Профил на трудовия живот в Словакия

Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Словакия. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите, участниците и съответните разпоредби относно трудовия живот.

Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.

Този раздел се фокусира върху трудовото правоотношение – от началото до прекратяването – между отделния работник и работодателя, обхващащо трудовия договор, правата и задълженията, процедурите за уволнение и прекратяване и законовите разпоредби относно отпуска по болест и пенсионирането.

"Индивидуални трудови правоотношения" се отнася до отношенията между отделния работник и неговия работодател. Тези отношения се формират от правната регулация и от резултатите от преговорите със социалните партньори относно условията. В настоящия раздел се разглеждат започването и прекратяването на трудовото правоотношение и правата и задълженията в Словакия.

Изисквания към трудовия договор

Трудовото правоотношение се установява с писмен трудов договор между работодателя и работника или служителя в деня, определен в трудовия договор като ден на започване на работа. Работодателят е длъжен да предостави на служителя едно писмено копие от трудовия договор.

В трудовия договор работодателят е длъжен да предостави на служителя следните съществени елементи:

  • вида работа, за която служителят е приет и кратко описание на нея

  • мястото на изпълнение на работата (община, част от община или място, определено по друг начин)

  • денят на започване на работа

  • условия за заплащане, освен ако не са договорени в колективен трудов договор

В допълнение към горепосоченото в договора могат да бъдат посочени и допълнителни условия на труд, по-специално по отношение на условията на плащане, работното време, продължителността на платения отпуск и продължителността на срока на предизвестие.

Работодателят може да сключи трудов договор с юноша (под 18-годишна възраст) само след медицински преглед на подрастващия.

Процедури за уволнение и прекратяване

Кодексът на труда урежда прекратяването на трудовото правоотношение и процедурите за уволнение. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено по споразумение, с предизвестие, чрез незабавно прекратяване и чрез прекратяване в рамките на изпитателен срок. По споразумение трудовото правоотношение се прекратява на определен ден. Уведомлението трябва да бъде изпратено в писмена форма и предадено на другата страна, в противен случай то ще бъде невалидно. Работодателят може да уведоми служителя само по причини, изрично посочени в Кодекса на труда. Срокът на предизвестие варира от един до три месеца, в зависимост от здравословното състояние на служителя и броя на годините на работа на работодателя. Причините за незабавно прекратяване са строго определени от закона. Трудово правоотношение, сключено за определен срок, се прекратява след изтичане на договорения срок.

Служителите, които са съкратени по определени причини, имат право да получават обезщетение при уволнение в зависимост от броя на годините трудов стаж, който е най-малко равен на средния им месечен доход, но до четири пъти размера на средните им месечни доходи. Правилата, уреждащи уволнението на служители и размера на обезщетението, са обичайни предмети на колективно договаряне.

Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство

През 2021 г. са предоставяни средно 31 990 обезщетения за майчинство на месец. Делът на мъжете, които получават надбавка за отглеждане на дете, се увеличава и през 2019 г. е 22 %. Надбавката за отглеждане на родители се получава средно на 141 323 души на месец. Почти всички тези хора са жени – само 3,4% са мъже. Отпускът по бащинство беше въведен в края на 2022 г.; поради това все още няма налични данни за внедряването.

Законоустановени разпоредби за отпуск

Maternity leave
Maximum duration

The standard duration is 34 weeks (six to eight weeks before the birth), while it is 37 weeks for a single mother and 43 weeks for a mother who has a multiple birth (twins, triplets or more).

A woman usually begins her maternity leave six weeks before the planned birth or, for a first-time mother, eight weeks before birth.

If she does not use this period of maternity leave for any reason, she can use only 28 weeks after the birth.

The father can take leave instead of the mother. In that case, the duration is 28 weeks or 31 weeks if he is a single father and 37 weeks if he takes care of more than one child.

ReimbursementMaternity allowance is calculated as 75% (2022) of the daily assessment base or the probable daily assessment base (average earning).
Who pays?Social Insurance Agency
Legal basis

Act No. 461/2003 on social insurance, as amended

Act No. 311/2001 on the Labour Code, as amended, and related healthcare legislation

Parental leave
Maximum durationUntil the child is three years of age (or six years if the health status of the child or children is considered critical in the long term)
ReimbursementAs of January 2022, it was €280 monthly, or €383.80 monthly when the recipient previously received a maternity benefit.
Who pays?Social Insurance Agency
Legal basis

Act No. 571/2009 on parental allowance, as amended

Act No. 311/2001 on the Labour Code, as amended, and related healthcare legislation

Paternity leave
Maximum duration

Up to two weeks in the first six weeks after childbirth

If the mother or the child needs to be hospitalised in the first six weeks (aside from standard postpartum care), the father can ask to prolong the six-week period for the same number of days as hospitalisation was necessary.

ReimbursementCalculated in the same way as the maternity allowance, as it is part of the same leave arrangement
Who pays?Social Insurance Agency
Legal basis

Act No. 311/2001 on the Labour Code, as amended, and related healthcare legislation

Act No. 461/2003 on social insurance, as amended

Отпуск по болест

Отпускът по болест се урежда от Закон No 461/2003 за социалното осигуряване и от Закон No 462/2003 за заместване на доходите в случай на временно неработоспособност на служител. Някои въпроси, свързани със заболяването, също се регулират от Кодекса на труда. Обезщетението за болест се изчислява въз основа на дневна оценка и се предоставя за максимум 52 седмици. Първите 10 дни от болничния се изплаща от работодателя – през първите три дни размерът е 25%, а от 4-ия до 10-ия ден е 55%. За остатъка от отпуска по болест обезщетението се изплаща от Агенцията за социално осигуряване в размер на 55 % от данъчната база. Кодексът на труда забранява прекратяването на трудовото правоотношение, докато служителят е в отпуск по болест. През 2021 г. общият брой на изплатените обезщетения е 2 205 283. От март 2020 г. до декември 2021 г., поради пандемията от COVID-19, Агенцията за социално осигуряване изплаща обезщетението за първите 10 дни от отпуска по болест вместо на работодателите.

Пенсионна възраст

През 2004 г. пенсионната възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше увеличена на 62 години за всички групи от населението (с изключение на многодетните жени, за които тази пенсионна възраст беше достигната през 2023 г.). От 2017 г. законната пенсионна възраст постепенно се увеличава в съответствие с увеличаването на продължителността на живота. През 2022 г. пенсионната възраст беше 62 години и 10 месеца. Възрастта за пенсиониране се намалява с шест месеца, ако човек е отгледал едно дете, с 12 месеца, ако е отгледал две деца и с 18 месеца, ако е отгледал три или четири деца. Ако една жена се грижи за пет или повече деца, пенсионната ѝ възраст се намалява с 25 месеца, докато за мъжете се прилагат само първите три деца.

Flag of the European UnionThis website is an official website of the European Union.
How do I know?
European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions
The tripartite EU agency providing knowledge to assist in the development of better social, employment and work-related policies