Колективни действия и спорове в Португалия

В Португалия стачките са най-широко използваната форма на индустриални действия досега. Правото на стачка е гарантирано от Конституцията от 1976 г., която установява, че самите работници носят отговорност да определят обхвата на интересите, които трябва да бъдат защитавани чрез стачни действия, и че този обхват не може да бъде ограничен от закона. Успоредно с установяването на правото на стачка, той забранява използването на локаути. Други форми на индустриален спор, като седящи стачки и други разрушителни действия, са актуални през революционния период (1974 – 1975) и след него, но вече не се случват. Изключение може да бъде, когато работниците във фабрика, която се затваря, се опитват да спрат изтеглянето на оборудване и материали от предприятието, за да избегнат продажбата им, преди компанията да е изплатила дълга си към уволнената работна сила.

Различни форми на колективни действия между 2010 г. и 2019 г.

Забележка: * Процент на предприятията от частния сектор, които са докладвали за каквато и да е форма на колективни действия през посочения период.

Източник: Проучване на европейските дружества за 2019 г.

Развитие на индустриалните действия, 2012—2021 г.

Източници:GEE/MTSSS (2014a, 2014b), GEP/MTSSS (2015, 2016, 2017, 2018, 2019a, 2021a, 2022a, 2022b).

Механизми за колективно разрешаване на спорове

Кодексът на труда урежда следните механизми за колективно решаване на спорове.

• Помирение и медиация (членове 523—528 от Кодекса на труда): Помирение може да бъде започнато по искане на едната или и на двете страни в конфликта. Процесът обикновено се извършва в отговорната служба на MTSSS. Страните са длъжни да присъстват на помирителните срещи, но успехът на процеса зависи изцяло от тяхната воля. Ако помирението се провали, то може да се превърне в медиация. Медиацията може да бъде инициирана по искане на едната или и на двете страни в конфликта. Медиаторът се назначава от MTSSS. Той или тя представя компромис за разрешаване на конфликта. Страните са длъжни да присъстват на срещите по медиация, но успехът на процеса зависи изцяло от тяхната воля.

• Доброволен арбитраж (членове 506—507 от Кодекса на труда): Страните, участващи в преговорите за колективен трудов договор, могат да започнат процес на доброволен арбитраж по всяко време на конфликта. Арбитражният орган се състои от по един представител от всяка страна в конфликта (работодатели и синдикати) и трети член, който се избира от двамата представители. Участващите страни са длъжни да информират MTSSS за началото и приключването на процеса.

• Задължителен арбитраж (членове 508—509 от Кодекса на труда): Задължителен арбитраж може да се осъществи, ако всички предишни стъпки на преговори и помирение във връзка с колективен трудов договор (помирение, медиация и доброволен арбитраж) са се провалили и ако мнозинството от социалните партньори, представени в КЗБК, го препоръчат. В случай на рискове за живота, здравето или сигурността на гражданите, MTSSS може едностранно да инициира задължителен арбитраж (след консултация с CPCS). В случай на договаряне на напълно ново споразумение една от страните може да поиска задължителен арбитраж, ако другата страна е довела до провал всички предишни стъпки на преговори и помирение. MTSSS взема решение за провеждане на задължителен арбитраж, като взема предвид (1) броя на засегнатите от конфликта работници, (2) значението на социалната закрила на обхванатите работници, (3) социалното и икономическото въздействие на конфликта и (4) позицията на участващите страни по отношение на предмета на арбитража. След консултация със участващите страни и регулаторния или надзорния орган на съответния сектор, MTSSS едностранно се произнася по арбитража.

• Необходим арбитраж (членове 510—511 от Кодекса на труда): Ако колективният трудов договор изтече и не бъде заменен с друг договор в продължение на 12 месеца (обхващащ най-малко 50 % от съответната работна сила), MTSSS може да започне процес на необходим арбитраж (който се урежда от специален декрет-закон). Този вид арбитраж е предназначен да бъде задействан в хода на изтичането на колективен трудов договор. В случай на стачка в сектор или институция, която предоставя незаменими услуги на населението, съответният синдикат е длъжен да представи в предварителното си известие за стачката, представено на MTSSS, предложение за "минимални услуги". Ако участващите страни не стигнат до общо решение, се провежда арбитраж в ОСЕ (членове 534, 537—538).

Индивидуални механизми за разрешаване на спорове

Кодексът на труда (член 492, параграф 2, буква е) предвижда, че колективните трудови договори трябва да уреждат конфликтите по отношение на трудовите договори, "а именно чрез помирение, медиация и арбитраж". Изглежда, че най-важните колективни трудови договори, преразгледани от 2009 г. насам (текстил, облекло, обувки, метал, строителство и търговия), не използват тази правна възможност за регулиране на разрешаването на индивидуални конфликти.

В случай на дисциплинарни мерки срещу отделен работник и в случай на уволнение трябва да бъдат информирани съответният работнически съвет и синдикалните организации (членове 353, 356—357 от Кодекса на труда). В случай на уволнение на работник в резултат на прекратяване на работното място или поради "неадаптиране" на работника към изискванията на неговата работа, трябва да бъдат информирани и консултирани съответните работнически съвети и синдикални организации (членове 370, 375, 377—378 от Кодекса на труда).

Кодексът на труда (член 387) гласи, че законосъобразността и допустимостта на уволнението могат да бъдат преценени само от съд.

Най-често срещаните форми на колективно разрешаване на спорове в Португалия във връзка с колективното договаряне са помирението и медиацията. Арбитражът е изключително рядък. В годишния доклад относно колективното договаряне за 2015 г., 2017 г. и 2019 г. (CRL/MTSSS, 2016, 2018 г., 2020 г.) се разглеждат тенденциите, наблюдавани през периода 2005—2018 г., като се стига до заключението, че най-често срещаната и най-успешната форма на разрешаване на спорове е помирителната процедура. Медиацията е по-рядка и с по-ограничени резултати. Между 2005 г. и 2018 г. е публикувано само едно решение, основано на доброволен арбитраж и са приключени три процеса на принудителен арбитраж. Последните две години нямаше какво да се добави. Що се отнася до необходимия арбитраж, през последното десетилетие не е приключило нито едно дело, въпреки че през 2018 г. е имало едно искане.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2012—2021 г.

Забележка: * Брой годишни заявки.

Източник: CRL/MTSSS (2016, 2018 г., 2021 г.); DGERT/BTE онлайн.