Десетилетие на ниско заплащане: Служителите в социалните услуги все още печелят около една пета по-малко от средното

Работата в социалните услуги може да бъде разделена на дейности по социална работа без настаняване (напр. домашни грижи, образование и грижи в ранна детска възраст) и резидентни грижи. Повече от две трети от социалните работници предоставят дългосрочни грижи, а по-голямата част от останалите участват в ОГРДВ. Най-големият ръст се наблюдава при дейностите по социална работа без настаняване, което отразява промените в политиката в държавите членки, като например в посока да се даде възможност на възрастните хора да живеят по-дълго у дома, а не в резидентни грижи. Това е в съответствие с Европейския стълб на социалните права, който подчертава ролята на домашните грижи и услугите в общността. По отношение на демографската група на работната сила, над една трета (38%) от заетите в социалните услуги са на възраст 50 или повече години – увеличение от 4,6 процентни пункта от 2014 г. насам. Малко над четири пети (81%) от работещите в социалните услуги са жени – спад от 1,5 процентни пункта от 2014 г. насам, след период на постоянно висок процент на жени, работещи в сектора от 2008 г. насам (най-ранната година, за която има данни).

В държавите членки през последното десетилетие средното заплащане на работещите в социалните услуги е с около 20 % по-ниско от средното заплащане в икономиките на държавите членки като цяло. Тази разлика в заплащането е намаляла донякъде от 2014 г. до 2018 г., но отново се е увеличила от 2018 г. до 2022 г. (фигура 1). За разлика от това, в здравеопазването заплащането е постоянно и все повече над средното национално заплащане – с 11,2% през 2014 г., 17,3% през 2018 г. и 20,9% през 2022 г.

Поради това не е изненадващо, че през 2024 г. средно 37 % от служителите в социалните услуги са смятали, че не получават подходящо заплащане предвид усилията и постиженията на работните им места, в сравнение с 26 % от работниците в сектори, различни от социалните услуги. (Тези констатации се основават на Анализ на Eurofound на данните от Европейското проучване на условията на труд (EWCS) за 2024 г. за 23-те държави членки, в които са били анкетирани над 20 служители на социалните услуги. Държавите с по-малки извадки от социални работници (Кипър, Гърция, Унгария и Словакия) бяха изключени от анализа за надеждност.)

Заплащането на служителите в социалните услуги се различава например от подсектора, професията/професията и държавата. Средно работниците в резидентни грижи са по-добре платени от тези, работещи със социална работа без жилищно настаняване (печелят с 18,7 % по-малко от средното за икономиките на държавите членки като цяло в сравнение с 22,7 % по-малко), въпреки че заплащането е намаляло в първата и се е увеличило във втората от 2018 г. до 2022 Работниците в професии, които изискват малко или никакво формално образование, са най-зле платени. Те включват — в зависимост от държавата — (социални) болногледачи или асистенти, лица, полагащи грижи за деца и помощник-медицински сестри.

Работниците с професионална квалификация често получават повече заплащане в други сектори, отколкото в социалните услуги. Например през 2022 г. здравните специалисти (които са по-добре платени от средното в икономиките на държавите членки като цяло) са печелили със 15 % повече от средното в социалните услуги, но с 60 % повече от средното за другите места. По-ранно проучване на Eurofound също показа, че медицинските сестри със същия опит и профил обикновено са по-добре платени в здравеопазването, отколкото в дългосрочните грижи. Най-добре платените социални работници включват терапевти, специализирани медицински сестри и социални работници. Те обаче са по-ниско платени от относително добре платените специалисти в други сектори и/или такива добре платени специалисти са по-разпространени в други сектори, отколкото в социалните услуги. Това се доказва от факта, че разликата между средното заплащане (т.е. "средното число") на всички работници в социалните услуги и това на всички останали работници е по-малка от разликата в средното заплащане; последното се изтласква нагоре в други сектори от група по-добре платени работници, отколкото в социалните услуги.

Данните на EU-SES от 2018 г. показват, че заплащането на работещите в социалните услуги е по-ниско от средното във всички държави членки и с повече от 10 % във всички сметки три: Нидерландия, Австрия и Люксембург (фигура 2). И трите са сред страните, в които обхватът на споразуменията за социални партньори е най-голям.

За повечето държави членки данните за ЕЕН се отнасят само до работници, наети от доставчици на грижи с най-малко 10 служители. Въпреки че повечето доставчици наемат по-малко от 10 служители — както в социални дейности без настаняване, така и в резидентни грижи (51 %) — тези с поне 10 служители наемат по-голямата част от работната сила: съответно 91 % и 98 % (въз основа на анализа на Eurofound на структурната бизнес статистика на Евростат от 2022 г.). Една група работници, които обикновено не са обхванати от тези данни, саработниците, които полагат грижи, включително полагащите грижи (тези, които живеят в домакинството на лицето(ата), за когото полагат грижи). Те често изпитват най-ниско заплащане и най-лоши условия на труд.

Служителите на социалните услуги са по-склонни от другите работници да живеят в домакинства, изпитващи трудности да свържат двата края: 31% срещу 25%, според данни на EWCS за 2024 г. Работата на непълно работно време е много по-често срещана в социалните услуги, отколкото в повечето други сектори. Следователно служителите в социалните услуги работят по-малко платени часове на месец, което означава, че разликата в средното месечно заплащане в сравнение с тази на другите работници е дори по-голяма от разликата в почасовото заплащане. Много социални работници могат да поемат роли на непълно работно време само поради собствените си отговорности за полагане на грижи, като например за деца или възрастни роднини. По-добрият достъп до услуги за грижи за деца и дългосрочни грижи за такива работници би им позволил да работят по-дълго и по този начин да печелят повече.

Дали заплащането е адекватно или не, зависи от това колко хората трябва да печелят, за да покрият разходите си. Разходите за жилище са ключови. Когато заплатите за полагане на грижи се определят на национално равнище, това може да създаде особени проблеми за работниците, които живеят в райони с високи жилищни разходи, по-специално големите градове, и които нямат достъп до социални жилища. Това може да допринесе и за недостига на работна ръка в социалните служби. Жилищните политики могат да помогнат, особено когато са насочени към увеличаване на предлагането чрез ново строителство, намаляване на празните жилища, обновяване на имоти и по-добро свързване на жилищния фонд с работата и услугите. Други мерки на политиката, които могат да помогнат, освен подобряване на заплащането и намаляване на разходите за жилище, включват намаляване на разходите за енергия, грижи за децата, образование, транспорт и здравеопазване.

Делът на служителите в социалните услуги, които в EWCS за 2024 г. посочиха "заплащането и обезщетенията на служителите" като една от трите най-важни области, в които биха искали да видят подобрения, със сигурност е висок – 68,8%, но е само малко по-висок, отколкото сред другите работници (68,6%). Това обаче отразява мнението на действителните работници в социалните услуги, а не на работниците, които са избрали да не работят в сектора или са напуснали сектора. Следователно заплащането може да бъде дори по-важен фактор за привличането на работници, отколкото предполага тази пропорция. Заплатите на социалните работници често са на равнище или малко над минималната работна заплата. По този начин увеличаването на общата минимална работна заплата подобрява условията на заплащане, включително чрез повишаване на заплатите над минималната.

Политиците трябва да помислят за подобряване на условията на труд отвъд заплащането, за да привлекат и задържат работници. Мерките за справяне с недостига на работна сила, като например финансови стимули за работа след пенсионна възраст или кампании за набиране на персонал, имат ограничена ефективност, ако не са придружени от подобряване на условията на труд.

Здравословните и безопасни условия на труд, включително психичното здраве, се подчертават като една от областите, в които са необходими подобрения на повече служители в социалните услуги (30,9 %), отколкото от другите работници (23,4 %). Физическите рискове, специфични за сектора (като вдигане на хора и работа с инфекциозни материали без достатъчна защита), очевидно трябва да бъдат разгледани, но секторът наистина се откроява с рисковете за психичното здраве наработниците, като например от неблагоприятно поведение на работното място и чувство на емоционално изтощение от работата си. Предоставянето на по-голямо влияние на работниците върху работния им график може да помогне за смекчаване на други проблеми, с които се сблъскват служителите на социалните служби.

Подобряването на условията на труд обаче може да бъде предизвикателство. За социалните дейности, които се извършват в дома на потребителя на услугата, работното място е онази домашна среда, която е трудна за регулиране. Бързият растеж на работната сила в областта на домашните грижи увеличава спешността от справяне с това предизвикателство. Някои мерки за подобряване на условията на труд също могат да бъдат трудни за съгласуване с осигуряването на желаните мерки за гъвкави грижи. По-добрият персонал може да бъде част от решението за подобряване на определени условия на труд, като например тези, свързани със здравето и безопасността на работното място, включително психичното здраве. За да се привлекат и задържат необходимите работници обаче, първо трябва да се подобрят общите условия на труд.

От ключово значение е също така да се преодолеесегрегацията на жените в този нископлатен сектор, включително чрез оспорване на стереотипите за полагане на грижи от ранна възраст. Фактът, че жените са свръхпредставени в сектора на социалните услуги, също означава, че жените са непропорционално засегнати от проблемите с психичното здраве, които идват с работата на социалните услуги. Бързият растеж на сектора отново изисква да се обърне повече внимание на този въпрос, тъй като лошото психично здраве води до значителни разходи, както парични, така и непарични, за засегнатите лица и за обществото като цяло.

Проектът на Eurofound за 2026 г. за дългосрочни грижи, здравеопазване и ОГРДВ ще проучи тези сектори по отношение на условията на труд и достъпа на хората до социални услуги и тяхното качество.