Заплащане и доходи
Заплащането и доходите са от основно значение за трудовите отношения и качеството на живот. Въпросът получи още по-голямо внимание на равнище ЕС поради причинените от кризата промени в икономиката и в обществото като цяло.
Намерете най-новото съдържание по тази тема по-долу.
Минимални заплати през 2026 г.: Годишен преглед
Определянето на минималната работна заплата в целия ЕС се превърна в все по-динамична и внимателно следена политическа област, оформена от въвеждането на Директивата на ЕС за минималната работна заплата и десетилетие на устойчив реален растеж на законовите ставки. Този доклад разглежда дискусиите за определяне на заплатите, които се проведоха в държавите членки и Норвегия през 2025 г., като се фокусира върху страните с и без национална минимална работна заплата, взаимодействието между минималните заплати и колективното договаряне в ниско платените сектори, както и нарастващата роля на индикативните референтни стойности при формирането на националните решения.Национални минимални заплати в ЕС: растеж, воден от политики, продължаваща конвергенция и по-голяма близост до договорените заплати
През изминалата година националните минимални заплати продължиха значително да се повишават в целия ЕС, особено в страните от Централна и Източна Европа, продължавайки стесняването на регионалните различия. Директивата на ЕС за минималната работна заплата се превърна в значителен двигател на увеличенията на минималната работна заплата в много страни, надхвърляйки инфлационните нива и увеличавайки се по-бързо от колективно договорените минимални заплати в много нископлатени сектори.Нископлатени работни места: тенденции в заетостта и въздействие на политиките за минимална заплата
Този доклад разглежда дългосрочните ефекти от политиките за минимална работна заплата върху структурите на заетостта в ЕС-27 през последните две десетилетия. Той систематично анализира как промените в секторните и професионалните модели на заетост са свързани с тези политики.Eurofound докладва за различни аспекти на заплащането и доходите в светлината на променящите се икономически обстоятелства в цяла Европа.
Европейският стълб на социалните права определя ангажиментите на ЕС по отношение на заплатите: правото на работниците на справедливо заплащане, което осигурява достоен стандарт на живот; осигуряване на адекватни минимални работни заплати; предотвратяване на бедността сред работещите.
След предложение на Европейската комисия през октомври 2020 г. на 19 октомври 2022 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха нова директива относно адекватните минимални работни заплати. Тя има за цел да намали бедността сред работещите, да насърчи колективното договаряне относно заплатите и да увеличи достъпа до защита на минималната работна заплата.
На 30 януари 2023 г. Съветът прие препоръка относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване.
За да укрепи принципа на равно заплащане на мъжете и жените за труд с равна стойност, на 24 април 2023 г. Съветът прие нова директива относно прозрачността на заплащането. Директивата има за цел да се справи с дискриминацията в заплащането и да спомогне за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС.
Европейска комисия: План за действие на Европейския стълб на социалните праваopens in new tab
Европейска комисия: Съветът приема препоръка относно адекватен минимален доходopens in new tab
Съвет на Европейския съюз: Прозрачност на заплащането в ЕСopens in new tab
Това е подборка от най-важните резултати по тази тема.
26 June 2024
Minimum wages in 2024: Annual review
This 2024 annual review of minimum wages provides a synopsis of minimum wage setting during 2023 in the EU27 and Norway. It reports in detail on the processes and outcomes of setting the minimum wage rates for 2024 and beyond. It investigates the extent to which minimum wage earners were affected by the cost-of-living crisis and shows how minimum wage workers are distributed across households over the entire income distribution. The report also addresses the criteria that minimum wage setters considered when setting the new rates for 2024 and to what extent these criteria already include the minimum elements mentioned in Article 5 of the EU Minimum Wage Directive. It provides some initial insights into Member States’ activities around the transposition of the directive, which was a moving target at the time of drafting the report. Finally, an overview of the latest minimum wage research related to the EU27 and Norway completes this report.
5 September 2023
Tackling rising inflation in sectoral collective wage bargaining
After a long period of price stability, inflation has made a remarkable comeback in the EU. In the aftermath of the COVID-19 pandemic, the energy crisis spurred by Russia’s war of aggression against Ukraine and the disruption of the international supply chain, among other factors, have driven up the prices of commodities and goods. While nominal wages picked up in 2021 and 2022, real wage growth has remained below inflation, affecting mainly low-income groups. Even though EU institutions expect inflation to slowly decline by 2025, many collective bargaining rounds have barely been able to keep up with the rapid increase in prices in 2022. Consequently, trade unions’ demands for compensation and pay increases in collectively agreed wages put pressure on some sectors. Updating minimum wages (in line with the directive on adequate minimum wages) plays a key role in protecting the purchasing power of low wages. With wages not keeping up with inflation rates, tensions may resurface in social dialogue and collective bargaining over the coming years.
18 June 2021
Gender pay transparency: Advancing the cause through a truly European proposal
7 September 2022
Access to essential services for people on low incomes: Energy, public transport and digital communications
In collecting information on essential services, the European Commission requested Eurofound to provide input on certain aspects of existing and planned measures in the Member States to improve access to essential services in reference to Principle 20 of the European Pillar of Social Rights. For this exercise, the scope was on energy services, public transport, and digital communications, and the focus on people at risk of poverty or social exclusion (in most cases in practice, people on low incomes). This paper provides an overview of the measures in the Member States based mainly on the inputs from the Network of Eurofound Correspondents, collected in February–March 2022. The paper reviews the measures across the entire EU by clustering the major types or targets of the measures to make essential services accessible, and by succinctly listing main country-level examples. It provides information for understanding the diversity and similarities of the measures applied and suggests pointers on areas where policy action could be developed.
24 January 2023
Economic and social inequalities in Europe in the aftermath of the COVID-19 pandemic
The COVID-19 pandemic had varying impacts on social groups, depending on existing disadvantages, and it was widely believed that it triggered a rise in inequalities across different areas of life. Using indicators from the EU’s Multidimensional Inequality Monitoring Framework (MIMF), this report shows how inequality in the spheres of income, health, employment and education changed between 2010 and 2020. It also examines the main drivers of this change during the pandemic and explores the relationships between government policies in several domains and inequality.
30 March 2021
Wealth distribution and social mobility
This report explores the distribution of household wealth in the EU Member States and analyses the role of wealth in social mobility. Using data from three datasets (the Household Finance and Consumption Survey, the Survey of Health, Ageing and Retirement in Europe and the Luxembourg Wealth Study), it focuses on wealth per household member. Wealth composition is compared across social groups and countries, and the role of housing assets in wealth distribution and negative wealth is assessed. The findings show that parental background, including parental wealth, has an impact on educational and wealth mobility. In order to promote equality of opportunities in terms of access to education and housing, the impact of wealth inequalities, including differences in parental wealth, should be counterbalanced. The report also suggests that regularising wealth declaration in the EU could be a way of promoting social justice by minimising hidden wealth and combating tax evasion.
Изследователите в Еврофонд предоставят експертни становища и могат да бъдат потърсени за въпроси или медийни запитвания.
Marianna Baggio
Research officerМариана Баджо е научен сътрудник в отдел "Социални политики" в Eurofound, работещ по аспекти на Европейското проучване на качеството на живот (EQLS), както и по темите за прозрачността на заплащането на жените и мъжете и неформалните грижи. Преди да се присъедини към Eurofound, тя е работила като политически анализатор в Центъра за компетентност за поведенчески прозрения към Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Работила е като постдокторант в Университета Вита-Салуте Сан Рафаеле (Милано) и Университета в Тренто. Тя също така има богат опит от предишна роля като служител по корпоративна социална отговорност (КСО) в Южна Африка. Мариана има докторска степен по икономика и мениджмънт от Университета в Тренто, специализирана в поведенческата икономика.
Carlos Vacas‑Soriano
Senior research managerКарлос Вакас Сориано е старши изследователски мениджър в отдела по заетост в Eurofound. Работи по теми, свързани с неравенствата в заплащането и доходите, минималните заплати, ниското заплащане, качеството на работните места, временната заетост и сегментацията, както и качеството на работните места. Преди да се присъедини към Eurofound през 2010 г., е работил като макроикономически анализатор за Европейската комисия и като изследовател на европейските пазари на труда в Испанската централна банка. Той притежава магистърска степен по европейски икономически изследвания от Колежа на Европа в Брюж и докторска степен по трудова икономика от Университета в Саламанка (Doctor Europaeus).
Christine Aumayr-Pintar
Senior research managerКристин Аумайр-Пинтар е старши ръководител изследвания в отдела за трудов живот в Eurofound. Тя координира изследванията на Eurofound в областта на социалния диалог и индустриалните отношения и ръководи Мрежата на кореспондентите на Eurofound (NEC). Основният ѝ изследователски опит – подходен от сравнителна гледна точка на целия ЕС – е съсредоточен върху минималните работни заплати, колективното договорено заплащане и прозрачността на заплащането на жените и мъжете. Преди да се присъедини към Eurofound през 2009 г., тя е била изследовател на пазарите на труда и регионалната икономика в Joanneum Research в Австрия. Тя има магистърска степен по икономика и докторска степен по социални науки/икономика, след като е учила икономика в Грац, Виена и Йоншьопинг.
Този раздел осигурява достъп до цялото съдържание, което е публикувано по темата.
