Колективни трудови правоотношения и социален диалог

Основните констатации от изследванията на Eurofound предоставят входящи данни на авторите на политики при решаването на някои от основните проблеми в тази област.

• Чрез колективното договаряне социалните партньори имат решаваща роля за гарантиране на справедливо третиране на европейските работници и стабилна и предвидима рамка за работодателите.
• Ефективното колективно договаряне е гаранция, че конкуренцията между предприятията може да бъде съсредоточена по-скоро върху повишаване на ефективността, а не върху използване на работната ръка, чрез общи правила относно заплащането и условията на труд.
• Системите на колективните трудови правоотношения все по-често са поставени под заплаха поради промени в обществото, пазарите на труда и организацията на труда. Това постави въпроси относно капацитета на основните участници в системите на колективните трудови правоотношения в държавите членки.
• По отношение на заплащането констатациите сочат, че 7 от всеки 10 работници в ЕС, които получават минимална работна заплата, съобщават за финансови затруднения в сравнение с по-малко от 5 от всеки 10 от останалите работници; тези стойности обаче се различават значително в отделните държави. В контекста на пандемията минималните работни заплати могат да изиграят роля в набора от политики за стабилизиране на приходите и поради това изискват да се противодейства на низходящата спирала към рецесия или депресия.
• Ефективният европейски социален диалог зависи от силните връзки с участниците на национално равнище, за да може програмата на ЕС да запази целесъобразността си, а автономните споразумения на ЕС да бъдат изпълнявани на национално равнище по съдържателен начин.
• Въпреки че в резултат на европейския социален диалог са се появили редица съвместни инициативи, сключени са много малко споразумения. В някои сектори има опасения, че исканията на социалните партньори за изпълнение на споразумения чрез европейското законодателство са били отхвърлени, както и че се изискват по-добри връзки между ЕС и участниците на национално равнище.
• Низходящите тенденции по отношение на членството в профсъюзите са повод за опасения в много държави членки. На по-малко от едно от всеки три работни места (с повече от 10 работници) в ЕС (29 %) има някаква форма на представителство на служителите. Законовите изисквания са ключов двигател за наличието на представителство.
• Колективното договаряне остава в центъра на системите на колективните трудови правоотношения в ЕС. Авторите на политики трябва да се възползват от възможността, която извънредното положение във връзка с COVID-19 създава, за да въведат нови инициативи за насърчаване, укрепване и затвърждаване на колективното договаряне.
• В допълнение към усилията на социалните партньори за постигане на ефективен социален диалог и добре функциониращи колективни трудови правоотношения се изискват публични средства и подпомагане от публичните органи. Авторите на политики трябва да проучат новите форми на обмен на знания, осигуряване на ресурси или взаимодействие със социалните партньори на европейско и национално равнище.
• Осигуряването и насърчаването на справедливи, добре функциониращи и балансирани колективни трудови правоотношения е от ключово значение за гарантирането на приобщаващ и устойчив растеж, както и на социален напредък в ЕС. След COVID-19 това ще бъде също значим начин, по който авторите на политики ще интегрират социалното и икономическото измерение на ЕС, както е посочено в Европейския стълб на социалните права.