Политики на пазара на труда
Планът за действие на Европейския стълб на социалните права има за цел да увеличи равнището на заетост на населението на възраст между 20 и 64 години до най-малко 78 % до 2030 г. За да се гарантира приобщаващ растеж на заетостта, са необходими приобщаващи политики на пазара на труда, насочени към увеличаване на участието на пазара на труда на по-слабо представените групи като възрастните хора, нискоквалифицираните хора или хората с увреждания. В същото време активните политики на пазара на труда, които имат за цел да увеличат възможностите за заетост за търсещите работа и да подобрят съответствието между свободните работни места и безработните, играят ключова роля за справяне с дългосрочната безработица и съществуващите несъответствия между търсените и предлаганите умения. Примери за АПУР включват обучение, услуги за намиране на работа, субсидии за наемане на работа, пряко създаване на работни места за схеми за обществен труд или специални програми, насочени към осигуряване на преход от училище към работа. Публичните служби по заетостта играят ключова роля за предоставянето на ефективни АСП и предоставянето на подпомагане на доходите по време на периоди на безработица.
Намерете най-новото съдържание по тази тема по-долу.
Инструменти за политика за заетост при хора с увреждания за ангажиране на работодатели - Справочн документ
Този фонов документ разглежда политическия контекст на ЕС относно участието на хората с увреждания на пазара на труда, разглежда основните пречки зад разликата в заетостта сред хората с увреждания и очертава политически инструменти и практики на работното място, подкрепящи тяхното наемане, задържане и кариерно развитие.Foundation Forum 2025: Key takeaways
This paper provides the top 20 takeaways from the Foundation Forum 2025 which took place at IMMA Venues Dublin on 19–20 November 2025.Работни задачи в ЕС: последици за недостига на умения и работна ръка
Този документ предоставя нови доказателства за видовете задачи, които се изпълняват на работното място в Европейския съюз (ЕС). В него се подчертават промените в неотдавнашния структурен състав на заетостта в ЕС-27.Eurofound наблюдава структурните промени на пазара на труда чрез своя Европейски обзор на заетостта (EJM) и Европейски мониторинг на преструктурирането (ERM), включително преглед на правните инструменти. Изследванията изследват динамиката на пазара на труда, фирмените практики, преструктурирането и участието на социалните партньори в справянето с зеления преход, движен от политиката, напредващите технологични промени и глобалното преконфигуриране на веригите за доставки. Той има за цел да предостави доказателства за разбирането на конкурентоспособността на ЕС и да засили социално-икономическата устойчивост.
Тези данни за структурните промени на пазара на труда помагат за информиране на политиките на пазара на труда и инициативите на промишлената политика, като предлагат знания за потенциалното повишаване или поляризация на работните места, за това как се променят изискванията за задачи на работните места и за това дали промените в структурата на заетостта се ускоряват или забавят.
Проучването на нови форми на труд, включително цифрови технологии, като например работа през платформа и мобилна работа, основана на ИКТ, помага да се оцени тяхното разпространение във времето и как възможностите или рисковете, които те създават, влияят върху заетостта и перспективите на пазара на труда за участващите хора. Eurofound продължава да актуализира своя регистър на "Икономика платформи" с информация относно развитието и регулирането на заетостта в този вид икономическа дейност.
Базата на EU PolicyWatch отразява мерките, въведени от правителствата и социалните партньори в държавите членки за облекчаване на последиците за предприятията, работниците и гражданите от неотдавнашните кризи — COVID-19, войната в Украйна и нарастващата инфлация. В него също така са изброени политиките в подкрепа на цифровия и екологичния преход, както и компаниите, които трябва да се преструктурират.
Член 4 от Европейския стълб на социалните права е съсредоточен върху активната подкрепа за заетостта. Това подкрепя правото на навременна и съобразена с конкретните нужди помощ за подобряване на перспективите за заетост или самостоятелна заетост, правото на младите хора на продължаване на образованието, чиракуването, стажа или предложение за работа в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на образованието чрез гаранцията за младежта, както и правото на безработните на персонализирана, непрекъсната и последователна подкрепа. През 2021 г. Европейската комисия издаде Препоръка за ефективна подкрепа за заетостта.
Европейска комисия: Препоръка на Комисията за ефективна активна подкрепа за заетосттаopens in new tab (ЕАПЗ)
През последните години недостигът на работна ръка все повече е основният фактор, засягащ пазарите на труда в ЕС и извън него. След пандемията от COVID-19 разпространението на недостига на работна ръка се превърна в ключов проблем както за правителствата, така и за социалните партньори. Основните фактори за недостига на работна ръка включват демографските промени, качеството на работните места и екологичния и цифровия преход.
През март 2024 г. Европейската комисия представи план за действие за справяне с недостига на работна ръка и умения, в който се определят ключови мерки, които ЕС, държавите членки и социалните партньори следва да предприемат, за да постигнат целите си за 2030 г. в областта на уменията и заетостта.
Това е подборка от най-важните резултати по тази тема.
10 September 2024
Company practices to tackle labour shortages
This report provides updated evidence on the persistence of labour shortages amid declining levels of labour market slack in the EU and at Member State level. This serves as a background to the main focus of the report, which is on organisational policies aimed at attracting workers to occupations in which shortages are common. Case studies were conducted across sectors and Member States to gain an insight into how organisations deal with recruitment and retention challenges in a tight labour market. The report offers lessons on steps employers can take to fill vacancies, whether acting alone or in partnership with other organisations. It builds on previous Eurofound research that developed a taxonomy of actions employers adopt aimed at addressing labour shortages.
21 May 2024
Becoming adults: Young people in a post-pandemic world
During the pandemic, many young people had to change their plans for the future. While at the end of 2023 young people’s labour market situation was more favourable than it had been in recent years, many obstacles remained on their route to independence, such as the rising cost of living and inability to move out of the parental home. This report explores young people’s wishes and plans for the future – and the well-being outcomes related to these plans – in the context of the current labour market and housing situation and progress on the implementation of the EU’s reinforced Youth Guarantee.
27 March 2023
Measures to tackle labour shortages: Lessons for future policy
As economies begin to recover from the COVID-19 pandemic, labour shortages are becoming increasingly evident despite the impact of the war in Ukraine on energy and commodity prices. These include shortages exacerbated by the crisis in some sectors and professions where they had been endemic for some time. This report looks at measures implemented at national level to tackle labour shortages in the health, care, and information and communication technology sectors, as well as those arising from the twin green and digital transition. It assesses what measures are effective and explores the contextual factors supporting or hindering effective policy implementation and outcomes.
20 July 2021
Tackling labour shortages in EU Member States
While unemployment is still a huge challenge in Europe, some countries, sectors and occupations are experiencing labour shortages. This report explores various approaches to identifying labour shortages and maps national policy debates around the issue. It documents public and social partner interventions to tackle labour shortages, such as measures fostering geographical or occupational mobility, addressing skills shortages and underinvestment in skills, improving working and employment conditions, and providing better matching procedures.
18 April 2021
Disability and labour market integration: Policy trends and support in EU Member States
This report examines policy developments in EU Member States aimed at supporting the inclusion of people with disabilities in the open labour market, with a particular focus on the three stages of entering into employment, staying in the job and returning to work after an absence. It explores the mechanisms and effectiveness of more than 150 different policy measures designed to address the dimensions in place in the EU before the COVID-19 pandemic: job creation, labour supply, labour demand and contextual factors. In addition, it provides an updated analysis of early policy measures created in the wake of the pandemic that aimed to support the labour market situation of people with disabilities. A country case study on Ireland complements the study by outlining the complexity of disability and support systems from a broader perspective. The report builds on the lessons learned and provides policy pointers to improve the integration of people with disabilities into the open labour market.
24 June 2020
COVID-19: Policy responses across Europe
The effect of the COVID-19 pandemic on the lives of individuals and societies, including on the economy and labour markets, is unprecedented. The impact of the global health emergency has placed a growing number of businesses under threat, putting the jobs of more and more workers at risk and impacting the livelihoods of many citizens. Policymakers moved swiftly in an effort to mitigate the social and economic effects on businesses, workers and citizens. Eurofound’s COVID-19 EU PolicyWatch database provides information on initiatives introduced to cushion these effects. Drawing on the content of this database of around 500 policy initiatives (April 2020), this report aims to present an overview of both large-scale government measures and collective agreements that impact on large groups of workers, setting this in the context of the evolving labour market situation.
Data: COVID-19 EU PolicyWatch
Изследователите в Еврофонд предоставят експертни становища и могат да бъдат потърсени за въпроси или медийни запитвания.
Dragoș Adăscăliței
Research officerДрагош Адъскълицеи е научен сътрудник в отдела за заетост в Eurofound. Настоящите му изследвания са съсредоточени върху теми, свързани с бъдещето на труда, включително влиянието на изкуствения интелект върху работните места, последиците от автоматизацията за заетостта и регулаторни въпроси, свързани с платформената работа. Той е и редовен сътрудник в сравнителни проекти, следящи структурните промени на европейските пазари на труда. Преди да се присъедини към Eurofound, той е бил лектор по трудови отношения в Университета в Шефилд, Management School. Той притежава магистърска степен по политически науки от Централноевропейския университет и докторска степен по социология от Университета в Манхайм.
Tina Weber
Senior research managerTina Weber is a senior research manager in Eurofound’s Working Life unit. Her work has focused on labour shortages, the impact of hybrid work and an ‘always on’ culture and the right to disconnect, working conditions and social protection measures for self-employed workers and the impact of the twin transitions on employment, working conditions and industrial relations. She is responsible for studies assessing the representativeness of European social partner organisations. She has also carried out research on European Works Councils and the evolution of industrial relations and social dialogue in the European Union. Prior to joining Eurofound in 2019, she worked for a private research institute primarily carrying out impact assessments and evaluations of EU labour law and labour market policies. Tina holds a PhD in Political Sciences from the University of Edinburgh which focussed on the role of national trade unions and employers’ organisations in the European social dialogue.
Този раздел осигурява достъп до цялото съдържание, което е публикувано по темата.
