Колективно договаряне в Люксембург

Колективните трудови договори трябва да се договарят между социалните партньори в съответствие с определени формалности и да се подават в ITM за одобрение от министъра на труда. Има два вида колективни трудови договори:

• стандартни колективни трудови договори, договорени между работодател или група предприятия (или техни представители) и синдикална организация, които са правно обвързващи между подписалите го страни

• колективни трудови договори, разширени с наредба на Великия херцог, приложими за всички работодатели и работници от съответната професия

• Най-важните нива на преговори са секторно и фирмено. Относителното значение на двете равнища на съгласие варира в различните сектори. Секторни споразумения съществуват в сектори като банково дело, застраховане, частна сигурност, строителство и всички свързани занаяти, както и болничния и социалния сектор. Тези еднобраншови споразумения обхващат 100 % от работната сила и се разширяват от Министерството на труда. Много сектори обаче нямат споразумения на отраслово равнище. През 2018 г. реда и условията за работа на 59 % от всички наети лица са били регулирани чрез колективно договаряне (Statec, 2022a), което е доста високо въпреки високото равнище на децентрализация на колективното договаряне и слабостта на колективното договаряне в някои сектори. Освен ако в колективния трудов договор не е предвидено друго, висшето ръководство не се подчинява на условията на труд и заплата, установени в колективния трудов договор, който се прилага за персонала. Служителите, чиято заплата е значително по-висока от заплатите, изплащани на персонала, обхванат от колективния трудов договор, се считат за висши ръководители. Тази заплата трябва да бъде свързана с авторитетни и ефективни управленски правомощия, независимост в организацията на труда и гъвкавост в работното време.

Няма национално колективно договаряне за заплатите. Съществува обаче механизъм за индексация на заплатите. Заплатите и заплатите (включително минималната работна заплата) се коригират в съответствие с разходите за живот. Когато индексът на потребителските цени се увеличи или намали с 2,5% през предходното тримесечие, заплатите автоматично се коригират със същата пропорция. Индексът на потребителските цени и неговото въздействие върху плъзгащата се скала на заплатите се публикуват ежемесечно от националния статистически орган (Националния институт за статистика и икономически изследвания (Statec)). Работодателят трябва да увеличи всички заплати с 2,5%. Секторните колективни трудови договори могат да включват ставки на заплатите, свързани с класа на заплащане и коефициента. На ниво компания колективните трудови договори за заплатите често се сключват за период от 12 до 24 месеца.

Обхват на колективното договаряне на работниците и служителите

Източници: Eurofound, Проучване на европейските дружества за периода 2013/2019 г. (включително дружества от частния сектор с предприятия с повече от 10 служители (кодове B—S по NACE), въпросът в проучването беше въпрос с избор между няколко отговора и бяха възможни множество отговори); Евростат [earn_ses10_01], [earn_ses14_01], [earn_ses18_01] (включително дружества с повече от 10 служители (кодове B—S по NACE, с изключение на O), с един отговор за всяка местна единица); ОИСР и AIAS, 2021 г.; Statec, 2019.

Последните национални данни за обхвата на колективното договаряне се основават на Наблюдението на структурата на доходите на ЕС за 2018 г. Въз основа на това проучване Statec изчислява, че 59% от служителите са обхванати от колективен трудов договор. Според Statec (2022a) съществува голяма разлика между публичния сектор (100%), образованието (92%) и социалните дейности и дейностите по полагане на грижи (75%), както и някои дейности в сектора на частните услуги, като търговията на дребно (38%), хотелиерството и ресторантьорството (21%) и техническите и научните дейности (14%). Покритието се различава в зависимост от размера на компанията, от 30% (за компании с 10 до 49 служители) до 79% (за компании с над 1 000 служители). Глобалният процент, базиран на Изследването на структурата на доходите, включва публичния сектор. Ако служителите в публичния сектор бъдат изключени, процентът на обхват на колективното договаряне в Люксембург е 53 % (Statec, 2022a).

Междусекторните споразумения са рядкост и никога не обхващат въпроси като заплати или работно време. Те изпълняват главно споразумения за целия ЕС, сключени от социалните партньори, например относно дистанционната работа или тормоза на работното място.

Най-важните нива на преговори са секторното и фирменото ниво. Споразуменията на секторно равнище първоначално се прилагат само за дружества, които принадлежат към организациите на работодателите, които са подписали споразумението, но често се разширяват от правителството за целия сектор. Относителното значение на двете равнища на съгласие варира в различните сектори. Секторни споразумения съществуват например в сектори като банковото дело, застраховането и частната сигурност. Много сектори обаче нямат споразумения на отраслово равнище.

Равнища на колективно договаряне, 2022 г.

Артикулацията

Въпросът за артикулацията е доста теоретичен в Люксембург, тъй като там, където съществува секторен колективен трудов договор, е изключително рядко да се намери дружество със собствен колективен трудов договор на ниво дружество. Поради това колективните трудови договори и на двете равнища рядко трябва да бъдат координирани. Ако обаче съществуват двете нива на колективен трудов договор, се прилага принципът на благосклонност към споразуменията на по-високо равнище. Споразуменията на ниво компания не могат да осигурят по-лоши условия за заетост и заплащане от споразуменията на секторно ниво. Ако разпоредбите на колективния трудов договор са по-лоши от законовите минимални изисквания или ограничават правата, предвидени в споразумение на секторно равнище, те се обявяват за нищожни и нямат действие.

Няма големи кръгове на договаряне на национално равнище. Колективното договаряне на заплатите съществува в някои сектори и на равнище компания през различни периоди. В банковия сектор и застрахователния сектор социалните партньори обикновено сключват колективни трудови договори за срок от три години. На ниво дружество колективните трудови договори за заплати често се сключват за по-кратки периоди (законът предвижда, че минималната продължителност на споразумението е шест месеца, а максималната е три години).

Най-важната форма на координация на заплатите е механизмът за индексация на заплатите. През април 2006 г. социалните партньори и правителството решиха в Тристранния координационен комитет да модулират прилагането на механизма за индексация на заплатите за периода 2006-2009 г. Модулацията отложи периодичната корекция на равнищата на заплатите в съответствие с инфлацията с до седем месеца. Това беше оправдано от опасенията за икономическата конкурентоспособност след бързото покачване на цените на петрола. През този период заплатите се увеличават с по-малко от общите цени. Въпреки това, заплатите обикновено се индексират спрямо промените в разходите за живот. Следователно, когато индексът на потребителските цени спадне или се повиши, те по принцип се коригират в същата пропорция. Целта е да се запази покупателната способност на служителите. Освен това няма координация на договарянето на заплатите, нито между нивата на договаряне, нито в рамките на тях.

Секторните колективни трудови договори първоначално обхващат само онези дружества, които принадлежат към организациите на работодателите, които са подписали споразумението. Социалните партньори на секторно равнище обаче почти винаги искат от правителството да ги разшири до целия сектор. През 2022 г. Министерството на труда и заетостта обяви две секторни споразумения за "общо задължение". Няма други доброволни механизми за удължаване или прилагане на условията на колективните трудови договори.

Няма възможност за дерогация от колективните трудови договори, за да се изплащат заплати под колективно договореното равнище. Дерогация е възможна само за изплащане на заплати над колективно договореното равнище. Освен това съгласно принципа на благосклонност колективните трудови договори трябва да отговарят на разпоредбите на закона.

За да денонсират колективен трудов договор (винаги сключен за определен срок), частично или изцяло, социалните партньори трябва да поискат прекратяването му по отношение на срока на предизвестие, установен в колективния трудов договор (максимум три месеца). След това страните трябва да започнат нови преговори, които във всеки случай трябва да започнат най-късно шест седмици преди споразумението или разпоредбите, които трябва да бъдат предоговорени. Прекратеният колективен трудов договор престава да бъде валиден веднага след влизането в сила на ново споразумение или най-късно на първия ден от 12-ия месец след искането за прекратяване, но социалните партньори могат да се споразумеят за нова дата на изтичане. Ако няма искане за прекратяване на колективния трудов договор (или някои от неговите разпоредби) преди крайната му дата, то се удължава за неопределен срок. Впоследствие то може да бъде прекратено при спазване на срока на предизвестие, определен в споразумението.

Съгласно член L. 162-11 от Кодекса на труда, по време на срока на действие на колективния трудов договор, страните по договора трябва да се въздържат от предприемане на каквито и да било действия, които потенциално могат да компрометират спазването на споразумението. Те трябва също така да се въздържат от участие в стачка или локаут по тема, уредена от колективния трудов договор.