Индустриални действия и спорове в Латвия

Правото на стачка и процедурата за стачка са установени в Закона за стачката. През 2019 г. бяха въведени две изменения: въведена е глава VIII относно административните нарушения в областта на правото на стачка и компетентността в производства за административни нарушения, като във връзка с това беше премахнат член 19, параграф 3, т. 4), установяващ правото на VDI да наказва административно виновни лица за нарушения на нормативни актове.

Законът за трудовите спорове урежда процедурата за разрешаване на трудови спорове преди стачка или, ако споровете не са решени, обосноваването на стачките. Законът не беше променен през 2022 г.

Законът за стачката определя стачката катосредство за разрешаване на спор за колективен интерес, който се проявява като служители или група служители в клон на предприятие, които доброволно, изцяло или частично прекратяват работата, за да постигнат изпълнението на своите искания.

Служителите имат право да стачкуват, за да защитят своите икономически или професионални интереси. Правото на стачка следва да се упражнява като крайна мярка, ако не е постигнато споразумение по спор за колективен интерес. Участието в стачка трябва да бъде доброволно.

Забранено е да стачкуват съдии, прокурори, служители на полицията, пожарникари и служители на спасителните служби, граничари, членове на службата за държавна сигурност, надзиратели и лица, които служат в Националните въоръжени сили.

Други правни видове колективни действия са трудовите спорове (darba strīds) и механизмите за разрешаване на спорове и локаутите (lokauts) (уредени от Закона за трудовите спорове). Синдикатите могат също така да призовават за протестни действия като митинги (mītiņš), пикети (пикети) и демонстрации (demonstrācija) (уредени от Закона за събранията, пикетите и демонстрациите, приет на 16 януари 1997 г.).

С измененията в Закона за събранията, протестите и демонстрациите през 2022 г. бяха въведени нови разпоредби, насочени към ограничаване на политическите цели на събранията, протестите и демонстрациите. Законът забранява използването на тези мерки за целите на организации, чиято дейност в Латвия е забранена или свързана с популяризиране или възхваляване на събития, основани на идеологията на нацистките или комунистическите режими.

Стачките са рядкост в Латвия. Все пак, според данни на Международната организация на труда (МОТ), през 2017 г. е имало 15 стачки и локаути. Според същия източник през 2018, 2019, 2020 и 2021 г. не е имало стачки и локаути. По-подробна информация не беше намерена нито в статистическите данни на МОТ, нито в данните от Европейското проучване на дружествата за 2019 г.

В Латвия не се публикуват национални статистически данни за колективните действия. CSP може да предоставя данни при поискване от своето проучване на икономически активни търговски дружества, отделни търговци, селски или рибарски стопанства, бюджетни институции, фондации или фондове, както и административни данни. Тези данни се предоставят на МОТ и се публикуват в набор от данни на МОТ. Данните за 2022 г. не бяха намерени в съответния набор от данни на МОТ.

Въз основа на съобщения в местните медии през 2022 г. се проведоха няколко индустриални действия. В образователния сектор например на 16 юни 2022 г. над 3 000 педагогически работници протестираха пред парламента на Латвия. Педагогическите работници поискаха спиране на въвеждането на нов модел на заплащане на учителите, балансиране на натоварването на учителите и справедливо разпределение на средствата за заплати между общините, така че учителите от общини с вече изградена мрежа от училища да не страдат. Медицинският синдикат LVSADA проведе две 2-дневни предупредителни стачки и протестни акции в близост до кабинета на Министерския съвет на 27 юли и 7 септември 2022 г. Основното искане на лекарите беше 10% увеличение на заплатата.

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Общите принципи на механизмите за разрешаване на спорове са определени в Закона за труда.

В зависимост от предмета на спора и участващите лица, трудовите спорове се разделят на индивидуални спорове относно права, колективни спорове относно права и колективни спорове относно интереси.

При уреждане на индивидуални и колективни спорове относно права се прилагат Трудовото право и Гражданският процесуален закон. При уреждане на колективни спорове относно интереси се прилагат Трудовият закон и Законът за стачката.

Механизмите за колективно решаване на спорове са уредени подробно в Закона за трудовите спорове (членове 9—21). Законът прави разграничение между колективни спорове относно права и колективни спорове относно интереси. Законът за труда урежда разрешаването на спорове във връзка с колективни трудови договори.

Колективен спор относно правата е разлика в мненията между участващите страни, която възниква при сключване, изменение, прекратяване или изпълнение на трудов договор или при прилагане или тълкуване на разпоредби на подзаконови актове, разпоредби на колективен трудов договор или правилник за работни процедури.

Колективен спор относно интереси е различие в мненията между участващите страни, което възниква във връзка с процедурите за колективно договаряне, определящи нови условия на труд или разпоредби за заетост.

И в двата случая първата стъпка е подаване на писмено заявление до другата страна, в което се излагат предявените искания. Ако отговорът е отрицателен или няма отговор, колективният спор относно правата следва да бъде решен чрез помирителна комисия. Всяка страна по колективен спор относно права има право да се обърне към съда, ако той не бъде уреден чрез помирителната комисия. Ако страните се споразумеят писмено, колективен спор относно правата може да бъде прехвърлен на арбитражен съд за уреждане.

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Законът за труда гласи, че индивидуалните спорове относно правата между работник или служител и работодател, ако не са уредени в рамките на предприятието, следва да се решават в съда.

Законът за трудовите спорове определя индивидуалния спор относно правата като различие в мненията между служител или група работници и служители и работодател, възникващо при сключване, изменение, прекратяване или изпълнение на трудов договор, както и при прилагане или тълкуване на разпоредбите на нормативни актове, разпоредбите на колективния трудов договор или правилника за работния ред.

Индивидуалните спорове относно правата в предприятието следва да се решават, доколкото е възможно, чрез преговори между служителя и работодателя.

Ако в преговорите не бъде постигнато споразумение между работника или служителя, работодателят и представителите на работниците и служителите трябва да се споразумеят писмено за създаването на комисия по трудови спорове. Работодателят и представителите на работниците и служителите могат също така да се споразумеят да приложат други процедури за уреждане на спора.

Всяка страна по индивидуален спор относно права има право да се обърне към съда, ако той не бъде уреден чрез преговори между работника или служителя и работодателя или ако някоя от страните не е удовлетворена от решението на комисията по трудови спорове.

Синдикатите имат право да представляват своите членове без специално разрешение при уреждането на индивидуални спорове относно права и да предявяват иск в съда в интерес на своите членове.

Използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове

В Латвия няма трудови съдилища. Трудовите спорове се решават от общия съд. Няма налични данни за това колко често се използват алтернативни форми за разрешаване на спорове в сравнение с процедурите за разрешаване на спорове, провеждани в съда.

През 2018 г. VDI проведе проучване относно ефективните методи за разрешаване на трудови спорове в Латвия (Балтийски институт по социални науки, 2018 г.). Полученият доклад предоставя статистически данни за някои аспекти на процедурите за разрешаване на спорове за 2017 г. Статистическите данни и изчисленията на авторите се основават на молби до съда и жалби до VDI. За периода 2017—2021 г. са налични данни за броя на случаите, разгледани от VDI по въпроси, свързани с трудовите права. В тях не се уточнява дали тези становища са трудови спорове или консултации.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2017—2022 г.

Забележка: n.a., не е налична.

Източници: 2017 г.: VDI и информационната система на съда, докладвани в Балтийския институт за социални науки (2018 г.); 2018—2022 г.: годишни доклади на VDI относно разгледаните становища по въпроси, свързани с трудовите