Контекст за Люксембург

Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Люксембург е почти три пъти по-висок от средния за ЕС-27 през 2022 г. С растеж от почти 2,3% през 2019 г. икономиката на Люксембург е една от най-силните в ЕС.

Към 31 декември 2023 г. Люксембург имаше 672 050 жители. Делът на чужденците, живеещи във великото херцогство, е висок. На същата дата чуждестранните жители са 317 678 души, което представлява 47,3% от общото население.

Източник: Statec, 2023a

Пазарът на труда остава много активен, тъй като в допълнение към 288 918 работници, пребиваващи в Люксембург, 227 623 трансгранични работници пресичат белгийската, френската и германската граница всеки ден, за да работят в Люксембург (декември 2023 г.).

Състояние на заетостта за периода 2021—2023 г.

Забележка: Хора с работа в страната в Люксембург.

Източник: Министерство на социалната сигурност, Главен инспекторат по социална сигурност (IGSS), 2023 г. (изчисления на Люксембургския институт за социално-икономически изследвания (LISER))

Темпът на растеж на общата вътрешна заетост между 2021 г. и 2022 г. (декември) е 3,1%. За трансграничната заетост тя е 3,6 %, а за заетостта на пребиваващи в Люксембург (люксембургци и чужденци) — 2,8 %. Между 2022 г. и 2023 г. (декември) темпът на растеж е по-нисък: 1,4 % за цялата вътрешна заетост, 1,7 % за трансграничната заетост и 1,1 % за заетостта на жителите на Люксембург.

През декември 2022 г. 15 760 безработни жители са регистрирани в Националната агенция по заетостта (Agence pour le développement de l'emploi, ADEM) като налични за заетост (ADEM, 2023a). Това е намаление с 3,9% в сравнение с декември 2021 г. (ADEM, 2023b). През 2022 г. равнището на безработица възлиза на 4,8 % (коригирано със сезонните колебания). За да наблюдаваме подобни стойности, трябва да се върнем към края на 2008 г. и началото на 2009 г. Общо 18 198 безработни жители са били на разположение за заетост към 31 декември 2023 г. (равнище на безработица от 5,5 %), което представлява увеличение с 2 438 души (15,5 %) в сравнение с 31 декември 2022 г. Последните данни сочат, че броят на местните търсещи работа, регистрирани в ADEM, е бил 17 654 към 31 март 2024 г. (ниво на безработица от 5,6%), което представлява увеличение с 2 322 (или 15,1%) в сравнение с март 2023 г.

Цялото трудово законодателство относно представителството на работодателите, синдикалното представителство и колективното договаряне е включено в Кодекса на труда. Законната работна седмица е 40 часа, която може да бъде удължена до 48 часа. През 2016 г. обаче имаше съществена промяна в Кодекса на труда по отношение на регулирането на работното време, при която временно валидната система от референтни периоди беше заменена с постоянна. Тази система дава възможност референтният период да бъде удължен с до четири месеца при определени условия и с определени ограничения или дори с до 12 месеца чрез колективно договаряне. На практика тази реформа дава възможност за увеличаване на седмичното работно време над установеното работно време, при условие че то остава средно по-малко от 48 часа седмично за период от четири месеца или повече в зависимост от колективните трудови договори.

Освен това законът за реформа на представителството на работниците и служителите в дружествата постепенно влезе в сила през 2016 г., а реформата на родителския отпуск влезе в сила на 1 декември 2016 г.

И накрая, законът от 25 април 2019 г. за изменение на Кодекса на труда удължава минималната продължителност на законоустановените отпуски до 26 работни дни годишно, независимо от възрастта на служителя, т.е. един ден повече от преди, към който се добавя законоустановен официален празник на 9 май (Ден на Европа).

Понятието "люксембургски модел" често се споменава, когато се обсъжда социален диалог или трудови отношения във великото херцогство. Моделът е структура и култура на социален диалог, способни да разрешат разногласията и да обединят основните играчи от различни среди, за да постигнат консенсус за това какви мерки ще подобрят икономическото и социалното благосъстояние на страната. Това измерение продължава да резонира силно сред участниците в социалния диалог на всички равнища. Друга характеристика на социалния диалог в Люксембург е неговото традиционно тристранно измерение, включващо профсъюзи, организации на работодателите и правителството. Държавата се счита за социален партньор сама по себе си. Повечето от важните споразумения, постигнати на национално равнище — например относно контрола на инфлацията, бюджетния баланс, корпоративната конкурентоспособност и положението на пазара на труда — се договарят и от трите страни. До 2010 г. тристранният модел на Люксембург не беше поставян под въпрос (Thill and Thomas, 2010). Първото сериозно нарушение на тристранния диалог се случи през април 2010 г., когато Тристранният координационен комитет (Comité de coordination tripartite) обяви, че дискусиите относно конкурентоспособността на икономиката на Люксембург, политиките по заетостта и публичните финанси не доведоха до споразумение. Въпреки това, правителството, което ръководи страната от декември 2013 г., подчерта ангажимента си към социалния диалог и има за цел да възстанови тристранната координация. След подписването на двустранно споразумение със синдикатите (през ноември 2014 г.) и друго с представители на работодателите (през януари 2015 г.), правителството насърчи социалните партньори да се върнат към предишната традиция на страната на тристранни консултации (Eurofound, 2015). Въпреки ангажимента на правителството, социалният диалог на национално равнище се забавя от 2016 г. насам. Бяха проведени няколко двустранни срещи, но в дневния ред нямаше национално тристранно договаряне. Едва на 30 юни 2019 г. приключи тристранна среща с нови споразумения в стоманодобивния сектор. По време на кризата с COVID-19 се проведоха няколко тристранни срещи, за да се обсъди управлението на пандемията и прилагането на мерки за смекчаване на ефектите от индексацията на заплатите.