&w=3840&q=90)
Социална закрила
Съществуват системи за социална закрила, за да защитават хората от рисковете от загуба на доходи, свързани с безработица, влошено здраве и инвалидност, родителски отговорности, разходи за деца и жилище, старост или след загуба на съпруг или родител. Организацията и финансирането на системите за социална закрила се извършва от държавите — членки на ЕС. Въпреки това ЕС има особена роля за гарантиране, чрез законодателството на ЕС, координиращо националните системи за социална сигурност, че хората, които преминават границите и следователно попадат в обхвата на различни системи за социална закрила, са адекватно защитени. Това законодателство се отнася главно до законоустановените схеми за социално осигуряване.
Намерете най-новото съдържание по тази тема по-долу.
Foundation Forum 2025: Key takeaways
This paper provides the top 20 takeaways from the Foundation Forum 2025 which took place at IMMA Venues Dublin on 19–20 November 2025.Europe’s social model – The key to competitive growth – Background paper
This background paper outlines the context for the issues to be examined at Eurofound’s Foundation Forum 2025. As the global order proves to be increasingly volatile, the European Union itself is undergoing a profound transformation in terms of its socioeconomic and geopolitical landscape. Enhancing competitiveness and ensuring sustainable economic growth are now at the top of the EU agenda.Дигитализация на социалната защита
Този доклад се фокусира върху дигитализацията на фронт и бек офис процесите в паричните социални помощи. В 10 държави членки на ЕС и Норвегия дигитално приложение е възможно за всички или за всички, освен една, от деветте изследвани ползи. В поне пет държави членки хартиени заявления за някои от ползите са прекратени.Проучванията на Eurofound разглеждат достъпа до услуги и ползи както като средство за посрещане на специфични нужди, така и като част от интегрираните усилия за насърчаване на приобщаването. Качествените обществени услуги са жизненоважно средство за постигане на високи нива на социална закрила и социално приобщаване. Проучването на Eurofound разглежда достъпа до различни социални услуги и тяхното качество, като също така изследва въздействието на COVID-19 върху използването и предоставянето на такива услуги. Акцентът е върху онези услуги и обезщетения, които отговарят на нуждите на уязвимите групи като възрастни хора, мигранти, млади хора или хора с увреждания.
Научните изследвания са съсредоточени и върху структурните промени, предизвикани до голяма степен от цифровизацията, изменението на климата и COVID-19 (вж. инфографиката по-долу), и как да се гарантира справедлив преход, който насърчава социалната закрила и правата на работниците.
Член 2 от Договора за ЕС определя насърчаването на високо равнище на социална закрила като ключова задача. Системата за социална закрила включва обезщетения в брой и в натура. Европейският стълб на социалните права подчертава достъпа до грижи за деца, здравеопазване, дългосрочни грижи и жилищно настаняване, както и обезщетения за безработица, минимален доход и ресурси за хората в напреднала възраст, които гарантират, че могат да живеят достойно.
Европейският стълб на социалните права определя 20 ключови принципа и права, които са от съществено значение за справедливите и добре функциониращи пазари на труда и системите за социална закрила. Принципите са структурирани около три категории, едната от които е социалната закрила и приобщаването. На 4 март 2021 г. Европейската комисия представи своя план за действие за пълно прилагане на стълба, като превърна принципите в конкретни действия в полза на гражданите на ЕС, като същевременно подкрепи възстановяването от въздействието на COVID-19. За да се намалят неравенствата, той предложи нова цел за ЕС да намали броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона до 2030 г., включително най-малко 5 милиона деца.
Европейска комисия: План за действие на Европейския стълб на социалните праваopens in new tab
На 24 март 2021 г. Комисията предложи стратегия на ЕС за правата на детето и препоръка на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата, за да се гарантира, че децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, имат ефективен достъп до ключови услуги като здравеопазване и образование. На 14 юни 2021 г. Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) прие Европейската гаранция за децата.
Европейска комисия: Стратегия на ЕС за правата на детето и Европейска гаранция за дететоopens in new tab
Европейска комисия: Съветът приема Европейска гаранция за децатаopens in new tab
Комисията използва процеса на европейския семестър, за да наблюдава системите за социална закрила на държавите членки и при необходимост предлага специфични за всяка държава препоръки относно използването на техните социални бюджети, за да се гарантира адекватна и устойчива социална закрила.
Европейска комисия: Европейският семестърopens in new tab
Друг ключов приоритет за Европейската комисия е създаването на Европа, подготвена за цифровата ера. Това включва инвестиране в цифрови обществени услуги и осигуряване на адекватна социална закрила за работещите през платформи.
Европейска комисия: Цифровото десетилетие на Европа: цифрови цели за 2030opens in new tab
Това е подборка от най-важните резултати по тази тема.
8 October 2024
Social protection 2.0: Unemployment and minimum income benefits
This report focuses on unemployment and minimum income benefits for people of working age. Individuals with short or no employment records (mainly young people), the self-employed, those with non-standard working arrangements, and the long-term unemployed are often not entitled to higher-tier, or any, unemployment benefits. No Member State was identified where more than 80% of those entitled to minimum income benefits receive them. Benefit recipients at higher risk of having an inadequate income include those without access to social housing in areas with high housing costs, unemployed individuals whose most recent job was low paid and the long-term unemployed people. The report also investigates the rejection of applications (frequently, around 30% are rejected), the digitalisation of application processes (most common for unemployment benefits) and economic activation requirements (typically, 1–6% of benefit recipients annually are sanctioned for not complying with activity requirements) and service entitlements.
30 May 2023
Unaffordable and inadequate housing in Europe
Unaffordable housing is a matter of great concern in the EU. It leads to homelessness, housing insecurity, financial strain and inadequate housing. It also prevents young people from leaving their family home. These problems affect people’s health and well-being, embody unequal living conditions and opportunities, and result in healthcare costs, reduced productivity and environmental damage. Private tenants have faced particularly large housing cost increases, and owners with mortgages are vulnerable to interest rate increases. In addition, many owners without mortgages, especially in post-communist and southern European countries, experience poverty and housing inadequacy. The cost-of-living crisis affects people in all tenancies. Social housing and rent subsidies support many, but capacity differs across and within countries, and these measures exclude certain groups in vulnerable situations and fail to reach everyone who is entitled to them. Three quarters of Member States have Housing First initiatives – providing housing for homeless people – but these mostly operate on a small scale. This report maps housing problems in the EU and the policies that address them, drawing on Eurofound’s Living, working and COVID-19 e-survey, European Union Statistics on Income and Living Conditions and input from the Network of Eurofound Correspondents.
5 July 2022
Policies to support refugees from Ukraine
11 March 2021
COVID-19: Implications for employment and working life
Disclaimer - Please note that this report was updated with revised data (specifically for Bulgaria) on 23 March 2021.
This report sets out to assess the initial impact of the COVID-19 crisis on employment in Europe (up to Q2 2020), including its effects across sectors and on different categories of workers. It also looks at measures implemented by policymakers in a bid to limit the negative effects of the crisis. It first provides an overview of policy approaches adopted to mitigate the impact of the crisis on businesses, workers and citizens. The main focus is on the development, content and impact of short-time working schemes, income support measures for self-employed people, hardship funds and rent and mortgage deferrals. Finally, it explores the involvement of social partners in the development and implementation of such measures and the role of European funding in supporting these schemes.
8 December 2020
Upward convergence in material well-being: Is a COVID-19 setback inevitable?
The EU strives for the upward convergence of its Member States, where their performance improves and gaps between them decrease. Nearly a decade after the Great Recession, the COVID-19 crisis has again put this objective under pressure. This policy brief focuses on convergence in material well-being in Europe. Trends in several indicators largely follow the economic cycle, with upward convergence in good times and downward divergence in bad times. This could mean further divergence and polarisation among Member States as we face a new economic downturn, with the prospect of an uneven pace of recovery across countries when growth returns.
The policy brief presents an overview of policy measures implemented by the EU and Member States to smooth the impact of the COVID-19 crisis. It discusses EU coordination of minimum income schemes as a possible tool to limit deterioration and divergence in the indicators should the economy enter a downturn.
8 October 2020
Access to care services: Early childhood education and care, healthcare and long-term care
The right of access to good-quality care services is highlighted in the European Pillar of Social Rights. This report focuses on three care services: early childhood education and care (ECEC), healthcare, and long-term care. Access to these services has been shown to contribute to reducing inequalities throughout the life cycle and achieving equality for women and persons with disabilities. Drawing on input from the Network of Eurofound Correspondents and Eurofound’s own research, the report presents an overview of the current situation in various EU Member States, Norway and the UK, outlining barriers to the take-up of care services and differences in access issues between population groups. It pays particular attention to three areas that have the potential to improve access to services: ECEC for children with disabilities and special educational needs, e-healthcare and respite care.
20 December 2019
Casual work: Characteristics and implications
Casual work, both intermittent and on-call, contributes to labour market flexibility and is therefore increasingly used across Europe. In some countries, practices go beyond the use of casual employment contracts to include other types of contracts and forms of self-employment. While it offers some advantages for both employers and workers, it is often discussed by policymakers at EU and national levels due to the observed negative consequences it has for some workers. Impacts include economic insecurity and unpredictability of working time, which in turn affect workers’ health, well-being and social security. From a labour market perspective, casual work raises concerns about decent social inclusion of vulnerable groups, labour market segmentation and more general trends towards fragmentation of work and brain drain. Some policy responses have already been implemented to tackle these issues; further policy pointers are flagged in the report.
Изследователите в Еврофонд предоставят експертни становища и могат да бъдат потърсени за въпроси или медийни запитвания.
Marie Hyland
Research officerМари Хайланд се присъедини към Eurofound като научен сътрудник в отдела за социални политики през 2023 г. Преди това Мари прекарва няколко години като икономист в Световната банка, където работи по редица въпроси, включително пол, изменение на климата и развитие на частния сектор. Изследването на Мари разглежда въздействието на правната дискриминация върху икономическото овластяване на жените, разглежда ролята на размера на фирмата и управленските практики върху производителността и икономическото развитие и анализира икономиката на политиките за смекчаване на изменението на климата. Мари има докторска степен по икономика от Тринити Колидж в Дъблин.
Този раздел осигурява достъп до цялото съдържание, което е публикувано по темата.
