Профил на трудовия живот в Словакия
Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Словакия. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.
Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.
Между 2012 г. и 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Словакия се е увеличил значително с 23,5%. Това е по-висок темп на растеж от средния растеж за ЕС-27 от 15,3 % за същия период. Равнището на безработица е спаднало значително във всички категории, като най-голямо е намаление на равнището на младежката безработица, което е намаляло с 15,4 процентни пункта за периода, достигайки 19,9% през 2022 г. Общото равнище на безработица през 2022 г. е 6,1 %, което е близо до средното за ЕС от 6,2 % за същата година. С изключение на равнището на младежка заетост, равнищата на заетост се увеличават, като темпът на растеж е особено висок за жените, като от 2012 г. до 2022 г. се увеличава с 6,1 процентни пункта.
От 1 април 2002 г. Кодексът на труда (Закон No 311/2001) урежда условията на труд и индустриалните правоотношения в частния и публичния сектор. Закон No 552/2003 и Закон No 553/2003 уреждат условията на труд в публичната служба. От 1 юни 2017 г. условията на труд в държавната администрация се уреждат със Закон No 55/2017. Служителите традиционно са представлявани от синдикати, а когато профсъюзите не присъстват, от работнически съвети. От 1 юли 2003 г. обаче Кодексът на труда позволява работнически съвети в синдикализираните предприятия. Въпреки това само синдикатите имат право да участват в колективното договаряне.
В допълнение към Кодекса на труда, условията на труд, включително безопасността и здравето при работа, се уреждат от Закон No 124/2006. Колективното договаряне, включително удължаването на срока на действие на споразуменията и разрешаването на трудови конфликти, се урежда от Закон No 2/1991 за колективното договаряне.
Сегашната система на индустриални отношения се формира в началото на 1990-те години, когато са създадени организациите на социалните партньори. Социалният диалог се осъществява на тристранно и двустранно равнище. Социалните партньори се консултират от правителството чрез тристранен социален диалог. Двустранният социален диалог се състои от двустепенно колективно договаряне, провеждано на секторно и фирмено равнище.
Индустриалните отношения в Словакия са предимно ориентирани към консенсус и са относително мирни. Повечето колективни спорове се решават чрез помирение или медиация, а малко изискват арбитражна процедура. Стачките са рядкост, а регистрираните колективни спорове само по изключение завършват със стачка.
Колективното договаряне играе важна роля при формирането на условията на труд и заплатите. В Словакия не съществуват колективни трудови договори на национално равнище. Колективното договаряне е доброволно, но сключените споразумения са правно обвързващи. Колективни трудови договори между един работодател и множество работодатели се сключват в частния и публичния сектор. Колективни трудови договори с множество работодатели се сключват в повечето от съответните сектори на икономиката. Допускат се удължавания на колективните трудови договори. В публичния сектор се сключват отделни колективни трудови договори с множество работодатели (многосекторни) за граждански и обществени услуги.
Гъстотата на синдикатите е намаляла след финансовата криза от 2008-2009 г., която доведе до загубата на хиляди работни места. Въпреки това системата на колективните трудови правоотношения не беше засегната значително. По време на кризата синдикатите съсредоточиха дейността си главно върху запазването на заетостта в предприятията, застрашени от рецесията, и не организираха значителни социални действия. Всички промени в системата на колективните трудови правоотношения след пандемията от COVID-19 са незначителни. Пандемията не оказа значително въздействие върху системата на колективните трудови правоотношения през 2020 г., но социалните партньори, които участват в тристранния икономически и социален съвет (Hospodarska a socialna rada, HSR), рядко бяха консултирани от правителството относно промените, приети в законодателството.
