Индустриални отношения
Синдикатите, организациите на работодателите и публичните органи играят роля в управлението на трудовите правоотношения. Те са взаимосвързани части в система, която функционира на европейско, национално, секторно, регионално и фирмено равнище. През последните години, тъй като технологиите и формите на труд се развиват в постоянно променящата се икономическа среда, системите за колективни трудови отношения са изправени пред критични предизвикателства.
Намерете най-новото съдържание по тази тема по-долу.
Минимални заплати през 2026 г.: Годишен преглед
Определянето на минималната работна заплата в целия ЕС се превърна в все по-динамична и внимателно следена политическа област, оформена от въвеждането на Директивата на ЕС за минималната работна заплата и десетилетие на устойчив реален растеж на законовите ставки. Този доклад разглежда дискусиите за определяне на заплатите, които се проведоха в държавите членки и Норвегия през 2025 г., като се фокусира върху страните с и без национална минимална работна заплата, взаимодействието между минималните заплати и колективното договаряне в ниско платените сектори, както и нарастващата роля на индикативните референтни стойности при формирането на националните решения.Участие на работодателски организации и синдикати в Европейския семестър 2024–2025
Този доклад разглежда ролята на синдикатите и работодателските организации при оформянето на средновековните фискални структурни планове и годишните доклади за напредъка за 2025 г. Той анализира участието на социалните партньори на национално ниво с правителствата, както и тяхното участие с Европейската комисия при мисии за установяване на факти, доклади за държави и препоръки, и оценява тяхното участие в по-широкия европейски семестър, включително новата рамка за социална конвергенция.Национални минимални заплати в ЕС: растеж, воден от политики, продължаваща конвергенция и по-голяма близост до договорените заплати
През изминалата година националните минимални заплати продължиха значително да се повишават в целия ЕС, особено в страните от Централна и Източна Европа, продължавайки стесняването на регионалните различия. Директивата на ЕС за минималната работна заплата се превърна в значителен двигател на увеличенията на минималната работна заплата в много страни, надхвърляйки инфлационните нива и увеличавайки се по-бързо от колективно договорените минимални заплати в много нископлатени сектори.В продължение на 40 години Eurofound се развива като ключов експертен център за наблюдение и анализ на тенденциите в колективните трудови правоотношения. Това включва връзките между социалния диалог на европейско и национално равнище. Въз основа на знанията на своята мрежа от кореспонденти на Eurofound в държавите — членки на ЕС, и в Норвегия, тя е отчела развитието във всички държави членки и в ЕС като цяло.
Eurofound изготви редица сравнителни анализи, статии и казуси в ЕС и Норвегия в областта на колективните трудови правоотношения, както и редовно актуализирани бази данни по свързани теми.
Изследване картографира и обсъжда ключови измерения и показатели, свързани със системите за колективни трудови правоотношения в Европа през 21-ви век. Друго направление на изследване разглежда как социалните партньори в ЕС и Норвегия са проучили нови теми, инструменти и иновативни подходи, за да отговорят на многото нови политически, правни и социални предизвикателства, възникнали през последните години.
Заплащането и работното време продължават да бъдат области от голям интерес и се преразглеждат ежегодно. Едно направление от неотдавнашната актуализация на заплащането е съсредоточено върху законоустановените равнища на минималната работна заплата в ЕС, докато друго е насочено към колективното договаряне на заплатите.
От 2006 г. Eurofound провежда проучвания относно представителността на европейските секторни организации на социалните партньори, както е възложено от Европейската комисия. Тези проучвания имат за цел да предоставят основната информация, необходима за създаването и функционирането на европейските секторни комитети за социален диалог.
В този контекст през 2015 г. Европейската комисия постави началото на "ново начало" за европейския социален диалог. В съвместно изявление от юни 2016 г. Комисията, Съветът на Европейския съюз и социалните партньори подчертаха основната ѝ роля като важен компонент от изготвянето на политиките на ЕС в областта на заетостта и социалната политика.
През септември 2023 г. председателят на Комисията Фон дер Лайен обяви среща на върха на социалните партньори с европейските социални партньори във Вал Дюшес през 2024 г. за справяне с недостига на работна ръка и умения, като повтори срещата на върха относно социалния диалог на същото място преди почти 40 години. През март 2025 г. Комисията и междуотрасловите социални партньори подписаха съвместен пакт за укрепване на европейския социален диалог. Това се основава на Декларацията на социалните партньори на Val Duchesse от 2024 г.
Това е подборка от най-важните резултати по тази тема.
24 October 2023
Working time in 2021–2022
The most important changes in the regulation of working time in Europe in 2021 and 2022 were related to the transposition of two European directives: the Work–life Balance Directive and the Transparent and Predictable Working Conditions Directive. The reduction of working time and more specifically the four-day working week have been increasingly debated in many EU Member States. In 2022, the average collectively agreed working week in the EU stood at 38.1 hours. Of the sectors analysed, agreed working hours were shortest in public administration, at around 37.7 hours – still longer than the overall average – and longest in the retail sector, at 38.5 hours. The average collectively agreed paid annual leave entitlement stood at 24.3 days in the EU, and was higher in the Member States that were part of the EU prior to its 2004 enlargement (EU14), at 25.3 days, than in the other Member States, at only 20.9 days. If working collectively agreed hours, full-time workers in the EU27 would have worked, on average, 1,726 hours in 2022, with an average of 1,698 hours in the EU14 and 1,822 hours in the other Member States.
29 June 2023
Minimum wages in 2023: Annual review
The 2023 annual review of minimum wages was prepared in the context of unprecedented inflation across Europe. While this led to hefty increases in nominal wage rates in many countries, it was in many cases not enough to maintain workers’ purchasing power. Based on developments over the last decade, this report shows that, overall, minimum wage earners in nearly all countries saw their purchasing power rising, the gap between their wages and average wages narrowing, and to some degree growth exceeding labour productivity development. Despite the short-term losses in real terms, these longer-term gains did not disappear in 2023. Even in the context of rising inflation, the processes of wage setting did not change substantially. But the early impacts of the EU directive on adequate minimum wages are noticeable, with more countries electing to use the international ‘indicative reference values’ mentioned in the directive – 50% of the average or 60% of the median wage – when determining their targets for new levels. This year’s report presents, for the first time, an in-depth insight into net minimum wages for single adults, through the EUROMOD tax–benefit microsimulation model, while presenting the latest research findings on minimum wages, published during 2022.
30 August 2022
Moving with the times: Emerging practices and provisions in collective bargaining
This report analyses recent developments and emerging practices in collective bargaining processes and outcomes, mainly in the private sector. The report covers collective bargaining systems in 10 EU Member States and is based on cases identified through interviews with key stakeholders and negotiating parties at national level. It analyses the effects of the COVID-19 pandemic and the subsequent economic and social crisis on collective bargaining dynamics and collective agreements. It also investigates practices and innovations that have emerged in response to structural drivers such as technological change, decarbonisation and climate-neutrality policies, and workforce ageing. It assesses the capacity of collective bargaining systems to adapt to structural changes in work, production and the labour market as well as medium-term trends.
10 December 2021
Social partners going digital: Using digital tools and adapting social dialogue processes
Digital transformation is changing the world of work. This report looks at how social partners – the actors involved in the regulation of employment relationships – are increasingly adopting technological solutions to improve the services that they provide to their members and facilitate collective bargaining processes. Technological tools offer social partners the opportunity to enhance consultation, engage with their members through digitised processes, improve services and increase networking activities, as well as addressing the issue of membership decline. The findings of this report show that the extent to which the social partners use digital technologies varies greatly across the EU Member States, Norway and the United Kingdom. Provisions in collective agreements on several aspects of digitalisation have been identified in about half of the countries. Through these provisions, social partners encourage their members to boost training on digital skills, ensure fair and safe working conditions and take account of data protection and employee monitoring practices. The European social partners’ autonomous framework agreement on digitalisation has provided inspiration to national-level organisations, and follow-up actions in this regard have the potential to greatly benefit their members.
11 December 2020
Industrial relations: Developments 2015–2019
As part of its mandate to promote dialogue between management and labour, Eurofound has monitored and analysed developments in industrial relations systems at EU level and in EU Member States for over 40 years. This flagship report is based on the work done in this context during the last programming period (2015–2019). It draws on the extensive monitoring of industrial relations systems and social dialogue carried out by Eurofound on an ongoing basis. The overall aim of the report is to assist policymakers and industrial relations actors both to understand the challenges facing social dialogue and to identify possible ways to contribute to balanced and well-functioning industrial relations systems going forward.
10 September 2020
Capacity building for effective social dialogue in the European Union
The aim of this report is to add to the discussion on how Eurofound can contribute to supporting capacity building of social partners for effective social dialogue. The report includes a review by Eurofound aimed at identifying the capacity-building needs and initiatives of social partners in relation to national frameworks for autonomous collective bargaining, involvement in European social dialogue and the European Semester, and the development of membership and services for members. It also includes the results from stakeholder consultations and two exchange seminars held in 2019, along with a set of policy pointers for further discussion.
Изследователите в Еврофонд предоставят експертни становища и могат да бъдат потърсени за въпроси или медийни запитвания.
Victoria Cojocariu
Research officerВиктория Кожокариу е научен сътрудник по изследванията на представителността в отдела "Трудов живот" в Eurofound. Тя отговаря за управлението на научните изследвания от националните кореспонденти на Eurofound, контрола на качеството, както и допринася за изготвянето на обзорни доклади за секторни проучвания и изграждане на данни за базата данни на европейските социални партньори. Преди да се присъедини към Eurofound през 2019 г., Виктория е работила като програмен координатор за Фондация "Отворено общество" в Румъния и като изследовател в Центъра за публични иновации в Букурещ, допринасяйки за национални и международни изследователски проекти в областта на миграцията, образованието, достъпа до пазара на труда на граждани на трети държави, както и правата на човека. Тя има бакалавърска и магистърска степен по социология.
Mária Sedláková
Research officerМария Седлакова е научен сътрудник в отдел "Трудов живот" в Eurofound. Тя отговаря за изготвянето на обзорни доклади за секторни проучвания на представителността, управлението и контрола на качеството на националните доклади за колективните трудови отношения, социалния диалог и професионалния живот, както и разработването на проект за колективно договаряне извън заплащането. Преди да се присъедини към Eurofound, тя е работила като технически изследовател в отдел "Управление и трипартизъм" на Международната организация на труда в Женева по водещия доклад за социалния диалог за 2022 г. Работила е и като изследовател в Централноевропейския институт за трудови изследвания в Братислава (2013–2020 г.), като се фокусира върху социалния диалог, колективното договаряне, условията на труд и социологията на труда. Мария има магистърска степен по политически науки със специализация "Сравнителна европейска политика" от Централноевропейския университет.
Този раздел осигурява достъп до цялото съдържание, което е публикувано по темата.
