Профил на професионалния живот в Полша
Този профил описва ключовите характеристики на трудовия живот в Полша. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Полша е с 47% по-висок през 2022 г., отколкото през 2012 г. През 2021 г. ръстът на БВП възлиза на 6,7%, възстановявайки се от свиването, предизвикано от COVID-19 през 2020 г. През 2022 г. растежът на БВП се забави до 4,9%, резултат, който беше по-добър от очакваното при тези обстоятелства. През 2022 г. равнищата на безработица останаха ниски със средногодишно равнище на безработица от 2,9 %, което е значително под средното за ЕС-27 (6,2 %). Въпреки приемането на приблизително 800 000 украински бежанци на полския пазар на труда, до края на 2022 г. безработицата остана на ниво от 2,9 %, докато младежката безработица нарасна до 10,8 % през втората половина на 2022 г.
Гражданите на ЕС/Европейското икономическо пространство могат да започнат работа в Полша без разрешение за работа, точно както полските граждани, съгласно принципа на свободното движение на хора (правилата за прилагане на свободното движение на хора се уреждат от Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки).
Търсенето на работа може да се извърши самостоятелно от търсещия работа лице или чрез следните институции: публичната администрация по заетостта (труда), която управлява централната база данни с предложения за работа (изисква се регистрация); мрежата на Европейските служби по заетостта (EURES); Доброволческият трудов корпус (Ochotnicze Hufce Pracy), който предоставя услуги за набиране на персонал предимно за млади хора; частни агенции за заетост (това е лицензирана дейност; такива агенции трябва да бъдат издадени със сертификат, издаден от регионалните власти – т.е. от воеводския маршал); и уебсайтове (по-специално чрез обяви за работа, поставени директно от работодателите).
Обемът на недекларирания труд остава стабилен през последните години. Според Статистическата служба на Полша (Główny Urząd Statystyczny, GUS) 5,4% от всички заети (т.е. около 880 000 души) са извършвали нерегистрирана работа през 2017 г. в сравнение с 4,5% (приблизително 700 000) през 2014 г. За съжаление, от 2022 г. GUS вече не предоставя тези данни.
Повече информация може да бъде намерена на следните уеб страници:
Европейска комисия: EURES — живот и работа в Полша
Eurofound: Европейски речник на колективните трудови правоотношения — Недеклариран труд
Кодексът на труда (Kodeks pracy) урежда правата и задълженията на служителите и работодателите в Полша. Голям опит за реформа на Кодекса на труда се провали през 2018 г., тъй като полският парламент реши да не пристъпва към два проекта на регламенти (единият се отнася до индивидуалните, а другият за колективните трудови правоотношения).
През 2017 г. влязоха в сила разпоредби, въвеждащи минимално почасово заплащане (13 PLN (3,12 EUR към 15 юли 2024 г.), увеличено на 18,30 PLN (4,07 EUR) през 2021 г.). Приблизително 0,5 милиона души на пазара на труда, за които работата на свободна практика е основната форма на дейност, са се възползвали от новия закон.
През 2018 г. беше изменен Законът за синдикатите (Ustawa o związkach zawodowych), с който правото на сдружаване се разшири до "лица, извършващи платен труд", независимо от правното основание на трудовото им правоотношение. Въпреки това, лицата, които не са наети лица, трябва да останат в отношенията си с работодателя си в продължение на шест месеца, преди да "спечелят" правото си на синдикално допустимост. По-голямата част от измененията влязоха в сила на 1 януари 2019 г. Законът за Съвета за социален диалог и други органи за социален диалог (Ustawa o Radzie Dialogu Społecznego i innych instytucjach dialogu społecznego) също беше изменен, като максималният брой делегати на социалните партньори в Съвета за социален диалог (Rada Dialogu Społecznego, RDS) стана 25 от всяка страна.
През 2020 г. поради пандемията в Кодекса на труда бяха въведени обширни механизми за защита на заетостта. Работодателите (първоначално всички, но от средата на 2020 г. само тези в сектори като хотелиерството и туризма) могат да кандидатстват за субсидии (т.е. "Антикризисен щит" (Tarcza Antykryzysowa)). Сумата, която трябваше да върнат, беше ограничена, ако успееха да запазят нивата си на заетост. По време на пандемията служителите имаха достъп и до безвъзмездни средства за заетост и субсидии от Фонда на труда (Fundusz Pracy) и Социалноосигурителната институция (Zakład Ubezpieczeń Społecznych, ZUS).
През 2020 г. някои разпоредби на Кодекса на труда относно задължителния платен отпуск и обезщетенията при уволнение бяха временно облекчени. Дистанционната работа беше въведена в Кодекса на труда – първоначално по начин на гъвкави, временни мерки, но към Кодекса на труда, който влезе в сила през април 2023 г., беше добавена нова глава за дистанционната работа. Тази нова глава обхваща областите на здравословните и безопасни условия на труд и финансовото участие на работодателя в разходите за дистанционна работа. Той също така насърчава родителите на малки деца, бременни жени и болногледачи да работят дистанционно.
Трудовите правоотношения и социалният диалог в Полша се уреждат от Кодекса на труда, Закона за синдикатите, Закона за организациите на работодателите (Ustawa o organizacjach pracodawców), Закона за разрешаване на колективни спорове (Ustawa o rozwiązywaniu sporów zbiorowych) и Закона за Съвета за социален диалог и други органи за социален диалог (Ustawa o Radzie Dialogu Społecznego i innych instytucjach dialogu społecznego).
Индустриалните отношения в Полша могат да бъдат описани като смесица от плурализъм, неокорпоративизъм и етатизъм, което е отразено в разнообразието от етикети, използвани за описание на ситуацията, включително "илюзорен корпоративизъм" (Ost, 2000), "плурализъм" (Meardi, 2002) и "фалшив корпоративизъм" (King, 2007). За Bechter et al (2012) Полша (подобно на други страни в Централна и Източна Европа) е "смесен" или "празен" случай. По-новите анализи предоставят доказателства за възникващ неоетатизъм (с нарастващ държавен волунтаризъм) (Czarzasty and Mrozowicki, 2018). Полските колективни трудови правоотношения съчетават високо равнище на децентрализация на колективното договаряне с относително слабите институции на социалния диалог на национално равнище (RDS и преди това Тристранната комисия по социални и икономически въпроси (Trójstronna Komisja ds. Społeczno-Gospodarczych) и слабо развито колективно договаряне на индустриално равнище. Повечето колективни договаряния се извършват на ниво компания.
Плътността на членовете е слаба както сред синдикатите, така и сред работодателските организации. В продължение на много години съществува важно политическо разделение между синдикатите, отразяващо тяхното комунистическо и антикомунистическо минало. "Конкурентният плурализъм" (Gardawski, 2003) на синдикатите отразява тяхната фрагментация и конкуренция между синдикатите.
Държавата играе важна роля в полските индустриални отношения. Първо, това е важен работодател, тъй като през 2021 г. 17,6% от служителите са работили в публичния сектор в Полша (тази цифра включва само служителите на администрацията и обществените услуги и не обхваща дружества с доминираща държавна собственост). Второ, националното законодателство остава основната отправна точка за определяне на минималните работни заплати и условията на труд за повечето служители в частния сектор поради ограниченото покритие на колективното договаряне на всички равнища. Трето, държавните органи играят решаваща роля в тристранния социален диалог на национално и регионално равнище.
През юни 2015 г. беше прието ново законодателство за възстановяване на системата за тристранен социален диалог в страната, а през октомври започнаха да функционират нови тристранни органи. След победата на Анджей Дуда на президентските избори през юни 2015 г., през октомври 2015 г. бившата му партия – "Право и справедливост" (Prawo i Sprawiedliwość, PiS) – спечели парламентарните избори, като си осигури мнозинство от местата и в двете камари. Първоначалната фаза на работа на новото правителство беше белязана от редица промени в правната среда в полза на служителите (както беше посочено по-горе) и относително високо внимание на правителството към тристранните консултации. От 2017 г. насам обаче нарастват признаци за връщане към селективния подход на предишното правителство към трипартизма (белязан от избягване или пренебрегване на тристранни консултации, когато те се разглеждат като пречка за изпълнението на целите на правителствената политика). През 2019 г. ПиС отново спечели парламентарните избори, но загуби независимото си мнозинство в Сената, който е горната камара на парламента (законодателните му правомощия обаче са значително по-малки от тези на долната камара, а именно Сейма). През 2020 г. Анджей Дуда беше преизбран на поста президент. По време на пандемията дейността на RDS продължи, но според някои синдикални представители качеството на социалния диалог постепенно се влошава на всички равнища. Правителството планираше да въведе възможността премиерът да уволни членове на РДС, но тази идея беше успешно блокирана от социалните партньори. През октомври 2022 г. президентът на Confederation Lewiatan (Konfederacja Lewiatan) (една от основните работодателски организации в RDS) беше задържан от Централното антикорупционно бюро (Centralne Biuro Antykorupcyjne) по време на заседанието на изпълнителния комитет на RDS и в деня на годишната конференция на Confederation Lewiatan – Европейския форум за нови идеи (Europejskie Forum Nowych Idei) – в Сопот. Делото на прокурора е толкова слабо, че съдилищата не се споразумяват за временен арест. Към днешна дата делото не е приключено. Това събитие обаче доведе до значително влошаване на отношенията между RDS и правителството. Членовете на RDS също така посочиха, че се чувстват изолирани в процеса на обществени консултации и посочиха, че във връзка с някои идеи правителството се консултира само с предпочитаните от него организации (както от страна на синдикатите, така и от страна на работодателите).
Членовете на RDS също се надяват, че позицията им може да бъде засилена в резултат на реформите на Националния план за възстановяване и устойчивост (Krajowy Plan Odbudowy), но те бяха забавени.
