Структурни промени на пазарите на труда в ЕС: поколение промени в заетостта

Европейският съюз е изправен пред сериозни социални, геополитически и икономически предизвикателства, включително намаляващ растеж на производителността и възникващи конкурентни заплахи за важни отрасли. Неотдавнашният компас на Европейската комисия за конкурентоспособност подчертава, че промишлената структура на Европа сама по себе си е пречка за растежа, доминирана от традиционни сектори с относително ниски равнища на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и ограничени перспективи за бърз растеж.

Един от заключенията на доклада е, че ЕС не успя да превърне едно поколение на професионално повишаване в подобрение на производителността. Предстоящата инициатива "Съюз на уменията" ще се съсредоточи върху ученето за възрастни и през целия живот, създаването на умения, ориентирани към бъдещето и трансграничната преносимост на уменията, както и върху привличането и наемането на квалифицирани работници от чужбина. Това би могло да допринесе за оползотворяване на изобилието от таланти в ЕС за увеличаване на мобилността, насърчаване на иновациите и насочване на устойчивия растеж.

• Структурните промени на пазарите на труда на съвременните напреднали икономики се проявиха по сходни начини, макар и с различна интензивност, във всички държави — членки на ЕС, от 1995 г. до 2024 г. Във всички 27 държави-членки делът на заетостта в сферата на услугите се е увеличил, а делът на заетостта в преработващата промишленост, селското стопанство и добивната промишленост е намалял.

• Строителството е единственият широк сектор, в който тенденцията на дела на заетостта варира в отделните държави членки през последните две десетилетия. В повечето държави членки делът му е намалял. През 2024 г. в ЕС е имало близо два милиона по-малко строителни работници, отколкото преди световната икономическа криза (преди 2007 г.).

• Темпът на структурни промени на пазарите на труда в ЕС, измерен чрез процента на преразпределение на работните места в широките сектори, се наблюдава тенденция към по-нисък след световната икономическа криза. Подобни тенденции за по-дълги периоди от време се наблюдават на пазарите на труда в Съединените щати и Обединеното кралство.

• Най-силният вектор на промяна на пазарите на труда в ЕС е професионалното модернизиране. Това се случи във всички широки сектори. Делът на професионалната заетост в ЕС се е удвоил през периода 1995—2023 г. от 11 % на 22 % в 12-те държави членки, за които има данни.

• Има много двигатели на структурните промени на пазарите на труда в напредналите икономики. Технологичните промени, по-специално компютъризацията и цифровизацията, са най-цитираният двигател на търсенето, но институциите на търговията и пазара на труда и предлагането, включително миграцията и увеличеното участие на жените на пазара на труда, са от значение. Комбинацията от тези движещи сили е различна в отделните държави членки, което води до различни модели на смяна на заетостта на национално равнище.

• Повече от две трети от нетните нови работни места в ЕС, създадени през последните три десетилетия, са заети от жени, което допринася за намаляване на разликата в заетостта между жените и мъжете.

• Растежът на заетостта се засили при добре платените работни места и отслабна при нископлатените работни места. На съвкупно равнище на ЕС промените в заетостта се промениха от асиметрично поляризиращи през 1995—2008 г. към все по-модернизиращи се през периода след световната икономическа криза (2011—2024 г.).

• Работните места в горния квинтил по заплащане представляват целия нетен растеж на заетостта в ЕС през периода 2019—2024 г.

• Повишаването на професионалната квалификация — една от последиците от нарастващото равнище на образование и нарастващия дял на работниците, завършили висше образование — не е придружено от стимулиране на растежа на производителността в ЕС. Растежът на производителността се забавя стабилно от 1995 г. насам.

• В рамките на ЕС съществуват значителни разлики в растежа на производителността. За разлика от държавите-членки, които се присъединиха към ЕС преди 2004 г., в които растежът на производителността е в застой през последните десетилетия, в държавите-членки, които се присъединиха след 2004 г., се наблюдава увеличение на производителността, дължащо се на продължаващото преминаване към сектора на услугите, както и от продължаващата сила на производството. В държавите-членки след 2004 г. структурните промени – движението на работниците между секторите – допринасят положително за растежа на производителността, което предполага преразпределяне на труда към по-продуктивни сектори.

• Нарастващите различия в производителността между Съединените щати и ЕС произтичат главно от по-бързия растеж на производството в частните сектори на услугите в първия. Това се дължи на по-големите инвестиции и по-ефективното използване на ИКТ в сектори като търговия на дребно, финансови услуги, информационни и комуникационни услуги и професионални, научни и технически услуги в Съединените щати.

• Приемането на нови технологии на работното място съвпадна с увеличаването на равнищата на заетост и добавянето на близо 30 милиона работници към броя на служителите в ЕС през последните три десетилетия. ЕС (отново) се превърна в пазар на труда с високо равнище. Поради това политиката следва да бъде съсредоточена по-малко върху призрака на технологичната безработица и повече върху увеличаването на предлагането, по-специално преодоляването на пречките пред участието на пазара на труда сред понастоящем по-слабо представените групи. За този резултат допринася да се направи работата привлекателна чрез подобряване на качеството на работните места – създаване на стабилни и достойни работни места.

• ЕС не разполага със секторен двигател за подновяване на растежа на производителността. Производството и частните услуги изпълняваха тази роля до 2008 г., но допринесоха малко за растежа на производството от 2011 г. насам. Секторната насоченост на доклада "Драги" и идентифицирането на специализации със силен потенциал за растеж в ЕС — например чисти технологии, високопроизводителни изчислителни технологии и производство на авангардни материали — определят потенциални двигатели.

• ЕС не получава ползите, които би трябвало от подобренията на човешкия капитал. По-голямата част от нетното увеличение на заетостта в ЕС през последните три десетилетия е на добре платени и качествени работни места. Но това не доведе до подобряване на производителността.

• Голяма част от спада в растежа на производителността в ЕС е свързан с начина, по който производствените фактори се комбинират, за да се генерират повече или по-качествени продукти или услуги (обща факторна производителност). Това предполага, че промените в начина, по който се организира и управляват труда, биха могли да спомогнат за оползотворяване на новите поколения работници с по-високо равнище на образование и обучение и с достъп до все по-сложни цифрови технологии. Държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, играят значителна роля в това отношение чрез реформи в публичните инвестиции и образованието, както и чрез политики по заетостта, които дават приоритет на устойчивия растеж, основан на иновациите.