&w=3840&q=90)
Колективно договаряне
Колективното договаряне се отнася до всички преговори между един или повече работодатели (или техните организации) и една или повече организации на работниците (профсъюзи) за определяне на условията на труд и условията на работа, включително въпроси, свързани със заплащането и работното време, и за регулиране на отношенията между работодатели и работници, както е посочено в Конвенция No 154 на МОТ. Установени са редица измерения на колективното договаряне ("структура на договаряне"). Те включват покритие, което се отнася до процента на служителите, пряко засегнати от споразуменията; нивото, на което се договаря; обхвата или обхвата на темите, обхванати от договарянето; и дълбочина — това е степента, в която споразуменията се прилагат и преразглеждат съвместно.
Намерете най-новото съдържание по тази тема по-долу.
Национални минимални заплати в ЕС: растеж, воден от политики, продължаваща конвергенция и по-голяма близост до договорените заплати
През изминалата година националните минимални заплати продължиха значително да се повишават в целия ЕС, особено в страните от Централна и Източна Европа, продължавайки стесняването на регионалните различия. Директивата на ЕС за минималната работна заплата се превърна в значителен двигател на увеличенията на минималната работна заплата в много страни, надхвърляйки инфлационните нива и увеличавайки се по-бързо от колективно договорените минимални заплати в много нископлатени сектори.Четири десетилетия данни показват, че европейска работна сила е трансформирана до неузнаваемост
Проучването на работните условия на Eurofound за 2024 г. проследява как дигитализацията, демографията и климатичните промени са променили европейския труд през 35 години.Оформяне на социалното и заетостното бъдеще на Европа
Европейският съюз преминава през период на дълбока трансформация – от кризата с разходите за живот до зелените и дигитални преходи, демографските промени и геополитическата несигурност. В центъра на отговора на ЕС на тези предизвикателства стои Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент. С 60 членове Комитетът играе централна роля в осигуряването на справедливи условия на труд, силна социална защита и равни възможности в целия съюз.Eurofound събира информация на национално равнище относно колективното договаряне в ЕС чрез своята мрежа от кореспонденти на Eurofound. В целия ЕС обхватът на колективното договаряне е много разнообразен, както показва проучване на Eurofound. Около 60 % от служителите са обхванати от колективно договаряне в ЕС, но този процент варира от 80 % или повече в някои държави до по-малко от 10 % в други (данни на Европейската комисия).
Колективното договаряне, което е в основата на организираните колективни колективни трудови правоотношения, се осъществява в различни институционални среди. Националните системи се различават по отношение на съответните роли на колективното договаряне и законодателството при регулирането на пазара на труда, по равнищата, на които се провежда договарянето (междусекторно, секторно, фирмено и работно място, регионално, професионално), както и по начина, по който преговорите на различни равнища могат да бъдат взаимосвързани (артикулация). Степента на централизация и координация на колективното договаряне – и особено на договарянето на заплащането – са важни характеристики на системата, които имат последици както за пазара на труда, така и за макроикономическите резултати. Резултатът от колективното договаряне обикновено е колективен трудов договор. Тези споразумения могат да уреждат както процедурите за отношенията между подписалите страни, така и реда и условията за работа на работниците, обхванати от споразумението, като например заплащане и работно време.
Въпреки че Договорът за функционирането на Европейския съюз признава автономността на социалните партньори, по-специално по отношение на договарянето на заплащането, политиките на ЕС все пак оказват значително влияние върху колективното договаряне и по-широката система на колективните трудови правоотношения. Например специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър разглеждат въпроси като привеждането на промените в заплащането в съответствие с производителността, системите за определяне на минималната работна заплата и индексация на заплащането. В по-общ план колективното договаряне се осъществява в рамка, която отчасти е определена от законодателството на ЕС, включително разпоредбите относно равното заплащане за труд с равна стойност и изискванията на Директивата за работното време и свързаното с нея законодателство.
Европейска комисия: Европейски семестърopens in new tab
Европейска комисия: Комисията приветства политическото споразумение за адекватни минимални работни заплати за работниците в ЕСopens in new tab
Европейска комисия: Директива за работното време (2003/88/ЕО)opens in new tab
Това е подборка от най-важните резултати по тази тема.
26 January 2024
Minimum wages for low-paid workers in collective agreements
In this pilot project, Eurofound successfully established the feasibility of, and piloted, an EU-wide database of minimum pay rates contained in collective agreements related to low-paid workers. A conceptual and measurement framework was devised, a total of 692 collective agreements – related to 24 low-paid sectors of interest – were selected to be ‘fully coded’ and representative data on negotiated minimum pay were compiled for 24 EU Member States. Based on more than 3,202 renewal texts, time series of collectively agreed minimum rates were created from 2015 to 2022 for 19 countries. This is the first time that an EU-wide data collection has provided comparative time series on negotiated pay. Key findings are is that in some countries outdated agreements contain rates below the applicable statutory minima, and that the potential of collective agreements to regulate pay generally or for employees earning higher wages than the minimum pay is not always fully capitalised on.
See also the national country reports (Eurofound papers), providing meta-data for the data collection, at the end of this web page.
30 August 2022
Moving with the times: Emerging practices and provisions in collective bargaining
This report analyses recent developments and emerging practices in collective bargaining processes and outcomes, mainly in the private sector. The report covers collective bargaining systems in 10 EU Member States and is based on cases identified through interviews with key stakeholders and negotiating parties at national level. It analyses the effects of the COVID-19 pandemic and the subsequent economic and social crisis on collective bargaining dynamics and collective agreements. It also investigates practices and innovations that have emerged in response to structural drivers such as technological change, decarbonisation and climate-neutrality policies, and workforce ageing. It assesses the capacity of collective bargaining systems to adapt to structural changes in work, production and the labour market as well as medium-term trends.
4 March 2016
The importance of collective bargaining in establishing working time in Europe
1 March 2016
Working time developments in the 21st century: Work duration and its regulation in the EU
This report examines the main trends and milestones characterising the evolution of the most important aspects of collectively agreed working time in the European Union during the first decade of the 21st century. Drawing primarily on information collected by Eurofound across all EU Member States and Norway, it focuses in particular on five sectors: chemicals, metalworking, banking, retail and public administration. The report describes the institutional regimes of regulation and assesses the evolution of agreed working hours (hours expected to be spent on work according to collective agreements or agreed between employers and employees) and usual working hours (hours usually spent in practice in work activities) between 1999 and 2014. The report points to the tension that exists between the pressure for decreased working hours in favour of a better work–life balance and fewer health problems for workers and the need for working time flexibility to meet the demands of a modern world economy.
4 November 2015
Collective bargaining in Europe in the 21st century
Collective bargaining systems in the EU have undergone a steady change since the end of the 1990s. But as businesses across Europe struggle to respond to intensifying global competition, pressure from employers for greater flexibility in collective bargaining is increasing, especially since the 2008 economic crisis. This report sets out to map developments in all major aspects of collective bargaining (apart from pay and working time, which have been analysed separately by Eurofound) over the past 15 years. In doing so, it aims to distinguish long-term trends and to identify changes brought on by the crisis. It also aims to identify the directions collective bargaining is likely to take in the coming years. The study finds a common and strong trend of convergence across the EU towards decentralisation and more flexibility in collective bargaining processes, but with significant asymmetries in the timing and pace of change.
11 September 2015
Pay in Europe in different wage-bargaining regimes
National wage-bargaining institutions are crucial in achieving pay outcomes that help to increase employment and economic growth within the context of avoiding macroeconomic imbalances within the European Monetary Union. Using a large set of empirical macroeconomic data from a variety of sources, including Eurofound and the European Commission AMECO database, this report analyses how the institutional features of national wage bargaining regimes influence pay outcomes. These features include bargaining level, type and level of coordination, use of opening clauses and the existence of wage pacts. The impact of government intervention through extension and derogation clauses and tripartite councils is also examined. The results of the study indicate that the key institutional variables of the wage-bargaining regime that influence pay outcomes are the type of coordination (how coordination is achieved) and the bargaining level.
13 April 2014
Pay in Europe in the 21st century
The issue of wages has attracted particular attention at European level since the onset of the economic crisis. Changes in economic governance, notably within the European semester, have prompted discussions on wage‑setting mechanisms. While, overall, wage‑bargaining regimes have remained relatively stable over time in many countries, the most substantial changes were seen in Member States facing more difficult economic circumstances. This report provides comparative time series on wage‑bargaining outcomes across the EU Member States and Norway, discussing pay developments against the background of different wage‑bargaining regimes and looks into the link between pay and productivity developments. It also investigates the different systems and levels of minimum wages in Europe at present, carrying out an accounting exercise through a hypothetical scenario of a minimum wage set at 60% of the median national wage (with some alternative scenarios as well for comparison) in order to benchmark and evaluate minimum wage levels and systems in Europe, and to discuss the possibilities and difficulties of coordination in this matter.
Изследователите в Еврофонд предоставят експертни становища и могат да бъдат потърсени за въпроси или медийни запитвания.
Mária Sedláková
Research officerМария Седлакова е научен сътрудник в отдел "Трудов живот" в Eurofound. Тя отговаря за изготвянето на обзорни доклади за секторни проучвания на представителността, управлението и контрола на качеството на националните доклади за колективните трудови отношения, социалния диалог и професионалния живот, както и разработването на проект за колективно договаряне извън заплащането. Преди да се присъедини към Eurofound, тя е работила като технически изследовател в отдел "Управление и трипартизъм" на Международната организация на труда в Женева по водещия доклад за социалния диалог за 2022 г. Работила е и като изследовател в Централноевропейския институт за трудови изследвания в Братислава (2013–2020 г.), като се фокусира върху социалния диалог, колективното договаряне, условията на труд и социологията на труда. Мария има магистърска степен по политически науки със специализация "Сравнителна европейска политика" от Централноевропейския университет.
Christine Aumayr-Pintar
Senior research managerКристин Аумайр-Пинтар е старши ръководител изследвания в отдела за трудов живот в Eurofound. Тя координира изследванията на Eurofound в областта на социалния диалог и индустриалните отношения и ръководи Мрежата на кореспондентите на Eurofound (NEC). Основният ѝ изследователски опит – подходен от сравнителна гледна точка на целия ЕС – е съсредоточен върху минималните работни заплати, колективното договорено заплащане и прозрачността на заплащането на жените и мъжете. Преди да се присъедини към Eurofound през 2009 г., тя е била изследовател на пазарите на труда и регионалната икономика в Joanneum Research в Австрия. Тя има магистърска степен по икономика и докторска степен по социални науки/икономика, след като е учила икономика в Грац, Виена и Йоншьопинг.
Този раздел осигурява достъп до цялото съдържание, което е публикувано по темата.
