Индустриални действия и спорове в Люксембург

Конституцията на Люксембург гласи: "Свободите на синдикатите са гарантирани. Законът организира упражняването на правото на стачка". Правото на започване на стачка подлежи на спазване на предварителните помирителни процедури. Всеки трудов спор, възникнал в дадено дружество, трябва да бъде отнесен до Националната помирителна служба (Office National de Conciliation, ONC). Когато помирителният процес е изчерпан, ONC изготвя меморандум, в който посочва въпросите, които все още са спорни. След като бъде обявено непомирение, страните в конфликта все още могат да отнесат спора до арбитраж от председател, определен от правителството. След като арбитърът бъде определен, и двете страни имат свободата да ги приемат или отхвърлят. Ако приемат арбитъра, те са длъжни да приемат решението на арбитъра. В противен случай, ако опитите за помирение и арбитраж се окажат неуспешни, стачните действия могат да бъдат инициирани законно и участието на служителя в такава стачка не представлява основание за уволнение. Освен това не се допуска стачка по въпроси, уредени от колективен трудов договор, по време на срока на действие на колективния трудов договор. Освен стачките, които са изключително редки в Люксембург, други трудови спорове се състоят главно от демонстрации. От няколко години не се публикуват данни за стачките в Люксембург.

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Културата на колективните трудови правоотношения се основава на доверие и дискусия между социалните партньори. Доклад на Центъра за изследване на населението, бедността и публичната политика (CEPS)/Instead (Rey, 2010) подчертава малкия брой индустриални спорове в Люксембург. И четирите проучвания, цитирани от CEPS/Instead, показват липса на колективни действия и стачки. В доклада се обяснява, че този "социален мир" е резултат от различни средства за разрешаване на спорове, като например помирение, улеснено от ONC (вж. раздел "Правни аспекти"). Ако помирителната процедура пред ONC е неуспешна, социалните партньори могат да поискат назначаването на арбитър.

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Работодател или служител може да поиска от ITM да разреши индивидуален индустриален спор. Ако страните се споразумеят да приемат препоръката, произтичаща от помирението, спорът се счита за разрешен (член L. 652-1 от Кодекса на труда). Подобни инициативи обаче са рядкост и няма налични данни.

Използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове

В годишния си доклад Министерството на труда предоставя данни за броя на случаите на колективни спорове, разгледани от Националната помирителна служба.

Брой дела, използващи алтернативни механизми за разрешаване на спорове, 2012—2021 г.

Бележка: ONC, Национална помирителна служба.

Източник: Годишни доклади, публикувани от Министерството на труда