Минималните работни заплати оказват значително влияние върху договорените и действителните заплати
Публикуван: 23 June 2025
През последните години националните минимални работни заплати се повишиха рязко в държавите от ЕС, което прави влиянието им върху колективното договаряне на заплатите и общото развитие на заплатите все по-важно. Констатациите показват, че националните минимални работни заплати имат положително въздействие върху повишаването на договорените равнища на заплатите. Необходимо е обаче внимателно разработване на политики, за да се избегне изтласкване на колективното договаряне, особено в нископлатените сектори. Минималните работни заплати също играят ключова роля за подобряване на равнищата на заплащане сред най-нископлатените служители, въпреки че страничните ефекти се наблюдават в по-широкото разпределение на заплатите.
Политиката на минималната работна заплата става все по-популярна в държавите — членки на ЕС, през последните десетилетия, като минималните заплати нарастват повече от средните и средните заплати в много страни. Този акцент върху политиката беше допълнително засилен от новата директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати. В този контекст възможното въздействие на по-високите национални минимални работни заплати стана много важно за създателите на политики. И така, как промените в националните минимални работни заплати влияят на колективното договаряне на заплатите и действителните заплати?
Националните минимални работни заплати водят до подобрения в колективно договорените минимални равнища на заплатите
На фона на относително по-високите национални минимални работни заплати дебатът дали националните минимални работни заплати биха могли да отслабят колективното договаряне на работната заплата стана още по-важен. Това безпокойство е отразено в директивата, която в член 4 включва изискване националните правителства да насърчават рамките за колективно договаряне на заплатите.
Емпиричните констатации на Eurofound въз основа на извадка от близо 700 колективни трудови договори в нископлатени сектори в 17 държави — членки на ЕС между 2015 г. и 2022 г., показват, че по-високите национални минимални работни заплати не възпират колективното договаряне на заплатите. Напротив, те допринасят за повишаването на колективно договорените минимални равнища на заплатите в тези нископлатени сектори (фигура 1).
Изследването изследва дали увеличението на националните минимални работни заплати влияе върху вероятността социалните партньори да подпишат нови колективни трудови договори. В допълнение към времето, изминало от предишното споразумение, промяната в равнището на националната минимална работна заплата след последното споразумение се очертава като основен фактор, увеличаващ вероятността за подписване на ново споразумение (вж. горния панел на фигура 1). Промените в инфлацията и безработицата не оказаха значително влияние върху вероятността за подписване на ново споразумение.
Проучването също така изследва степента, до която промените в националните минимални работни заплати увеличават колективно договорените минимални равнища на заплатите. Резултатите показват значителен положителен ефект: ако минималната работна заплата се увеличи с 1%, новата договорена заплата се увеличава с 0,22% (вж. долния панел на фигура 1).
В този случай инфлацията би имала по-голям ефект от националните минимални работни заплати за повишаване на номиналните договорени заплати (еластичността е 0,7). Безработицата също се очертава като важен фактор: по-високите нива на безработица са свързани с отрицателен ефект върху договорените заплати, както се очаква.
Impact of national minimum wages on (upper panel) the probability of signing a new collective agreement and (bottom panel) the magnitude of increases in negotiated wages: estimated coefficients
Оценките се основават на двуетапен модел на Тобит тип II, който се оценява на два етапа. Сините точки представляват точковия коефициент на влияние на инфлацията, националната минимална работна заплата и равнището на безработица върху вероятността за подписване на нов колективен трудов договор (горен панел) и върху колективно договорените заплати (долен панел), докато пунктираните линии представляват доверителния интервал. Ако доверителната линия не пресича нулевата линия, оценката е статистически значимо различна от нулата с 95% ниво на доверие. Оценки от пробит модел, съответстващ на уравнението на споразумението с трайност и несъответствие, различни видове фиксирани ефекти (колективен трудов договор, държава и месец) и времева тенденция. Доверителните интервали (95%) са изчислени с помощта на стабилни стандартни грешки.
Source: Eurofound 2025
Тези емпирични констатации бяха допълнени и нюансирани от качествени прозрения от интервюта, изследващи взаимодействията между националните минимални работни заплати и колективните трудови договори. Анализът се основава на 40 интервюта, проведени в шест държави (Германия, Франция, Португалия, Румъния, Словения, Испания) и два нископлатени сектора: производството на храни и напитки и жилищните и социалните грижи.
Въпреки че възприятията на социалните партньори за ролята на националните минимални работни заплати се различават в отделните държави и сектори, се появиха някои доказателства за намаляване на възможностите за договаряне на заплащането и условията на труд. В случаите, когато националните минимални работни заплати се доближават до равнището на колективно договорените основни минимуми, фокусът на преговорите се измества от основното заплащане към други компоненти на възнаграждението.
Проучването обаче не откри сериозни доказателства за ефекта на изтласкване на колективното договаряне, т.е. спиране на предоговарянето на споразуменията. Също така не е наблюдавано въздействие върху обхвата на секторното колективно договаряне или върху пейзажа на участниците в договарянето.
Въпреки че проучването като цяло не посочва отрицателно въздействие на националните минимални работни заплати върху колективното договаряне на нископлатените работници между 2015 г. и 2022 г., ще бъде важно да продължим да наблюдаваме положението в нископлатените сектори.
Националните минимални работни заплати имат разширен верижен ефект върху действителните заплати
В много държави — членки на ЕС, националните минимални работни заплати нарастват по-бързо от средните и средните заплати. Тъй като минималните работни заплати стават относително по-високи, ключов проблем на политиката е дали политиката на минималната работна заплата засяга пряко по-голям дял от служителите и допринася за цялостното развитие на заплатите.
Емпиричните резултати на Eurofound показват, че националните минимални работни заплати оказват значително влияние върху заплатите на нископлатените работници – представени тук като тези в първия квартил на разпределението на заплатите, което включва най-нископлатените 25% от служителите. Средно увеличение с 1% на националната минимална работна заплата доведе до увеличение на заплатите на нископлатените служители с 0,31% през периода 2006–2021 г. Този ефект е още по-голям през последния подпериод 2015–2021 г., когато увеличение с 1% на националната минимална работна заплата доведе до увеличение на заплатите с 0,43% за нископлатените служители.
Едно от възможните обяснения за по-силния ефект през последните години е, че относително по-високите минимални работни заплати по отношение на средните работни заплати биха засегнали пряко по-голяма част от служителите и следователно имат по-голям потенциал за повишаване на нивата на заплатите сред най-нископлатените.
Важно е да се отбележи, че въздействието на политиката на минималната работна заплата за значително повишаване на заплатите в долната част на разпределението на заплатите произтича главно от периоди на значително увеличение на минималните работни заплати, както е показано на фигура 2. Увеличенията с до 15% обикновено повишават заплатите сред най-нископлатените служители, въпреки че промените с по-малко от 5% имат малък измерим ефект. По-големите увеличения – тези над 15% – имат най-статистически значимото и значително въздействие. Тези трансформиращи интервенции са основната причина за положителната връзка, наблюдавана между националните минимални работни заплати и растежа на заплатите за нископлатените служители.
Тези констатации сочат потенциални странични ефекти от увеличението на националните минимални работни заплати в по-широкото разпределение на заплатите. Емпиричният анализ разкрива положителна връзка между увеличението на националната минимална работна заплата и развитието както на средния, така и на горния квинтил на заплатите (включително 25% от служителите с най-високи заплати). Мащабът на този ефект е сравним с този при нископлатените служители.
Тези резултати показват, че средно увеличението на минималната работна заплата има възходящ ефект върху цялото разпределение на заплатите (чието развитие във всеки случай се дължи на много други фактори извън политиката на минималната работна заплата).
Effect of national minimum wage increases on low-paid wages by intensity of change
Вижте бележките за Фигура 1. Интервалите се определят въз основа на годишните номинални увеличения на националната минимална работна заплата в националната валута. Нископлатените служители включват първия квартил на заплатите (25% от служителите с най-ниски заплати).
Source: Eurofound 2025
Тези по-широки ефекти са в съответствие със случаите, когато големите увеличения на минималната работна заплата имат значителен краткосрочен ефект на компресия върху разпределението на заплатите в резултат на силен ръст на заплатите сред нископлатените служители.
Това е ясно отразено на фигура 3, която използва надлъжни данни, показващи промените в равнищата на заплатите през годината, в която се променят минималните работни заплати в цялото разпределение. Данните са групирани по децили на заплатите – от най-нископлатените 10% от служителите до най-високоплатените 10% от служителите. Резултатите показват, че само от обикновените увеличения на минималната работна заплата (над 15%) имат силен ефект за ограничаване на разпределението на заплатите, тъй като те непропорционално повишават заплатите сред най-нископлатените служители.
Темп на растеж на наблюдаваните заплати по децил на заплати
Годишни периоди чрез значително увеличение на националните минимални работни заплати
Source: Eurofound 2025
Този модел се потвърждава допълнително от разглеждането на конкретни случаи на значително увеличение на минималната работна заплата на национално равнище в целия ЕС. Те включват увеличение с 23% в Словения през 2020 г., увеличение с 22% в Испания през 2019 г. и въвеждането на националната минимална работна заплата в Германия през 2015 г., което доведе до силно увеличаване на минималните заплати.
Тези констатации показват, че тези политически интервенции имат непропорционален ефект за повишаване на заплатите сред най-нископлатените служители, свивайки разпределението на заплатите и значително намалявайки неравенството в заплащането.
Изображение © Душан Петкович/Adobe Stock
Еврофонд препоръчва тази публикация да се цитира по следния начин.
Eurofound (2025 г.), Минималните работни заплати оказват значително въздействие върху договорените и действителните заплати, статия.
