Картографиране на зелената поведенческа публична политика в ЕС

Този документ представя преглед на капацитета и прилагането на зелената поведенческа публична политика (GBPP), приложението на поведенческите науки в създаването на политики за климата и околната среда, във всички 27 държави членки на ЕС и Норвегия. Обзор на литературата представя поведенческите измерения на климатичната политика за нови читатели, обяснявайки как психологическите механизми, когнитивните пристрастия и социалните контексти оформят ангажираността на гражданите с зеления преход и защо тези фактори имат значение за ефективното проектиране на политиката. Използвайки данни, събрани чрез Мрежата на кореспондентите Eurofound, допълнени от бюро изследвания и проверка от национални експерти, документът картографира институционалната зрялост на GBPP чрез адаптирана шестстепенна рамка. Единадесет конкретни примера за политики, с особен акцент върху зеления транспорт и енергийната ефективност, илюстрират широтата на наличните подходи, вариращи от целенасочени поведенчески интервенции до системно преработване. Резултатите сочат значителни неравенства: в 17 от 28-те оценени страни е установена малко или никаква инфраструктура по GBPP, като документиран капацитет е концентриран в малък брой северозападни държави членки. Тази неравна среда представлява предизвикателство за програмата на ЕС за справедлив зелен преход, тъй като държавите членки, изправени пред най-големите натиски при преход, често изглежда имат най-слабо развит капацитет да проектират политики, ориентирани към човека, които могат да го подкрепят. В целия ЕС, включително в държавите членки с добре установен капацитет, повечето идентифицирани приложения се групират на по-ниските нива на политически амбиции, като малко инициативи прилагат поведенчески прозрения за преоформяне на по-широката среда за вземане на решения. Документът твърди, че поведенческият капацитет трябва да бъде повишен в целия ЕС, че държавите членки трябва да преминат отвъд изолираните интервенции и че инструментите за финансиране на ЕС трябва да се използват като лост за постоянно изграждане на институционален капацитет.