Индивидуални трудови правоотношения в Испания

Изисквания към трудовия договор

Минималната работоспособна възраст за започване на трудово правоотношение е 16 години. След подписването на трудовия договор компанията трябва да уведоми публичната служба по заетостта условията на договора и да изпрати копие от него не повече от 10 дни по-късно. Друго копие от договора трябва да бъде представено на представителите на служителите за работното място.

Процедури за уволнение и прекратяване

Работодателите са длъжни да уведомяват служителите си за планирани съкращения 15 дни предварително. Този срок на предизвестие се прилага както за колективни, така и за индивидуални съкращения и за всички служители, независимо от техния мандат. През 2010 г. срокът на предизвестие беше намален от един месец на две седмици с Кралски указ-закон 10/2010. Испанската икономика изглежда по-гъвкава сега от тази на средната страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, тъй като средните срокове на предизвестие в страните са 3,5 седмици за работници с 9 месеца стаж към момента на уволнението, 1,3 месеца за работници с 4 години и 2,7 месеца за работници с 20 години стаж.

В случай на колективно уволнение (повече от петима служители, ако е засегната цялата работна сила; най-малко 10 служители в дружества с по-малко от 100 служители; 10 % от служителите в дружества със 100—300 служители и 30 служители в дружества с повече от 299 служители), законодателството изисква служителите да получават минимално законово обезщетение от 20 дни за всяка година трудов стаж, до максимум 12 месеца заплащане.

В случай на индивидуално несправедливо уволнение на служител, който има безсрочен договор, законодателството изисква на служителите да се изплаща минимално правно обезщетение от 33 дни за всяка година трудов стаж до максимум 24 месеца.

В случай на индивидуално справедливо уволнение, законодателството изисква служителите да получават минимално законово обезщетение от 20 дни заплащане за всяка година трудов стаж до максимум 12 месеца.

В предприятия с по-малко от 25 служители Публичният фонд за гарантиране на заплатите (Fondo de Garantía Salarial) ще изплати 40% от законовото обезщетение на служителите в случай на колективни съкращения.

Обезщетението при уволнение за временни договори е изменено с Кралски указ-закон 10/2010, който постановява, че от 1 януари 2015 г. обезщетението при напускане ще се увеличава ежегодно с 1 ден годишно трудов стаж, от 8 дни годишно трудов стаж, изплащан през 2010 г., на 12 дни. Съответно през 2014 г. обезщетението за временни договори е било 11 дни годишно. Ако работодателят уволни временния работник преди изтичането на договора му, обезщетението при уволнение ще бъде равно на 33 дни заплащане за всяка година трудов стаж, до максимум 24 месеца.

По този въпрос през септември 2016 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви полемично решение (C-596/14). Според испанското законодателство постоянните служители получават 20 дни за отработена година обезщетение при уволнение, докато временните работници получават 12 дни, а временните заместнициinterinos) не получават никакво обезщетение. В решение, постановено от 14 септември 2016 г., Съдът на ЕС установи, че временните заместници също имат право да получават обезщетение при напускане и че сумата, получавана от временните работници и работниците на постоянен трудов договор, не следва да се различава поради вида на техния договор въз основа на Рамковото споразумение за срочната работа (посочено в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета).

Това решение създаде голяма несигурност по въпроса за обезщетението при напускане в Испания, тъй като според съдебното решение както временните работници, така и временните заместници трябва да имат същото обезщетение като другите служители (20 дни, до максимум 12 месечно заплащане).

Понастоящем испанският регламент все още е същият (няма обезщетение при уволнение за временни заместници), въпреки че повече подобни дела са достигнали до Съда на ЕС и Върховния съд на Испания и очакват решения. Изглежда, че законодателят ще изчака тези висящи дела да бъдат решени, за да уреди въпроса въз основа на по-консолидирана съдебна практика. Така че последиците от решението на Съда на ЕС предстои да се видят.

Родителски отпуск, отпуск по майчинство и отпуск по бащинство

През последните години отпуските по майчинство и бащинство се промениха значително.

Продължителността на родителския отпуск беше удължена от четири на пет седмици на 5 юли 2018 г. През септември 2017 г. Народната партия и Ciudadanos се споразумяха да удължат отпуска по бащинство до пет седмици от следващата година нататък. През януари 2018 г. обаче това споразумение все още подлежи на одобрение от Закона за бюджета за 2018 г., така че удължаването не беше приложено на практика (а родителският отпуск все още беше с продължителност четири седмици). Социалистическото правителство най-накрая обяви тази мярка като част от Закона за бюджета (Закон 6/2018).

През февруари 2019 г. социалистическото правителство прие Кралски указ-закон 6/2019 за постепенно изравняване на отпуските по майчинство и отпуските по бащинство. Поради това отпускът по бащинство нарасна на осем седмици през 2019 г. и на 12 седмици през 2020 г., а до 2021 г. и двамата родители се радваха на еднакъв, непрехвърляем платен отпуск от 16 седмици, който може да бъде удължен с две седмици на дете в случай на многоплодно раждане.

Законоустановени разпоредби за отпуск

Източник: Собствена разработка на авторите.

Отпуск по болест

За да отговаря на условията за отпуск по болест, служителят трябва да е внасял социалноосигурителни вноски в продължение на 180 дни през петте години преди началото на отпуска в случай на общо заболяване. В случай на трудова злополука не се изисква осигурителен период.

Размерът на дължимото обезщетение се определя въз основа на вноските, които се определят според заплатите. През първите три дни от често срещано заболяване служителят няма да получи никаква обезщетение. Между 4-ия и 20-ия ден коефициентът на заместване е 60% от нормативната базова заплата. След 20-ия ден процентът на заместване е 75% от регулаторната база. В случай на трудова злополука процентът на заместване е 75% от регулаторната база от първия ден.

Пенсионна възраст

Пенсионната възраст беше увеличена през 2011 г. (Закон 27/2011) от 65 на 67 години. Това отлагане на пенсионирането се прилага постепенно между 2013 г. и 2027 г. Той се увеличава с един месец годишно до 2018 г. и се увеличава с два месеца годишно от 2019 г. насам. Той ще продължи да се увеличава с този темп до 2027 г. Работниците могат да се пенсионират на възраст 65 години и да се ползват от максимални пенсионни права, ако са плащали социалноосигурителни вноски в продължение на поне 38 години и 6 месеца.

Периодът на вноската, който се взема за определяне на регулаторната основа на пенсията, се е увеличил от 15 на 25 години от 2013 до 2022 г. Това увеличение се прилага постепенно, като през този период се увеличава с една година.

Жените, които са прекъснали кариерата си вследствие на раждане или осиновяване, могат да поискат 9 месеца вноски на дете преди 67-годишна възраст, до максимум 2 години.

През юли 2021 г. беше постигнато споразумение между правителството и социалните партньори (CEOE, Cepyme, CCOO и UGT) относно пенсионната реформа. Споразумението е първият голям пакт за пенсиите в контекста на социалния диалог от 2011 г. насам (La Moncloa, 2021 г.).

• Споразумението предвижда нов механизъм за оценка за поддържане на покупателната способност на публичните пенсии в съответствие със средната годишна инфлация, отчетена през предходната година.

• Споразумението включва различни стимули, насочени към приближаване на ефективната пенсионна възраст до законоустановената възраст за пенсиониране. Тези мерки включват нови стимули за забавено пенсиониране, като например освобождаване от социалноосигурителни вноски и увеличаване на размера на пенсията.

• Социалните партньори се ангажираха да договорят нов "механизъм за равнопоставеност между поколенията" в съответствие с плана за възстановяване, трансформация и устойчивост. Очаква се новият механизъм да влезе в сила от 2027 г. и ще има за цел да балансира усилията за финансиране на пенсиите между поколенията.

Друго предложение за реформа, по което все още няма консенсус, е свързано с удължаването на периода, на който се основава изчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, от 25 на 30 години между 2027 и 2038 г. Тази мярка беше договорена от испанското правителство и Европейската комисия в контекста на испанския план за възстановяване и устойчивост. Според оценки на Банката на Испания подобна мярка ще доведе до намаляване на средната първоначална пенсия. Удължаването на изчислителния период до най-благоприятния брой години обаче може да спомогне за изглаждане на спада в средния размер на първоначалната пенсия, като същевременно допринесе за намаляване на неравенствата сред пенсионерите (Muñoz-Julve and Ramos, 2022 г.).