Индустриални действия и спорове в Кипър

Правото на стачка е гарантирано от Конституцията на Република Кипър. По-конкретно член 27, параграф 1 гласи, че:

правото на стачка се признава и упражняването му може да бъде уредено със закон само за целите на опазването на сигурността на Републиката или конституционния ред, или обществения ред, или обществената безопасност, или поддържането на доставките и услугите, които са от съществено значение за живота на жителите, или защитата на правата и свободите, гарантирани от тази Конституция на всяко лице

Съгласно параграф 2 на член 27 лицата, принадлежащи към въоръжените сили, полицията и жандармерията, нямат право да стачкуват. Може да бъде приет закон, който да разшири тази забрана до държавните служители. Такъв закон обаче никога не е бил приет.

Въпросът за регулирането на стачките и процедурата за уреждане на спорове в основните услуги остава висящ в продължение на няколко години, като три опита за регулиране на въпроса чрез законодателство доведоха до задънена улица. През март 2004 г. най-накрая беше подписано тристранно споразумение относно процедурата за разрешаване на трудови спорове в основни услуги. Споразумението въвежда арбитражна процедура при такива спорове, но не изключва индустриални действия. В рамките на новото споразумение разпоредбите 79А и 79Б в областта на отбраната, които бяха издадени въз основа на съществуваща заповед за основни услуги, следва да бъдат премахнати. Както Международното бюро по труда, така и Съветът на Европа отбелязаха, че разпоредби 79А и 79Б не са в съответствие с договорите на тези органи, ратифицирани от Република Кипър.

В Конституцията или друг закон няма конкретна препратка към правото на въвеждане на локаут. В проучване по въпроса, проведено от главния прокурор, се стига до заключението, че в съответствие със съществуващото законодателство в Кипър локаутът, макар и да не е признат от Конституцията, "е право, което работодателят има, при условие че се упражнява за защита или насърчаване на законните интереси на работодателя по време на търговски спор и без извършване на наказателно или незаконно действие или дейност". Освен това в част II, раздел Б, параграф 1, буква г) (нарушения на колективните трудови договори) IRC предвижда, че "пострадалата страна може да прибегне до всяко законосъобразно действие, включително стачка или локаут, в защита на своите интереси".

Развитие на стачните действия, 2012—2022 г.

Източник: DLR (без дата)

Механизми за колективно разрешаване на спорове и индивидуални механизми за разрешаване на спорове

В сегашната система на колективно договаряне правителствената координация е доста слаба. Държавата се намесва, както е предвидено в IRC, чрез Службата за посредничество към Министерството на труда, когато постигането на споразумение в пряко двустранно договаряне между организациите на работодателите и синдикатите е трудно.

По-конкретно, IRC се състои от две части. В първата част, озаглавена "Материалноправни разпоредби", двете основни участващи страни признават и гарантират някои основни права на свободно колективно договаряне, докато във втората част, озаглавена "Процесуални разпоредби", IRC предвижда отделни процедури за уреждане на спорове относно интереси и за уреждане на оплаквания/спорове относно права. Както съобщава Министерството на труда, предвид сложния характер на споразуменията, много трудови спорове възникват от тълкуването на споразуменията (спорове за оплаквания), което води до постоянен поток от трудови спорове.

През последното десетилетие MLSI изигра важна роля в поддържането на индустриалния мир чрез предоставяне на посреднически услуги за подновяване на колективните трудови договори. В този контекст си струва да се спомене, че през същия период на етапа на пряко договаряне са сключвани все по-малко секторни колективни трудови договори, което води до сериозни забавяния при подновяването на споразуменията. По-конкретно, според официалните данни, предоставени от DLR на MLSI за 2017 г., 150 трудови спора са отнесени към медиация, в които са участвали общо 14 144 служители, в сравнение със 177 трудови спора през 2016 г., в които са участвали общо 61 693 служители.

Използване на механизми за разрешаване на спорове, 2012—2022 г.

Източник: DLR (без дата)