Минимална работна заплата в България
Information for this page was compiled during December 2025 and early 2026. Most Member States had already transposed the EU minimum wage directive at this point. Those that had not yet fully completed transposition or where the information was not yet publicly available include Bulgaria, Cyprus, Luxemburg, Poland and Portugal. These profiles will be updated consecutively as the information becomes available. Users are invited to contact our experts on minimum wage if they are aware of changes.
Този профил описва как се регулират и определят минималните заплати в България. Тя може да се прочете като фонова информация за годишния преглед на минималната работна заплата на Eurofound. България има национална законова минимална работна заплата ("минималната работна заплата за страната"), определена от правителството в консултация със социалните партньори.
Най-новият правителствен указ, определящ минималната работна заплата, е Указ No 243 на Съвета на министрите от 13 ноември 2025 г. (с който се определя законовият минимален доход от 1 януари 2026 г.).
Правомощието за формално определяне на минималната работна заплата зависи от Съвета на министрите, който определя ставката с указ.
Ключови участници в установяването на минималната работна заплата (МЗ) в България са членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НКТ), чиято правна основа е чл. 3 от Трудовия кодекс и който се състои от двама представители от Съвета на министрите, представителните организации на работниците и служителите, както и от представителните организации на работодателите. The NCTC:
Обсъжда и предоставя становища по проекторегламенти по различни въпроси: Това включва трудовите отношения и свързаните с тях въпроси, здравето и безопасността на труда, заетостта и безработицата, професионалното обучение, публичното и здравното осигуряване, доходите и жизнения стандарт, както и бюджетната политика и социалните последици от преструктурирането и приватизацията.
Провежда консултации и насърчава сътрудничеството на национално ниво: Тя се фокусира върху трудовите отношения, пряко свързани трудови отношения, социалноосигурителни отношения и въпроси на жизнения стандарт.
Координира националните усилия по програми, свързани с въпроси на социалния диалог: Това включва програми, финансирани както на национално, така и на международно ниво, и включва всички партии, представени в Националния тристранен съвет.
Членовете на NCTC са следните:
Конфедерация на независимите синдикати на България (CITUB)opens in new tab
Конфедерация на труда Подкрепа (Cl Podkrepa)opens in new tab
Българска асоциация на индустриалния капитал (BICA)opens in new tab
Българска търговско-промишлена камара (BCCI)opens in new tab
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (CEIB)opens in new tab
Съюз за частно икономическо предприемачество (UPEE)opens in new tab
Определянето на минималната работна заплата в България не се регулира подробно от законодателството. Съгласно чл. 244 от Трудовия кодекс, минималната работна заплата се определя от Съвета на министрите за всяка календарна година.
Правителството предлага минимална работна заплата, която след това се обсъжда в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Окончателното решение относно ставката зависи от правителството, което определя ставката с указ. Съгласно член 244 от Трудовия кодекс, от 1 февруари 2023 г., минималната работна заплата за следващата година трябва да бъде установена до 1 септември на текущата година и да бъде определена в размер на 50 процента от средната брутна заплата, изчислена за период от 12 месеца, включително последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Това беше изрично направено (според предпоставката на изменението, предвидено в изменящия законопроект) с цел да се спази задължението да се използват "индикативни референтни стойности за насочване на оценката на адекватността на законовите минимални заплати", предвидена от директивата на ЕС за адекватни минимални заплати, чрез използване на един от индикаторите, предвидени от Директивата, като потенциална индикативна референтна стойност.
Тази последна актуализация на закона изглежда намалява ролята на преговорите, тъй като 50% от средната ставка се изчислява въз основа на статистическа информация за средната заплата.
Указът No 243 на Съвета на министрите от 13 ноември 2025 г. установява, че от 1 януари 2026 г. минималната месечна работна заплата ще се увеличи до 1213 лева (620 евро), а минималната почасова заплата ще бъде 7,31 лева (приблизително 3,74 евро).
Съгласно Наредбата за преговори за заплатите (чл. 10(2)), фактори, които трябва да се вземат предвид при определянето на минималната работна заплата, включват нуждите на работниците и техните семейства, разходите за живот и техните промени, общото ниво на заплати в страната, системата за социална помощ, жизнения стандарт на други социални групи и икономически фактори като изискванията за икономическото развитие на страната, нивото на трудовата производителност и поддържането на подходящо ниво на заетост.
Тъй като минималната работна заплата вече е в размер на 50% от брутната средна работна заплата (изчислена за период от 12 месеца, включително последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година) с последната поправка от 1 февруари 2023 г., отношението към средната заплата изглежда остава единственият валиден критерий за годишната корекция на минималната работна заплата в България ( въведена в експлоатация въз основа на годишната статистика за заетостта и разходите за труда).
Увеличението на минималната работна заплата за 2025 г. беше определено чрез прилагане на правилото, че то трябва да бъде равнявано на 50% от средната брутна заплата, което основно отразява относителните критерии. Абсолютните критерии, свързани с осигуряването на приличен стандарт на живот, бяха разглеждани само косвено, чрез препратки към покупателната способност, жизнения стандарт и намаляване на бедността, без формална оценка, базирана на показатели за разходи за живот или определена кошница от стоки. В сравнение с периода преди въвеждането на Директивата, подходът е по-прозрачен, но пълната и систематична оценка на тези критерии остава ограничена.
За увеличенията на минималната работна заплата, свързани с 2025 и 2026 г., в България не беше публикувана отделна или подробна оценка на адекватността. Адекватността беше решена основно чрез правното правило в Трудовия кодекс и правителственото обяснение, свързано с декрета. Увеличението през 2025 г. следва правилото, че минималната работна заплата трябва да бъде определена на 50% от средната брутна заплата, което отразява относителното измерение на адекватността. Абсолютното измерение, свързано с осигуряването на приличен стандарт на живот, беше разглеждано косвено чрез препратки към покупателната способност, жизнения стандарт и намаляването на бедността, но без формална оценка, базирана на показатели за разходите за живот или кошница от стоки. В сравнение с периода преди въвеждането на Директивата, настоящият подход е по-прозрачен, но пълната и систематична оценка на адекватността все още е ограничена.
Проектозакон за изменение на Трудовия кодекс беше внесен за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика на 26 септември 2025 г. Целта беше да се пренесе Директива (ЕС) 2022/2041 за адекватни минимални заплати. Предложените промени бяха насочени основно към насърчаване на колективното договаряне, особено на секторно и клоново ниво, с цел увеличаване на покритието и подобряване на условията на труд. Проектът позволи на правителството, заедно със социалните партньори, да приеме план за подкрепа на колективното договаряне, изясни как се прилагат секторните и клоновите колективни договори и даде на Инспекцията по труда правомощия да следи спазването. Въпреки че правителството представи проекта като отговарящ на изискванията на член 4 от Директивата, синдикатите го критикуваха, че не се справя напълно с адекватността на минималната работна заплата и жизнения стандарт. До края на 2025 г. законът не беше приет и дискусиите все още продължаваха.
Минималната работна заплата в България се прилага универсално за всички служители. Субминимумите са допустими само при обучение на работното място, което ще бъде подробно описано в следващия раздел "Субминимуми и по-високи ставки".
Ясен, по-нисък процент се прилага за работници, преминаващи обучение на работното място, особено в рамките на система за двойно професионално образование и обучение (VET). Според договор за обучение на работното място, работодателят трябва да предостави практическо обучение в определена професия или специалност. Служителят, от своя страна, се ангажира да придобие необходимите умения и знания. През целия си период на обучение тези служители имат право на възнаграждение въз основа на труда си, като гарантират, че получават не по-малко от 90% от националната минимална работна заплата в България (чл. 230(5), Трудов кодекс).
Минималната работна заплата в България е разделена на 12 равни месечни плащания, независимо от вида трудов договор. Най-новият указ, определящ минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. (Декрет 193/2023), предвижда както месечната, така и почасовата ставка "за нормално работно време от 8 часа и 5-дневна работна седмица".
Няма други компоненти, които да допринасят за минималната работна заплата, която според чл. 10(1) от Наредбата за преговори за заплатите представлява "най-ниското възнаграждение за отработено време или за извършена работа". Допълнителни бонуси, като 13-та заплата или бонуси, не са включени.
Няма национален доклад, посветен специално на минималната работна заплата в България. Въпреки това, Министерството на труда и социалната политика редовно подготвя предварителна оценка на въздействието на предложената сума.
Тази оценка се извършва преди всяко увеличение на минималната работна заплата. Като се има предвид, че последната поправка предвижда минималната работна заплата да бъде определена преди 1 септември, тези оценки могат да се разглеждат като редовни явления. Не беше публикувана оценка за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г.
Министерство на труда и социалната политика, предварителна оценка на въздействиетоopens in new tab
Асоциация на индустриалния капитал в България (AIKB). (2025 ) Позиция на AIKB относно Плана за насърчаване на колективното договарянеopens in new tab.
Конфедерация на независимите синдикати в България KNSB (CITUB). (2025) КНСБ настоява за реална транспозиция на Директивата за адекватни минимални заплатиopens in new tab [Конфедерация на независимите синдикати в България, КНСБ (CITUB). (2025) Позиция на КНСБ по проектоуказ на Съвета на министрите за определяне на минималната работна заплата за 2026opens in new tab г. Конфедерация на труда "Подкрепа" (2025) Изявление на КТ "Подкрепа" относно проектозакона за минималната работнаopens in new tab заплата Конфедерация на труда "Подкрепа" (2025) Позиция на КТ "Подкрепа" относно определянето на минималната работна заплата за 2026opens in new tab г. Министерство на труда и социалната политика (MLSP). (2025) Министър Гуцанов: Предлагаме да увеличим минималната работна заплата до 1 213 лева — замразяването на доходите е неприемливоopens in new tab
Министерство на труда и социалната политика (MLSP). (2025) Проектозакон, който изменя и допълва Кодекса на труда във връзка с въвеждането на Директива (ЕС) 2022/2041opens in new tab
Министерство на труда и социалната политика (MLSP). (2025) MLSP предлага минимална работна заплата от 1 213 лева от 2026 г.; увеличението ще увеличи доходите на близо 600 000 душиopens in new tab Министерство на труда и социалната политика (MLSP). (2025) План за насърчаване на колективното договаряне и трудовите договори 2026–2030PDFopens in new tab
Национален статистически институт (NSI). (2025) Служители и средни заплати и заплатиopens in new tab
Национален статистически институт (NSI). (2025) Статистически данни: ключови индикатори на пазара на трудаopens in new tab
Национален статистически институт (NSI). (2025) Статистически данни: средни месечни брутни заплати и заплатиopens in new tab, Национален статистически институт (NSI). (2025) Статистически данни: показатели за служители и пазара на трудаopens in new tab
Държавен вестник (Darzhaven Vestnik). (2025) Указ No 243 от 13 ноември 2025 г. за определяне на минималната работна заплата за 2026opens in new tab г.
