни 2001 г. и валиден от 1 юни 2002 г.)
Закона за държавното социално осигуряване (приет на 1 октомври 1997 г. и валиден от 1 януари 1998 г.)
Закона за застраховането по майчинство и болест (приет на 6 ноември 1995 г. и валиден от 1 януари 1997 г.)
Наредба на Министерския съвет No 753 относно правилата за държавното социално осигуряване (приета на 16 ноември 2021 г.)
Наредба No 152 на Министерския съвет за реда за издаване на болнични листове (приета на 3 април 2001 г. и валидна от 1 май 2001 г.)
Закон за бюджетното и финансовото управление (приет на 24 март 1994 г. и в сила от 24 април 1994 г.)
Годишният закон за държавния бюджет за съответната година

Обезщетенията за болест се изплащат от бюджета за социално осигуряване. Тя се предоставя, ако получателят е внасял държавни осигурителни вноски най-малко 3 месеца през 6-те месеца преди настъпването на настъпването на болничния или не по-малко от 6 месеца в 24-те месеца преди събитието. Лицето следва да има статут на работник или самостоятелно заето лице по време на периода на неработоспособността.

Обезщетението за болест се отпуска в размер на 80% от средната работна заплата на бенефициера, получена от осигурителни вноски.

Работодателят няма право да уведомява за прекратяване на трудов договор по време на временна неработоспособност на работника или служителя, освен в особени случаи, свързани с неприемливо поведение на служител на работното място.

Пенсионна възраст

Пенсионната възраст се определя от член 11 от Закона за държавните пенсии (приет на 2 ноември 1995 г. и валиден от 1 януари 1996 г.). Пенсионната възраст ще се увеличава постепенно, докато достигне 65 години както за мъжете, така и за жените. През 2023 г. пенсионната възраст беше 64 години и 6 месеца. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат жени и мъже, които са навършили установената пенсионна възраст и са правили осигурителни вноски в продължение на не по-малко от 20 години.

Родител или настойник на дете, който през периода до навършване на 18-годишна възраст се е грижил за пет или повече деца за не по-малко от 8 години или за дете с увреждане в продължение на най-малко 8 години, може да претендира за пенсия за осигурителен стаж и възраст на 60-годишна възраст, ако е внасял осигурителни вноски в продължение на не по-малко от 25 години.

Лицата, чийто осигурителен стаж е не по-малък от 30 години, имат право да поискат пенсия за осигурителен стаж и възраст след 62-годишна възраст.