Индивидуални трудови правоотношения в Словения

Изисквания към трудовия договор

Съгласно чл.21 от Закона за трудовите правоотношения трудов договор може да бъде сключен с лица, навършили 15-годишна възраст. Член 22 от този закон предвижда, че работникът, който сключва трудов договор, трябва да отговаря на изискванията за извършване на работата, определени в колективен трудов договор или в общите актове на работодателя или както се изисква от работодателя и да се публикуват в съответствие с публично обявление за свободно работно място, което трябва да съдържа изискванията за работа.

Работници под 18-годишна възраст нямат право да извършват работа, която може да бъде вредна или опасна. Трудовият договор трябва да бъде издаден преди започване на работа.

Процедури за уволнение и прекратяване

Законът за трудовите правоотношения от 2013 г. обхваща процедурите за уволнение и прекратяване, включително задълженията на работодателя при прекратяване на трудов договор. В случай на прекратяване на трудовия договор поради некомпетентност работодателят трябва да уведоми за уволнение не по-късно от шест месеца след настъпването на основателната причина. В случай на неправомерно поведение работодателят трябва да уведоми за прекратяване не по-късно от 60 дни след установяване на основателната причина и не по-късно от шест месеца от настъпването на основателната причина. Ако неправомерното поведение от страна на работника има всички характеристики на престъпление, работодателят може да уведоми за прекратяването на трудовия договор в срок от 60 дни от датата, на която установи нарушението за обикновено прекратяване; Това се отнася за целия период, през който извършителят може да бъде обект на наказателно преследване.

В случай на уволнение поради неправомерно поведение от страна на работника, което има всички характеристики на престъпление, работодателят може да забрани на работника да извършва работа по време на производството. По време на периода, в който му е забранено да извършва работа, работникът има право на обезщетение за заплата, възлизаща на половината от средната заплата, която е получил през трите месеца преди образуването на производството по прекратяване.

Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство

Майката има право на отпуск по майчинство. При определени условия това право може да бъде упражнено и от бащата или от друго лице. Майката обикновено започва отпуск по майчинство 28 дни преди очакваната дата на раждане, както е посочено от гинеколог. Ако майката не започне отпуск по майчинство по това време, неизползваната част от отпуска по майчинство не може да се използва след раждането на детето, освен ако раждането не е преждевременно. Ако в деня на раждането майката не е започнала отпуск по майчинство, той трябва да започне на този ден. Отпускът по майчинство продължава 105 дни и трябва да се използва в един блок под формата на пълно отсъствие от работа.

Бащата има право на отпуск по майчинство, ако майката почине, изостави детето, счита се от компетентен лекар за трайно или временно неспособен да живее и работи или е на възраст под 18 години и има статут на чирак, ученик или студент. В последния случай майката трябва да даде съгласието си бащата да използва оставащия отпуск по майчинство. Бащата има право на същия размер отпуск по майчинство като майката, минус броя на дните, които майката вече е използвала, което ще бъде най-малко 28 дни.

Бащата има право на отпуск по бащинство до 30 дни. Това право не подлежи на прехвърляне. Бащата трябва да вземе най-малко 15 дни от отпуска си по бащинство под формата на пълно или непълно работно време в рамките на 6 месеца от раждането на детето; Той трябва да отнеме максимум 15 дни под формата на пълно или непълно работно време отсъствие от работа, преди детето да завърши първи клас на началното училище. Бащите получават обезщетение в размер на 100% от заплатата си за този отпуск.

Родителите имат право на отпуск, за да се грижат за дете за общ период от 260 дни веднага след изтичането на отпуска по майчинство. Размерът на надбавката за отглеждане на дете се определя въз основа на средното заплащане, което бенефициерът е получил през предходните 12 месеца. Надбавката обаче не може да надвишава 2,5 пъти брутното средно заплащане в Словения. Всеки родител има право на 130 дни родителски отпуск. Майката може да прехвърли 100 дни родителски отпуск на бащата, докато 30 дни не подлежат на прехвърляне. Бащата може да прехвърли всички 130 дни от родителския си отпуск на майката.

Законоустановени разпоредби за отпуск

Отпуск по болест

Съгласно Закона за изменение на трудовите правоотношения (Zakona o spremembah in dopolnitvah Zakona o delovnih razmerjih, Държавен вестник на Република Словения, бр. 114/2023) работодателят трябва да изплаща обезщетение за заплати от собствените си средства в случаите, когато работниците не са в състояние да работят поради заболяване или нараняване, което не е свързано с работа, за срок до 20 работни дни за индивидуални отсъствия от работа, но не повече от 80 работни дни в една календарна година. Ако работникът не е в състояние да работи поради професионално заболяване или нараняване, претърпяно по време на работа, работодателят трябва да изплати на работника обезщетение за заплатата със собствени средства до 30 работни дни за всяко отделно отсъствие от работа. В случай на по-продължително отсъствие от работа, работодателят трябва да изплати допълнително обезщетение за заплата, което се покрива от здравното осигуряване. Освен ако в закона не е предвидено друго, работникът има право на обезщетение за заплатата в размер на средната му месечна работна заплата за работа на пълно работно време през предходните три месеца или през периода, в който е работил през трите месеца преди началото на отсъствието. Ако през периода на заетост през предходните три месеца работникът не е работил и е получавал компенсация за целия период, основата за това обезщетение следва да бъде същата като основата за компенсация на заплатата през трите месеца преди началото на отсъствието. Ако през предходните три месеца работникът не е получавал поне една месечна заплата, той има право на обезщетение за заплатата в размер на основната заплата, определена в трудовия му договор. Размерът на компенсацията за заплатата не може да надвишава размера на заплатата, която работникът би получил, ако е работил през този период.

В случай на отсъствие на работника от работа поради заболяване или нараняване, което не е свързано с работа, компенсацията за заплата, която трябва да бъде покрита от работодателя, трябва да възлиза на 80 % от заплатата на работника през предходния месец за работа на пълно работно време.

Здравноосигурителният институт изплаща обезщетение от първия ден на отсъствието на работника от работа, ако той:

• дарява жива тъкан или органи в полза на друг човек

• страда от последиците от даряването на кръв

• трябва да се грижи за близък член на семейството

• има медицинско състояние, изискващо изолация

• се разпорежда от лекар да придружава пациент

• има наранявания, претърпени при определени обстоятелства

Основата за изчисляване на надбавката е средното месечно заплащане на работника за работа на пълно работно време през предходната година.

Трудовото правоотношение на работник, чийто трудов договор е бил прекратен поради стопанска причина или поради некомпетентност и който след изтичане на срока на предизвестието отсъства от работа поради временна неработоспособност поради заболяване или нараняване, следва да бъде прекратено в деня, в който работникът се върне на работа или трябва да се върне на работа, но не по-късно от шест месеца след изтичането на срока на предизвестието.

Пенсионна възраст

Пенсионната възраст както за мъжете, така и за жените е определена на 65 години или 60 години, ако са навършили 40 години трудов стаж. Пенсионната възраст за мъжете и жените беше изравнена с пенсионна реформа, която е в сила от 1 януари 2013 г. Изравняването на пенсионната възраст беше постигнато постепенно в продължение на шест години.