Профил на професионалния живот в Румъния

Този профил описва основните характеристики на трудовия живот в Румъния. Той има за цел да предостави съответната основна информация за структурите, институциите и съответните разпоредби относно трудовия живот.

Това включва показатели, данни и регулаторни системи по следните аспекти: участници и институции, колективни и индивидуални трудови правоотношения, здраве и благосъстояние, заплащане, работно време, умения и обучение, както и равенство и недискриминация на работното място. Профилите се актуализират систематично на всеки две години.

Този раздел предоставя подробности за основните синдикати, организации на работодатели и публични институции, участващи в оформянето и управлението на колективните трудови правоотношения. Той разглежда представителността както от страна на служителите, така и от страна на работодателите и обсъжда основните двустранни и тристранни органи, участващи в трудовите отношения.

Синдикатите, организациите на работодателите и публичните институции играят ключова роля в управлението на трудовите правоотношения, условията на труд и структурите на колективните трудови правоотношения. Те са взаимосвързани части в многостепенна система на управление, която включва европейско, национално, секторно, регионално (провинциално или местно) и фирмено равнище. В настоящия раздел се разглеждат основните участници и институции и тяхната роля в Румъния.

В Румъния публичните органи и институциите, работещи в областта на колективните трудови правоотношения, са описани подробно по-долу.

Националният тристранен съвет за социален диалог (CNTDS) е консултативен орган на национално равнище, който включва представители на синдикати и организации на работодателите и представители на правителството, Националната банка на Румъния и Икономическия и социален съвет (ОЕС).

CES е национална институция, създадена от представители на гражданското общество, синдикати и организации на работодателите, с която трябва да се провеждат консултации относно всички законови промени, които имат последици за икономическите, социалните и фискалните дейности. През 2017 г. CES беше възобновена, след като дейността му беше блокирана в продължение на няколко години поради неясни законодателни разпоредби.

Министерството на труда и социалната солидарност е публичният орган, отговарящ за социалната закрила, заетостта и трудовата мобилност. Той отговаря за разработването и прилагането на политики и стратегии по отношение на социалното приобщаване, социалната закрила, заетостта и пазара на труда. Три публични институции, отговарящи за условията на труд, се координират от министерството: Инспекцията по труда, Националната агенция за заетост на работната сила (ANOFM) и Националната пенсионна къща. ANOFM наблюдава прилагането на стратегии за заетост и професионално обучение и прилагането на социална закрила за безработните.

Инспекцията по труда контролира и контролира прилагането на трудовото законодателство от работодателите, например по отношение на условията на труд и здравословните и безопасни условия на труд.

Въпреки че няма отделни трудови съдилища, съдебни спорове, свързани с работата, или уреждане на конфликти могат да бъдат постигнати чрез започване на съдебни действия чрез обикновените съдилища.

По отношение на разрешаването на конфликти между работодател и служител новоиздадения Граждански кодекс въвежда задължителна разпоредба, изискваща от страните да участват в заседание, по време на което се представят предимствата на процедурата по медиация. След приключване на тази информационна сесия страните могат да решат да продължат процедурата по медиация за разрешаване на конфликта или да представят случая си в съда.

Кодексът на труда и Закон No 319/2006 осигуряват правната рамка за здравословни и безопасни условия на труд. Законът предвижда създаването на комисии по здравословни и безопасни условия на труд в компании с повече от 50 служители. Инспекцията по труда обаче може да направи задължително създаването на комисии по здравословни и безопасни условия на труд в дружества с по-малко от 50 служители, ако естеството на дейността и рисковете, свързани с работното място, налагат такава комисия. Комитетите, сформирани от представители на работодатели, работници и специалисти по трудово здраве, координират и контролират прилагането на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд.

Министерството на труда и социалната солидарност е органът, който наблюдава здравето и сигурността на работното място. Той също така отговаря за изготвянето на стратегии и политики и наблюдението на законодателството, както и за назначаването на компании/хора за предоставяне на услуги за превенция и защита в областта на здравето и безопасността на работното място.

Министерството на здравеопазването е ключовият орган в областта на подпомагането на общественото здраве. Той изготвя правилника за опазване на здравето на работното място. Министерството на здравеопазването също така следи здравето на работниците и отговаря за осигуряването на професионално обучение в областта на трудовата медицина.

Инспекцията по труда контролира прилагането на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд, като прилага програми по отношение на професионалните рискове, провежда разследвания и налага санкции, ако е необходимо.

И накрая, Националният институт за научни изследвания към Министерството на труда и социалната солидарност провежда научни изследвания, които обосновават мерките на политиката в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

Синдикална организация се счита за представителна на национално равнище, ако свързаните организации представляват най-малко 5 % от общия брой на заетите лица в националната икономика и има териториални структури в най-малко 50 % + 1 от окръзите, включително столицата Букурещ. По същия начин работодателска организация се счита за представителна, ако нейните членове представляват най-малко 7 % от общия брой наети лица на национално равнище и тя има териториални структури в 50 % + 1 от окръзите, включително Букурещ.

За синдикалното представителство

Новият Закон за социалния диалог промени минималния брой служители, необходими за създаване на синдикат, като го намали от 15 на 10 от едно и също учреждение или 20 служители, работещи в същия сектор. Безработните и независимите работници могат да се присъединят към синдикат; безработните членове обаче не се вземат предвид при определянето на броя на членовете на синдикатите, за да се определи представителността.

Хора, които заемат публична длъжност, като магистрати, военни, служители на Министерството на вътрешните работи и служители на тайните служби, не могат да създават или да се присъединяват към синдикални организации.

Понастоящем петте национално представителни конфедерации – Националният синдикален блок (BNS), Националната конфедерация на профсъюзите "Cartel Alfa" (Confederaţia Naţională Sindicală "Cartel Alfa", Cartel Alfa), Националната конфедерация на свободните профсъюзи на Румъния – Братство (Confederaţia Naţională a Sindicatelor Libere din România – Frăţia, CNSLR Fratia), Конфедерацията на демократичните профсъюзи в Румъния (Confederaţia Sindicatelor Democratice din România, CSDR) и Националната конфедерация на профсъюзите "Меридиан" (Confederaţia Sindicală Naţională Meridian, CSN Meridian) публикуват официалните си документи на уебсайта на Министерството на труда и социалната солидарност. Заедно те представляват 1 349 677 членове от 5 700 035 (януари 2023 г.). Базата данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/Амстердамския институт за напреднали трудови изследвания отчита гъстота на синдикатите от 24,1 % през 2018 г. Има известни трудности при оценката на точността на гъстотата на синдикатите, тъй като данните от различни източници често са противоречиви.

Членство в синдикални организации

Изглежда, че има големи различия в гъстотата на синдикатите на секторно равнище: в някои сектори, като публичната администрация, образованието и здравеопазването, гъстотата на синдикатите надхвърля 50%, докато в производството, облеклото и търговията тя е много по-ниска. Една от основните причини е големият брой дружества с по-малко от 15 служители, които не могат да бъдат обединени в синдикати съгласно предишния Закон за социалния диалог (Закон No 62/2011); 45% от служителите в търговския сектор и 32,6% от служителите в строителния сектор работят в предприятия с по-малко от 15 служители, според някои оценки.

Членство и гъстота на синдикатите, 2010–2019 г.

 20102011201220132014

2015

2016201720182019Source
Trade union density in terms of active employees (%)*n.a.n.a.25n.a.n.a.n.a.21.6n.a.21.4n.a.OECD and AIAS, 2021
Trade union membership (thousands)**n.a.n.a.1,432n.a.n.a.n.a.1,340n.a.1,390n.a.OECD and AIAS, 2021

Забележки: * Дял на работниците и служителите, които са членове на синдикат. ** Общ брой на членовете на синдикатите (включително самостоятелно заетите лица и неактивните членове на синдикатите – т.е. студенти, пенсионери или безработни) на национално равнище.

Постигането на представителност изглежда по-трудно на секторно и фирмено равнище. Данните от края на 2015 г. показват, че представителни синдикални федерации съществуват в 21 от 29 икономически сектора. Големите сектори – като текстила и търговията, които заедно осигуряват около един милион служители – нямат представителни федерации. Изследванията показват, че действителният праг на представителност за някои сектори е много по-висок от правния: законовият праг е 13,3% за търговския сектор, 10,4% за строителството и 8,7% за информационните и комуникационните технологии.

Основни синдикални конфедерации и федерации

През 2023 г. в Румъния имаше пет национални представителни синдикални конфедерации: CNSLR Fratia, Cartel Alfa, BNS, CSN Meridian и CSDR. Броят на представителните синдикални конфедерации остава непроменен от 2018 г. насам. По-долу са представени представителните синдикални конфедерации и най-важните федерации (които са най-многобройни и са представителни на секторно ниво).

Основни синдикални конфедерации и федерации

NameAbbreviationNumber of members*YearInvolved in collective bargaining?
National Trade Union Confederation ‘Cartel Alfa’ (Confederaţia Naţională Sindicală ‘Cartel Alfa’)Cartel Alfa258,0992019Not at national level since Law No. 62/2011 abolished national collective bargaining; signed the collective agreement for the healthcare sector in 2019
National Confederation of Free Trade Unions of Romania – Brotherhood (Confederaţia Naţională a Sindicatelor Libere din România – Frăţia)CNSLR Fratia304,8422020Not at national level since Law No. 62/2011 abolished national collective bargaining
National Trade Union Bloc (Blocul Naţional Sindical)BNS259,4282019Not at national level since Law No. 62/2011 abolished national collective bargaining; signed the collective agreement for the healthcare sector in 2019
Meridian National Trade Union Confederation (Confederaţia Sindicală Naţională Meridian)CSN Meridian254,2802020Not at national level since Law No. 62/2011 abolished national collective bargaining; signed the collective agreement for the healthcare sector in 2019
Confederation of Democratic Trade Unions in Romania (Confederaţia Sindicatelor Democratice din România)CSDR262,6632020Not since Law No. 62/2011 abolished national collective bargaining
National Federation of Free Unions from Education (Federația Sindicatelor Libere din Învǎțǎmânt)FSLI162,1942020Yes, signed the collective agreement for the pre-university education sector in 2021
National Federation of Farmers Trade Unions ‘Agrostar’ (Federația Naţională a Sindicatelor din Agricultură, Alimentaţie, Tutun, Domenii şi Servicii Conexe ‘Agrostar’)Agrostar10,9212020Not at sectoral level
National Trade Union of Police and Contractual Staff of Romania (Sindicatul Național al Polițiștilor și Personalului Contractual din Romania)SNPPC28,8472022Not at sectoral level
Trade Union Federation for Romanian Automotive (Federația Sindicalǎ Automobilul Românesc)FSAR23,4712019Not at sectoral level
Federation of Unions of Automotive Manufacturing ‘Infratirea’ (Federatia Sindicatelor din Con-structii de Masini ‘Infratirea’)Infratirea22,7202020Not at sectoral level
Romanian Trade Union Federation Sanitas (Federația Sanitas din România)Federația Sanitas84,4952020Yes, signed the collective agreement for the healthcare sector in 2019
Education Trade Union Federation ‘Spiru Haret’ (Federatia Sindicatelor din Educație ‘Spiru Haret’)FSI Spiru Haret70,2982022Yes, signed the collective agreement for the primary education sector in 2021
Postal and Communication Trade Union Federation (Federația Sindicatelor din Poștă și Comunicații)FSPC18,2362019Not at sectoral level
Federation of Insurance and Banks (Federatia Sindicatelor din Asigurari si Banci)FASB11,5472020Not at sectoral level
National Federation of Administration Unions (Federația Naționalǎ a Sindicatelor din Administrație)FNSA24,3872020Not at sectoral level
Federation of Trade Unions ‘Gas-Romania’ (Federația Sindicatelor ‘Gaz Romania’)FS Gaz Romania18,0422020Not at sectoral level
National Federation Railway Movement Commercial Wagon (Federația Națională Feroviară Mișcare Comercial Vagoane)FNFMCV17,2772022Not at sectoral level
Federation Publisind (Federația Publisind)Publisind25,6842022Not at sectoral level

Забележка: * Прогнозни данни въз основа на досиетата на представителите, достъпни на уебсайта на Министерството на труда и социалната солидарност.

За представителството на работодателя

Работодателите са свободни да създадат или да се присъединят към работодателска организация. Работодателска организация може да бъде свързана само с йерархично по-висша работодателска организация.

Законът за социалния диалог предвижда, че организациите на работодателите, които се стремят към национална представителност, трябва да представляват чрез свързаните с тях дружества най-малко 7 % от общата работна сила в икономиката (с изключение на служителите в публичния сектор). Федерациите на работодателите трябва да представляват чрез своите членове най-малко 10 % от общата работна сила в съответния сектор.

Ефектът от тези правни разпоредби беше намаляване на броя на национално представителните конфедерации от 12 през 2011 г. на 3 през 2023 г.

В следващия раздел изброяваме конфедерациите на работодателските организации, представителни на национално равнище, и най-важните федерации на работодателски организации (с най-много членове и представителни на секторно ниво) през 2023 г.

Членство и гъстота на работодателските организации, 2012—2019 г. (%)

 

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

Source
Employer organisation density in terms of active employees

60

n.a.

n.a.

n.a.

n.a.

60

n.a.

n.a.

OECD and AIAS, 2021
Employer organisation density in the private sector*

n.a.

6

n.a.

n.a.

n.a.

n.a.

n.a.

5

European Company Survey 2013/2019

Забележки: * Процент на служителите, работещи в предприятие, което е член на работодателска организация, която участва в колективно договаряне.

Основни организации на работодателите и конфедерации

Министерството на труда и социалната солидарност документира най-представителните федерации и конфедерации на работодателите.

Основни организации на работодателите и конфедерации

NameAbbreviationNumber of members*YearInvolved in collective bargaining?
Employers’ Organisation Concordia (Confederația Patronalǎ Concordia)Concordia326,4452021No
Romanian National Council of Private Small and Medium Enterprises (Consiliul Național al Întreprinderilor Private Mici și Mijlocii din România)CNIPMMR372,2812020No
Employers Confederation of Industry, Agriculture, Constructions and Services of Romania (Confederația Patronalǎ din Industrie, Agriculturǎ, Construcții și Servicii din România)Conpirom324,9062019No
Federation of Employers’ Organisations of Financial Services of Romania (Federația Patronalǎ a Serviciilor Financiare din România)FPSFR24,7342021Not at sectoral level
Federation of Employers’ Organisations of Romanian Tourism (Federația Patronatelor din Turismul Românesc)FPTR73,7522019Not at sectoral level
Employers’ Federation of Building Companies (Federația Patronatelor Societǎților din Construcții)FPSC35,6292019Not at sectoral level
Employers’ Organisation of Commerce Networks (Federatia Patronala a Retelelor din Comert)FPRC113,7712019Not at sectoral level
Federation of Associations of Energy Utility Companies (Federaţia Asociaţiilor Companiilor de Utilităţi din Energie)ACUE18,8202020Not at sectoral level
Employers’ Federation of Textiles, Clothing and Leather Industry (Federația Patronalǎ a Textilelor, Confectiilor si Pielǎriei)Fepaius21,0172021Not at sectoral level
Employers’ Organisation Metalurgia (Federatia Patronala Metalurgia)FP Metalurgia14,4552020Not at sectoral level

Забележка: * Прогнозни данни въз основа на досиетата на представителите, достъпни на уебсайта на Министерството на труда и социалната солидарност.

Тристранният социален диалог се организира на национално, териториално и секторно равнище. В опит за реформиране на социалния диалог на всички равнища през 2011 г. беше променен съставът на ОСЕ – тристранен орган за социален диалог на национално равнище. След законодателната промяна от 2011 г. (прилагането на Закон No 62/2011 г.) представителите на правителството напуснаха ОСС и бяха заменени от представители на гражданското общество, което според някои заинтересовани страни преобразува съвета от тристранен орган в двустранна структура за социален диалог. ОСЕ е консултативен форум и трябва да бъде консултирана по всички законопроекти в областите на нейната компетентност (икономика, данъци, труд, социална закрила, здравеопазване, образование, научни изследвания, култура и заплати).

Законът за социалния диалог от 2011 г. (Закон No 62/2011) предвижда създаването на нов орган за социален диалог: CNTDS — тристранен консултативен орган, съставен от представители на работодателски организации, профсъюзи, правителството, Националната банка и председателя на CES. CNTDS е консултативният форум за определяне на минималната работна заплата на национално равнище; за анализ на правителствени стратегии и програми; и за решаване чрез тристранен диалог на икономически и социални спорове. На няколко пъти синдикатите обвиняваха правителството, че не свиква редовно CNTDS или не се подготвя адекватно за заседанията на органа и по този начин възпрепятства социалния диалог. Поради това новият Закон за социалния диалог предвижда процедура за редовно свикване на CNTDS.

На местно равнище се създават комисии за социален диалог на равнище префектура. Участниците се състоят от представители на местната власт, представители на всяка национално представителна конфедерация и други заинтересовани страни, ако присъствието им бъде договорено.

На национално равнище тристранни комитети за социален диалог се формират в рамките на 18 публични органа и институции, като Министерството на труда и социалната солидарност, Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването.

Основни тристранни и двустранни органи

NameTypeLevelIssues covered
National Tripartite Council for Social Dialogue (Consiliul Naţional Tripartit pentru Dialog Social, CNTDS)TripartiteNationalMinimum wage, labour relations, labour disputes
Economic and Social Council (Consiliul Economic şi Social, CES)TripartiteNationalLabour relations, fiscal and financial policies, public health policies, social protection policies, education
Social dialogue commissions at ministry levelTripartiteNationalSectoral policies elaborated by the ministries
Social dialogue commissions at prefecture levelTripartiteLocalLocal policies
Advisory Board of the National Agency for Labour Force Employment (Agenţia Naţională pentru Ocuparea Forţei de Muncă, ANOFM)TripartiteNationalEmployment, labour market policies
Advisory Board of the National House of Public Pensions (Casa Naţională de Pensii Publice, CNPP)TripartiteNationalSocial insurance, pensions
National Health Insurance Agency (Casa Naţionala de Asigurări de Sănătate, CNAS)TripartiteNationalPublic health

Служителите са представени на работното място от синдикати на ниво компания. В Румъния няма работнически съвети или други органи на равнището на компанията, които да гарантират представителството на служителите. Синдикат може да бъде създаден от най-малко 10 служители, работещи в едно и също предприятие, или 20 служители, работещи в един и същи сектор. В дружества с повече от 10 служители, но без синдикат работниците се представляват от представители на работниците и служителите.

Законодателството, предвиждащо създаването на европейски работнически съвети, беше въведено през 2005 г., но то се прилага само за "предприятия с общностен мащаб" (предприятия с най-малко 1 000 служители в държавите-членки и най-малко 150 служители във всяка от най-малко 2-те държави-членки).

Регламент, състав и правомощия на представителните органи

BodyRegulationCompositionInvolved in company-level collective bargaining?Thresholds for/rules  on when the body needs to be/can be set up
Trade unionThe functioning of trade unions is regulated by the new Social Dialogue Law (Law No. 367/2022).Employees with a working contract that work in the same company or in the same sector.Yes. Trade unions defend the rights of their members in courts and negotiate collective agreements (only if they fulfil the representativeness criteria).A trade union can be founded by a minimum of 10 employees working in the same company or 20 employees in the same sector. In order for a trade union to be representative, it must account for at least 30% + 1 of all employees of the company.
Employee representativeThe Labour Code provides the legal context regarding the employee representative.The employee representative is elected from among the company’s employees, and must be voted for by at least half of the employees.Yes. They promote workers’ interests, inform the Labour Inspectorate if the labour legislation is not properly applied and participate in collective bargaining (when there is no representative trade union in the company).An employee representative is elected only in companies that have at least 10 employees and in which there is no representative trade union organisation.
Flag of the European UnionThis website is an official website of the European Union.
How do I know?
European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions
The tripartite EU agency providing knowledge to assist in the development of better social, employment and work-related policies