Контекст за Румъния

Между 2012 г. и 2022 г. брутният вътрешен продукт в Румъния се наблюдава значително увеличение (с 48,02 %), докато средното увеличение за ЕС-27 е много по-ниско (15,29 %). През това време нивата на безработица за всички категории леко намаляват. Общото равнище на безработица през 2022 г. е 5,6 %, което е под средното за ЕС от 6,2 %. Общото равнище на заетост се е увеличило с 9,2 процентни пункта през този период, достигайки 66,8% през 2022 г. Най-висок темп на растеж е регистриран при заетостта на мъжете (9,5 процентни пункта), с 0,8 процентни пункта повече от заетостта на жените (8,7 процентни пункта).

Основният закон в областта на трудовото законодателство е Кодексът на труда (Закон No 53/2005), изменен през 2011 г. с цел повишаване на гъвкавостта на трудовите правоотношения.

От 2011 г. насам Кодексът на труда е изменян няколко пъти. През август 2017 г., в опит да се бори с недекларирания труд, правителството измени Кодекса на труда, за да включи дефиниции за работни ситуации, които да се считат за недеклариран труд. Съгласно новите разпоредби недекларираният труд вече обхваща следното: наемане на работа на лице без подаване на трудов акт в общия регистър на работниците и служителите не по-късно от деня преди началото на дейността; наемане на работа на лице, без да е сключило писмен трудов договор не по-късно от ден преди началото на дейността; наемане на работа на лице при прекратяване на индивидуалния му трудов договор; наемане на лице да работи повече часове от предвидените в трудов договор на непълно работно време. Работата на служител извън работното време, установено в индивидуален трудов договор на непълно работно време, престана да се санкционира като просто неспазване на разпоредбите за извънреден труд (преди това санкцията беше глоба от 1 500 до 3 000 RON (от 301 до 603 EUR — всички валутни превалути в този профил са валидни от 12 август 2024 г.). Вместо това той се класифицира като недеклариран труд (санкциониран с глоба от 10 000 леи (2 010 евро)).

От август 2017 г. всеки работодател е длъжен да съхранява копия от индивидуалните трудови договори за служителите на работното си място. Гражданската глоба за неспазване на тази законова разпоредба е 10 000 RON (2 010 EUR).

Законът за социалния диалог (Закон No 62/2011), който беше остро критикуван от синдикатите след приемането му през 2011 г. за отслабване на социалния диалог, беше изменен и заменен с нов закон, приет през декември 2022 г. Новият Закон за социалния диалог (Закон No 367/2022) разширява правомощията на синдикатите, променя критериите за представителност на синдикатите, въвежда нови разпоредби за колективно договаряне с цел увеличаване на обхвата както на фирмено, така и на секторно равнище и облекчава условията за колективни действия и стачки.

Закон No 367/2022, в който се посочва, че жизнената заплата (месечната минимална потребителска кошница за достоен живот) е основният критерий за определяне на минималната работна заплата, влезе в сила през август 2020 г. Допълнението към закона предвижда структура на категориите за месечни разходи на домакинствата. Правителството обаче не приложи закона при определянето на минималната работна заплата за 2022 г., въпреки че се сблъска с критики от синдикатите.

Социалният диалог в Румъния стана ефективен едва след прехода на страната към демокрация през 1989 г. Преди 1989 г., въпреки че синдикатите са законно разрешени, на практика те функционират като продължение на Румънската комунистическа партия и държавата. След 1989 г. приватизацията на държавните компании застрашава работните места на хиляди работници, което води до доста конфликтен тип индустриални отношения. Въпреки съпротивата на синдикатите срещу приватизационния процес, те не го възпрепятстват. Преструктурирането и приватизацията доведоха до огромен спад в членството в профсъюзите. След като преходният период и процесът на деиндустриализация приключват, индустриалните отношения стават по-ориентирани към консенсус. Колективното договаряне е законно разрешено на всички равнища: национално, секторно и фирмено. Националните и секторните синдикати имат по-силен капацитет за водене на преговори от синдикатите на равнището на предприятията, които често не разполагат с необходимото ноу-хау и човешки ресурси. Тези обстоятелства доведоха до ситуация, при която колективните трудови договори на национално и браншово равнище бяха решаващи за договарянето на заплатите на равнището на дружеството.

През 2011 г. законодателството в областта на социалния диалог беше променено, което доведе до нов закон (Закон No 62/2011), който премахна националното колективно договаряне и направи секторното договаряне почти невъзможно. Премахването на колективното договаряне на национално равнище през 2011 г. означава, че приблизително 1,2 милиона служители, работещи в 450 000 компании с по-малко от 21 служители, не са обхванати, тъй като за тези дружества колективното договаряне не е задължително от закона. Колективното договаряне на равнището на дружествата стана по-важно в този контекст, но синдикатите на равнището на дружествата все още изпитваха затруднения поради липсата на адекватен експертен опит и строгите критерии за представителност, наложени от закона. Според данните, предоставени от Министерството на труда и социалната солидарност, през 2021 г. са сключени 4 397 колективни трудови договора, а между януари и октомври 2022 г. са сключени 5 344. Очаква се новият Закон за социалния диалог, приет през декември 2022 г., да увеличи обхвата на колективното договаряне както на равнището на дружествата, така и на секторно равнище.