Социално въздействие на миграцията: Справяне с предизвикателствата, свързани с приемането и интегрирането на украинските бежанци

Фокусът в настоящия доклад е върху предизвикателствата, с които се сблъскват държавите — членки на ЕС, и Норвегия, когато приемат и интегрират бежанци, напуснали Украйна след руското нашествие през февруари 2022 г. Проучва се интеграцията на пазара на труда чрез изследване на пречките пред нея и се разглежда достъпът до обществените услуги, както и преживяванията при ползването им, които са от решаващо значение за социалното приобщаване. Основната цел на настоящия доклад е да проучи как различните области на интеграция са взаимосвързани: жилищното настаняване, здравният статус (включително грижата за психичното здраве) и достъпът до грижи за деца, образование и социално подпомагане могат да окажат силно въздействие върху перспективите за заетост и социалната интеграция, а на свой ред наличието на работа може да доведе до по-голямо социално приобщаване. В този доклад се разглеждат не само съществуващите мерки за подкрепа, които насърчават интеграцията на пазара на труда, но и начинът, по който държавите членки и Норвегия улесняват достъпа до ключови обществени услуги.

Докладът използва информация, събрана от Eurofound от държавите членки и Норвегия, и обхваща развитието до средата на 2023 г.

Контекст на политиката

След масовия приток на бежанци от Украйна ЕС задейства своята Директива за временна закрила, като предостави незабавна временна закрила на украинските разселени лица; през септември 2023 г. под временна закрила в ЕС са 4,2 милиона души. Този приток се различава в много отношения от притока на търсещите убежище, пристигнали в ЕС през 2015 г. Като пример, пристигналите са предимно жени и деца; повечето от възрастните са високообразовани; бежанците говорят предимно украински или руски език, които са сходни с езиците на някои приемащи държави; в Европа вече живее голяма украинска диаспора. Въпреки това пристигането на бежанците постави нови предизвикателства, особено в държавите с по-малък опит в приемането на бежанци.

С Директивата за временната закрила ЕС предоставя хармонизирана правна рамка, която спомага за осигуряването на достъп до заетост и ключови обществени услуги. Срокът на прилагане на директивата беше удължен с още една година — до март 2025 г. За да улесни прилагането ѝ, ЕС играе активна роля в координацията, като предоставя препоръки, насоки в определени области, възможности за обмен на добри практики и финансова подкрепа. С тези инструменти Европейският съюз помага в различни области, обхванати от настоящия доклад. Отделните държави членки също полагат значителни усилия — до средата на 2023 г. са използвали финансиране от ЕС в размер на 17 милиарда евро. Освен това, за да се намали несигурността, причинена от войната, и да подобри перспективите си, на Украйна е предоставен статут на кандидат за членство в ЕС.

Основни констатации

• Интеграцията на украинските бежанци на пазара на труда като цяло изглежда успешна, тъй като равнището им на заетост е високо, особено в сравнение с други групи бежанци. Процентът варира от над 10% до много над 40% в някои държави (дори достига 50% или повече). Изглежда вероятно това равнище на заетост да продължи да нараства.

• Както и при другите групи бежанци обаче, няколко пречки възпрепятстват интеграцията на пазара на труда (езиковата бариера, липсата на информация, липсата на социална мрежа). Липсата на достъпни грижи за деца, изразяваща се в ниски нива на записване (вариращи между 42% и 71%), е друга важна пречка, особено като се има предвид, че сред украинските бежанци преобладават жени с деца.

• Въведени са много новаторски мерки за преодоляване на тези проблеми (напр. премахване на някои ограничения пред достъпа до грижи за деца; облекчаване на строгите езикови изисквания в някои професии; опростяване и ускоряване на процедурите за признаване на квалификациите; специализирани езикови курсове).

• Недостигът на работна ръка изглежда е важен стимул за работодателите да наемат украински бежанци; инициативите на организациите на работодателите и на отделни работодатели/фирми помагат за ангажирането на бежанците. Публичните служби по заетостта също играят активна роля в свързването с работодателите за осигуряване на работни места за бежанците.

• Въпреки че мнозина работят, повечето украинци досега не са успели да намерят стабилна заетост: все още преобладават работните места на временен или случаен принцип, а украинските бежанци са свръхквалифицирани за повечето от тези работни места. Следователно доходите, получавани от много бежанци, са нестабилни, което води до зависимост от социално подпомагане.

• Повсеместното предоставяне на обезщетения и услуги не е непременно адаптирано към специалните нужди на бежанците; например готовността за приемане на работа като условие за допустимост за обезщетения може да не е подходяща, когато бежанците не са адекватно подготвени за достъп до пазара на труда. Освен това, поради липсата на адаптирани мерки, разселените лица може да загубят правото си да получават неща, от които все още се нуждаят и след като са получили работа (поради нестабилни доходи или жилищна ситуация).

• Украинското бежанско население има изключителни нужди във всички приемащи държави членки и Норвегия; те включват интеграция в местните общности (напр. чрез извънкласни дейности на децата) и достъп до жизненоважни услуги (напр. транспорт). Тези нужди се удовлетворяват само до известна степен от обществените служби и неправителствените организации реагират активно на тях. Това обаче може да не гарантира достатъчно покритие и непрекъснатост.

• В повечето държави членки обществените служби са изправени пред дългосрочни предизвикателства, което води до нестабилни условия за жилищно настаняване (отчасти поради вече съществуващи жилищни проблеми), липса на заведения за грижи за деца, липса на капацитет в училищата и трудности при достъпа до здравеопазване.

Насоки за политиката

• Безпрецедентно големия приток на украински бежанци задълбочи вече съществуващите проблеми на държавите с обществените услуги. Планирани са много инициативи за справяне с тези предизвикателства, но те може да не помогнат на украинските бежанци, които се нуждаят от специфична и целенасочена подкрепа. Необходими са дългосрочни и достъпни решения за жилищно настаняване, за да се осигури стабилност, да се осигури приемственост в образованието на децата и младите хора, да се улесни интегрирането на бежанците в местните училищни системи и местните общности и да се подобрят перспективите за по-стабилна заетост сред възрастните.

• Необходими са по-систематични усилия за координиране на общото социално осигуряване и адаптиране на мерките за подкрепа в отговор на преобладаващите и нововъзникващите нужди на украинските бежанци. Съществува възможност за подобряване на координацията между обществените служби. Някои държави членки са започнали да създават специални длъжности или агенции за тази цел, но засега обхватът и капацитетът им са ограничени.

• Настоящите инициативи често са краткосрочни и разпръснати поради нестабилното финансиране на неправителствените организации, които са ги стартирали. Международни организации помагат, особено в държави, които имат малък опит (и финансиране за) приемането на бежанци. Въпросът обаче е колко устойчиво е това и до каква степен правителствата (и местните власти) могат да продължат тази работа и да я интегрират в своите системи. Що се отнася до финансирането, може да е необходимо известно повторно планиране на средствата на ЕС, при внимателно отчитане на ефикасността и ефективността, с които те се изразходват.

• При оценката на целесъобразността на общите мерки за социална закрила с цел ефективно интегриране на украинското бежанско население трябва да се вземе предвид тяхната адекватност и връзки с мерките за жилищно настаняване, така че да се реши проблемът с нестабилните доходи (например чрез схеми за минимален доход, осигуряващи достъп до подходящи обществени услуги). Съгласуваността и адекватността на подпомагането на доходите следва да се наблюдават, за да се установи необходимостта от коригиране и актуализиране на мерките за подкрепа, когато положението на бежанците се промени (например защото вече нямат право на определени видове подпомагане, след като получат работа).