Контекст за Словения

Между 2012 г. и 2022 г. словенският БВП се е увеличил значително с 25,92 %. Това увеличение е повече от средното за ЕС-27 от 15,29 % за същия период. Равнищата на безработица за всички категории намаляват. Най-голям спад е сред младежката безработица, която е намаляла с 10,7 процентни пункта — от 20,8 % през 2012 г. на 10,1 % през 2022 г. Общото равнище на безработица в Словения през 2022 г. е 4 %, което е под средното за ЕС от 6,2 %. Между 2012 г. и 2022 г. се наблюдава увеличение на заетостта на жените (6,4 процентни пункта) до 72,9 %. Младежката заетост се е увеличила с 3,1 процентни пункта през същия период и е била 35,9% през 2022 г.

Институтът за макроикономически анализи и развитие съобщава, че икономиката на Словения е отбелязала бързо възстановяване през 2021 г. с помощта на силни правителствени мерки, които поддържат материалното и финансовото положение на населението относително стабилно (IMAD, 2022 г.). Мерките, предприети за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19, допринесоха значително за бързото възстановяване на БВП (който вече надхвърли равнището отпреди кризата през 2021 г.), тъй като дадоха възможност за запазване на икономическия потенциал на страната, докато се прилагат строги ограничителни мерки.

Трудовите правоотношения в Словения се уреждат от Закона за трудовите правоотношения (Zakon o delovnih razmerjih, Държавен вестник на РепубликаСловения, бр. 21 от 2013 г.). През 2022 г. нямаше големи промени в закона.

През юни 2017 г. правителството прие промени в Закона за регулиране на пазара на труда (Zakon o urejanju trga dela) и Закона за инспекцията по труда (Zakon o inšpekciji dela, Държавен вестник на Република Словения, бр. 55/2017 г.), след като най-накрая постигна споразумение със социалните партньори. Измененията в законодателството за пазара на труда обхващат различни мерки, насочени към активиране на политиките на пазара на труда за безработните, докато измененията в законодателството за инспекциите по труда включват нови правомощия на инспекторите по труда да предотвратяват работата въз основа на гражданскоправни договори и да защитават работниците, ако работодателят им не им плаща навреме.

През май 2014 г. влезе в сила Законът за предотвратяване на недекларирания труд и заетост (Zakon o prečevanju dela in zaposlovanja na črno, Държавен вестник на РепубликаСловения, No 32/2014).

Колективното договаряне се урежда от Закона за колективните трудови договори (Zakon o kolektivnih pogodbah, Държавен вестник на РепубликаСловения, No 43/2006). Този закон урежда страните, съдържанието и реда за подписване на колективен трудов договор, неговата форма, валидност и прекратяване; мирното уреждане на колективни трудови спорове; и регистрирането и публикуването на колективни трудови договори. Синдикалното представителство се урежда от Закона за представителността на синдикатите (Zakon o reprezentativnosti sindikatov, Държавен вестник на РепубликаСловения, No 13/1993).

Индустриалните отношения в Словения пускат корени през 1870-те години, когато синдикатите стават юридически лица. В началото на века има 17 индустриални съюза. Синдикатите са централизирани след Втората световна война, като членството е задължително. Организации на работодателите не съществуват.

След промяната на социално-икономическата система и първите свободни избори постепенно се появява демократична система на индустриални отношения със свободно колективно договаряне. Проучване на Станоевич и Канюо Мрчела (2014 г.) установи, че естеството на колективните трудови правоотношения в Словения се променя. Въпреки че социалните партньори описват колективното договаряне в Словения като по-скоро кооперативно, отколкото конфликтно, те също така съобщават, че има сектори, в които на практика вече няма социален диалог. Това проучване потвърди констатациите от по-ранен анализ на Eurofound (2013 г.), който показа влошаване на социалния диалог от началото на финансовата криза (например нарастващи нарушения на колективните трудови договори от страна на работодателите, нарастващи вълнения сред работниците, нарастващ брой стачки и увеличаване на едностранните и прибързани правителствени интервенции, свързани с условията на труд в публичния сектор). Социалните партньори обаче подписаха социалното споразумение за периода 2015—2016 г. през февруари 2015 г. след дълги години преговори.

В началото на пандемията от COVID-19 синдикатите се почувстваха изключени от социалния диалог. Те подчертаха, че правителството напълно ги е пренебрегнало и не е взело предвид предложенията им при изготвянето на първия и втория пакет от мерки за смекчаване на икономическото въздействие на пандемията. Някои синдикални предложения по-късно бяха приети в последователни пакети, но правителството пренебрегна синдикатите, когато ставаше въпрос за ключовите въпроси. Асоциацията на свободните синдикати на Словения (Zveza Svobodnih Sindikatov Slovenije, ZSSS), най-голямата конфедерация на профсъюзите, твърди, че правителството е нарушило правилата на Икономическия и социален съвет на Република Словения (Ekonomsko-socialni svet, ESC) в процеса на приемане на мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Най-големите синдикати подадоха оставка в знак на протест срещу този орган през май 2021 г. Те решиха да предприемат тази стъпка, защото правителството прие закони, без да се консултира със социалните партньори. През юли 2022 г., след изборите за ИСС, социалните партньори се срещнаха отново и подписаха преамбюла на споразумението за възобновяване на социалния диалог. В преамбюла се отбелязва, че социалният диалог е важен демократичен актив, който е от решаващо значение за развитието на Словения, благосъстоянието на гражданите, социалния мир и възстановяването на доверието между социалните партньори. Новоназначеният председател на ИСС подчерта значението на подновяването на социалния диалог и социалното партньорство.