Профил на професионалния живот в държавата за Португалия
Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Португалия. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
"Индивидуални трудови правоотношения" се отнася до отношенията между отделния работник и неговия работодател. Тези отношения се формират от правната регулация и от резултатите от преговорите със социалните партньори относно условията. В настоящия раздел се разглеждат започването и прекратяването на трудовото правоотношение и правата и задълженията в Португалия.
Изисквания към трудовия договор
Съгласно Кодекса на труда (член 68, параграф 2) минималната работоспособна възраст е 16 години. Лице под 16 години, което е завършило задължително образование, може да бъде наето за "меки работни места" (работни места, които включват леки задачи и не изискват много физически и умствени усилия) (член 68, параграф 3) или в семейно предприятие лице под 16 години може да работи под прякото наблюдение на възрастен член на семейството (член 68, параграф 4). Във всеки случай работодателят трябва да информира проверяващия орган за наемането на лице под 16 години в срок от осем дни (член 68, параграф 5).
Кодексът на труда (член 141) изисква трудовите договори в писмена форма да включват следната информация:
идентификация на работодателя и служителя
работното място
дневно и седмично работно време
датата на договора и датата на влизането му в сила
функциите, които трябва да се изпълняват от служителя
размера на основната работна заплата и други възнаграждения
определение на срока на предизвестие в случай на прекратяване на договора
"Договори с много кратък срок", които не са в писмена форма, все пак трябва да бъдат съобщени от работодателя на социалноосигурителната служба, а именно чрез електронен формуляр, включващ горепосочената информация (член 142 от Кодекса на труда). По принцип няма времева рамка за подписване на договора. Кодексът на труда защитава работниците, които нямат ясни договорни ситуации. Работник, който няма писмен и подписан договор, може да се счита за постоянен работник.
Процедури за уволнение и прекратяване
Съгласно Кодекса на труда (член 340) трудовият договор може да бъде прекратен поради изтичане, отмяна, денонсиране или прекратяване. Условията за уволнение включват:
Уволнение по вина на служителя
колективно уволнение
Уволнение поради изчезване на длъжността
уволнение поради непригодност
Уволнението на служителя без основателна причина или по политически или идеологически причини е забранено.
Работодателят трябва да информира служителя за срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство
Родителският отпуск се урежда в рамките на режима на първоначалния родителски отпуск (subsidio parental inicial), който включва разпоредби за двамата родители и изключително за майката и бащата (Наредба-закон 91/2009 от 9 април, членове 11—15).
Законоустановени разпоредби за отпуск
| Regime of initial parental leave (Decree Law 91/2009) | |
Overall maximum duration | 150 days (Article 12(1)) 150 + 30 = 180 days, in the case of shared leave (Article 12(2)) 150 + 30 + 90 = 270 days, in the case of extended leave (Article 16) |
Reimbursement | From 80% to 100% of the average daily wage remuneration declared to social security in the previous six months – does not apply to extended leave To be eligible for the initial parental allowance, the mother and/or the father must have six months’ affiliation in a social security system with registered remuneration. |
Who pays? | The public social security system is responsible for the payment. |
Legal basis | Decree Law 91/2009 of 9 April, Articles 11–16 (amended by Decree Law 70/2010 of 16 June, Decree Law 133/2012 of 27 June, Law 120/2015 of 1 September, Decree Law 53/2018 of 2 July and Law 90/2019 of 4 September) |
Initial parental leave – detailed provisions | |
Maximum duration | Initial parental leave is 120 or 150 consecutive days of leave. It is obligatory for the mother to take 42 days (six weeks) following the birth; the remaining period may be shared between the father and the mother by mutual agreement. The duration of the leave is extended by 30 days in the case of shared leave; each parent takes leave of 30 consecutive days or two periods of 15 consecutive days. Mothers have the option to take up to 30 days of initial parental leave before birth. It is obligatory for the father to take 20 working days of exclusive parental leave, of which five days must be taken consecutively immediately after birth and 15 days must be taken during the subsequent 42 days (six weeks). After this period, voluntary leave of five days, consecutive or not, may be taken by the father after the period referred to and during the initial parental leave of the mother. The initial parental benefit is extended by 30 days per child in the case of multiple births, besides the first one. In the case of multiple births, an extra two days for each child (besides the first one) are added to the father’s exclusive 20 compulsory days of parental leave. Extended parental leave (Article 16) may be granted to one parent or to both parents (alternately), up to a maximum period of three months (for each parent), provided that it takes places immediately after the initial parental benefit or after the extended parental benefit of the other parent. |
| Reimbursement | The parental leave benefit varies according to the option of the parental leave.
When the level of earnings is very low, the law provides a minimum amount of €11.81 per day, equal to 80% of one-thirtieth (representing one day) of the social support index (indexante dos apoios sociais; €443.20 per month in 2022). For the extended parental leave of three months, the benefit corresponds to a daily allowance of 25% of the average daily wage. When the level of earnings is very low, the law provides a minimum amount of €5.90 per day, equal to 40% of one-thirtieth of the social support index. |
Отпуск по болест
Правото на платен отпуск по болест се предоставя със закон (Наредба-закон 28/2004 от 4 февруари, с измененията, въведени с Наредба-закон 146/2005 от 26 август, Наредба-закон 302/2009 от 22 октомври, Закон 28/2011 от 16 юни, Наредба-закон 133/2012 от 27 юни и Наредба-закон 53/2018 от 2 юли) на всички заети лица (наети лица и лица, които са самостоятелно заети) и служители, които са временно нетрудоспособни поради професионално заболяване или трудова злополука.
За да отговарят на условията за платен отпуск по болест, служителите, работещи по трудов договор, трябва да са правили вноски в системата за социално осигуряване (или друга подобна система) в продължение на най-малко шест месеца (последователни или не) и трябва да са работили най-малко 12 дни от първите четири месеца от последните шест месеца преди заболяването. Това условие обаче не се прилага за самостоятелно заетите лица или за моряците, обхванати от доброволната социалноосигурителна схема: тези работници трябва да са платили социалноосигурителните си вноски до края на третия месец, предхождащ началото на неработоспособността.
Обезщетението се изплаща от четвъртия ден от неработоспособността нататък (има неплатен тридневен период на изчакване) за служителите, от 11-ия ден от неработоспособността нататък (неплатен 10-дневен период на изчакване) за самостоятелно заетите лица и от 31-ия ден от неработоспособността за бенефициерите, обхванати от доброволната социалноосигурителна схема.
Не се прилага период на изчакване в случай на (1) туберкулоза, (2) хоспитализация или амбулаторно хирургично лечение в надлежно разрешено заведение и (3) заболяване, започнало по време на периода на право на родителски доход и продължаващо след този период.
Това плащане се предоставя от държавата чрез социално осигуряване. Размерът на това обезщетение се изчислява като процент от заплатата на работника (тази заплата се определя, като се вземе предвид средната заплата за първите шест месеца от последните осем месеца преди изключването на надбавките за болест, Коледа и отпуск), но този процент варира в зависимост от продължителността на отпуска и естеството на заболяването.
Размерът на средното дневно заплащане, покрито от обезщетение за болест, варира в зависимост от продължителността на неработоспособността: 55 % за срок до 30 дни, 60 % за 31—90 дни, 70 % за 91—365 дни и 75 % за повече от 365 дни.
Минималният размер на дължимите обезщетения е определен на 30 % от дневния размер на индекса за социално подпомагане (443,20 евро през 2022 г.). Когато референтният доход на лицето е по-нисък от индекса за социално подпомагане, обезщетението за болест ще бъде равно на референтния доход. Обезщетенията не могат да надвишават референтния доход. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено, докато служителят е в отпуск по болест (Кодекс на труда).
Пенсионна възраст
С Наредба 53/2021 от 10 март се установява, че нормалната възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е 66 години и 7 месеца.
Ранно пенсиониране може да се поиска, ако осигуреното лице е навършило 60 години и е внасяло вноски в продължение на 40 години, без да се прилага факторът устойчивост. Ранното пенсиониране се санкционира съгласно ставката, установена с Наредба-закон 187/2007 от 10 май, изменен с Наредба-закон 16-A/2021 от 25 февруари: 0,5 % месечно преди възрастта за достъп до пенсия.
Не е възможно дадено лице да получи достъп до пенсията си преди навършване на 60-годишна възраст. Личната възраст за достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст се намалява с четири месеца за всяка гражданска година вноски, които дадено лице е направило над изискването за 40 години; Това намаление обаче не може да доведе до достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст преди навършване на 60-годишна възраст. Освен това факторът за устойчивост не е включен в изчисляването на пенсионната възраст за осигурителен стаж и възраст като част от схемата за гъвкавост. В такива случаи бенефициерите не се наказват двойно.
Има специален път към пенсиониране за по-възрастните работници при дългосрочна безработица. Ако безработицата настъпи след 57-годишна възраст, пенсионирането е разрешено без санкции на 62-годишна възраст. Ако безработицата настъпи на възраст между 52 и 56 години, пенсионирането е разрешено с санкции на 57-годишна възраст. В последния случай квалифициращият период се увеличава от 15 на 22 години застраховка.
Има специални условия за пенсиониране за хора с тежка работа, като миньори, моряци в рибарството, морски работници от търговския флот, работници в крайбрежното корабоплаване и крайбрежния риболов, ръководители на полети, професионални класически и съвременни танцьори и бродерии от Мадейра. Тези специалисти могат да поискат ранно пенсиониране при специфичните условия, определени за всяка дейност по отношение на възрастта и вноските, но винаги трябва да спазват 15-годишния (последователен или не) регистър на вноските за социално осигуряване и към всяка друга схема за социална закрила, която им дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
