Терминът „минимални работни заплати“ се отнася до различни нормативни ограничения на най-ниската ставка, платима от работодателите на работниците. Задължителните минимални работни заплати се регулират от официални закони или правилници. Колективно договорените минимални работни заплати се определят в колективните трудови договори между синдикатите и работодателите.
Повечето държави — членки на ЕС, са въвели законоустановена национална минимална заплата, въпреки че нейното равнище, механизми за коригиране и обхват се различават. В Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция минималните заплати са определени в колективни трудови договори, а в Кипър има законоустановени ставки за различните професии.
През ноември 2017 г. институциите на ЕС съвместно обявиха Европейския стълб на социалните права, в който се определя ангажиментът на ЕС за справедливо възнаграждение за работниците. Това включва осигуряване на подходящо възнаграждение за работниците, за да се даде възможност на тях и на семействата им да имат достоен жизнен стандарт, да се запази способността на нискоквалифицираните и младите работници да си намират работа, като същевременно се направи трудът привлекателен от финансова гледна точка.
Новата Европейска комисия, която встъпи в длъжност през декември 2019 г., потвърди този ангажимент, като включи в дневния си ред инициатива за реформа за въвеждане на минимална работна заплата в ЕС. Визията на Комисията за силна социална Европа подготви почвата за план за действие за прилагането на социалния стълб. На 28 октомври 2020 г. Комисията представи предложение за директива на ЕС относно адекватните минимални работни заплати в ЕС след два кръга консултации със социалните партньори през февруари и юни. Целта е до 2024 г. всички работници в ЕС да получават справедливо и адекватно възнаграждение, независимо от това къде живеят.
Работата на Eurofound по въпросите на минималната работна заплата е свързана с приоритета на Комисията за периода 2019—2024 г. за икономика в интерес на хората.
· Жените преобладават сред лицата на минимална работна заплата в почти всички държави членки, независимо от определенията за лице на минимална заплата.
· Един на всеки десет работещи в ЕС е получавал заплата, близка до минималната (± 10 %) през 2017 г.
· През 2019 г. в много държави се проведе обсъждане във връзка с допълнително значително увеличаване на минималните работни заплати след 2020 г., отчасти спрямо определена относителна целева стойност, отчасти в абсолютни стойности.
· Законоустановените минимални заплати са станали по-справедливи в сравнение с други работни заплати от началото на хилядолетието (при сравнение на националните минимални заплати с медианните заплати на всички работещи).
· Въпреки възходящата тенденция, минималните работни заплати в повечето държави остават под 60 % или дори под 50 % от медианните заплати. Това важи особено за централно- и източноевропейските държави — членки на ЕС, които започнаха от много ниски относителни равнища в началото на хилядолетието и продължават да поддържат целеви равнища от около или под 50 % в своите нормативи относно минималната работна заплата.
· Като цяло 7 на всеки 10 работещи на минимална заплата съобщават за известни финансови затруднения, в сравнение с по-малко от 5 на всеки 10 от останалите работещи; тези стойности обаче се различават значително в отделните държави. Например, в Дания, Финландия, Германия и Швеция по-малко от 10 % от работещите на минимална заплата имат големи до много големи финансови затруднения; за сравнение, тази стойност в България, Хърватия и Кипър достига 50 % до 60 %, а в Гърция — 80 %.
· В отговор правителствата навсякъде в Европа въвеждат мерки за стабилизиране на доходите на засегнатите от кризата, предизвикана от COVID-19. Минималните работни заплати могат да изиграят роля в набора от политики за стабилизиране на доходите и по този начин да спомогнат да се противодейства на низходящата спирала към рецесия или депресия.
· Базата данни на Eurofound ЕU PolicyWatch за наблюдение на политиките в ЕС показва също, че правителствата често се позовават на националната минимална работна заплата, когато определят горни или долни прагове за размера на обезщетения за подпомагане на доходите, например тези за работа на непълно работно време.
· Сектори и професии с по-голям дял на работещите на минимална заплата са особено силно засегнати от пандемията от COVID-19: работниците в селското стопанство (15 % от работещите на минимална заплата в сектора и около 20 % за някои работни места в селското стопанство), търговията на дребно (13 %) и чистачите и помощниците (25 %) са сред тези, които поддържат едно общество по време на социално дистанциране и ограничителни мерки.
· Други сектори и професии с по-голям дял на работещите на минимална заплата — особено тези в областта на настаняването и хотелиерството (16 %), изкуствата, развлекателните дейности, отдиха, работниците в домакинства (14 %) или работещите в сферата на персоналните услуги (16 %) — са сред тези, които изпитват въздействието на мерките в областта на общественото здраве непосредствено от самото начало на разпространението на COVID-19.
Most EU Member States have a statutory minimum wage. But its level, adjustment mechanisms and coverage vary.
Eurofound’s e-survey on Living, working and COVID-19 shows that nearly half of households are struggling to make ends meet.
Eurofound provides regular updates on pay in the EU, including an annual study on how minimum wage rates have developed across the EU (as well as Norway and the UK), reviewing how national governments and social partners engage in setting new rates. It also looks at the concept of a living wage, aimed at guaranteeing workers and their families a decent level of living and social participation in response to the inadequacy of income for many working households reliant on existing statutory minimum wage rates.
The annual review on minimum wages for 2023 summarises how minimum wage rates were set during 2022.
In an earlier study on pay in Europe in the 21st century , Eurofound explored the implications of a hypothetical scenario of a minimum wage coordinated at EU level and set at 60% of the median national wage.
COVID-19 is likely to impact the ongoing minimum wage debate, as many workers delivering essential services during the pandemic are at the bottom of the pay ladder, like workers in retail, food-supply chains or care roles. Others low-wage workers, like workers in the accommodation and food sector, or in leisure and entertainment services, have been the first affected by unemployment. With unemployment on the rise, it will be important to see how minimum wages can contribute to the policy mix governments and social partners are currently applying to cushion the economic and social impacts. Eurofound’s e-survey on Living, working and COVID-19 shows that nearly half of households are already struggling to make ends meet. Minimum wages could play a policy role in stabilising incomes.
Most EU countries have a statutory minimum wage. A related but distinct concept is that of a living wage, which is a wage designed to secure a basic but acceptable standard of living for its earner (and, in some cases, household dependents). The living wage rate is based on a detailed, regularly updated costing of the basic services and goods required for such a standard of living and is intended in part to reflect the inadequacy of prevailing statutory minima for that end. Living wage campaigns are generally voluntary and rely on coalitions of interest groups, trade unions and employers working together. These campaigns can take on an advocacy role (Ireland) as well as an accreditation role (UK) where organisations are formally accredited as living wage employers. In line with the fair wage provisions set out in the Social Pillar, Eurofound research aims to provide policymakers with a practical guide to the living wage concept.
Most EU Member States have a statutory national minimum wage in place, although its level, adjustment mechanisms and coverage vary. Austria, Denmark, Finland, Italy and Sweden have minimum wages set within collective agreements, while Cyprus has statutory rates for different occupations.
The EU institutions jointly proclaimed the European Pillar of Social Rights in November 2017, setting out the EU’s commitment to fair wages for workers. This includes ensuring adequate wages for workers to allow them and their families to have a decent standard of living, safeguarding the ability of the low-skilled and young workers to find employment, while also making work financially attractive.
The new European Commission, which took office in December 2019, reiterated this commitment, putting a reform initiative for an EU minimum wage on the agenda. The Commission’s vision for a strong social Europe prepares the way for an Action Plan to implement the Social Pillar. On 28 October 2020, the Commission put forward a proposal for an EU Directive on adequate minimum wages. This was followed by a political agreement between the European Parliament and the Member States on 7 June 2022. The Minimum Wages Directive was adopted in October 2022. The aim is that by 2024 all workers in the EU should earn a fair and adequate wage, no matter where they live.
Eurofound’s work on minimum wages links in with the Commission’s 2019–2024 priority on an economy that works for people.
Eurofound редовно предоставя актуална информация относно заплащането в ЕС, включително ежегодно проучване на промените в минималните ставки на заплащане в целия ЕС (както и в Норвегия и Обединеното кралство), като прави преглед на начина, по който националните правителства и социалните партньори участват в определянето на нови ставки. Тя също така разглежда понятието „жизнен минимум“, което има за цел да гарантира на работниците и техните семейства достойно жизнено равнище и социално участие в отговор на неадекватността на доходите за много от работещите домакинства, които разчитат на съществуващите национални минимални ставки на заплащане.
Годишният преглед на минималните работни заплати за 2021 г. обобщава начините, по които са определени минималните ставки на работните заплати през 2020 г. — годината, белязана от пандемията от COVID-19. В него е направен преглед на трудностите, пред които са изправени лицата, вземащи решения на национално равнище, и на тяхната реакция в отговор на предизвикателствата, свързани с икономическите и социалните последици от пандемията, при вземането на решения относно минималната работна заплата. Представена е степента, в която минималните работни заплати са споменавани в мерките за подпомагане, свързани с COVID-19. Обсъден е и напредъкът, постигнат по инициативата на ЕС за адекватни минимални работни заплати, и са систематизирани реакциите на социалните партньори на равнището на ЕС и на лицата, отговорни за вземането на решения на национално равнище.
В предходно проучване относно заплащането в Европа през 21-ви век Eurofound изследва последиците от хипотетичен сценарий за минимална работна заплата, координирана на равнище ЕС и определена като 60 % от медианната национална заплата.
COVID-19 вероятно ще повлияе върху текущия дебат относно минималната работна заплата, тъй като много работници, предоставящи основни услуги по време на пандемията, са в долния край на стълбицата на заплащането, например работниците в търговията на дребно, веригите за доставка на храни или полагането на грижи. Други нископлатени работници като тези в сектора на хотелиерството и ресторантьорството или в услугите за свободното време и за развлекателни цели, бяха първите засегнати от безработицата. С нарастването на равнищата на безработицата ще бъде важно да се анализира как минималните работни заплати могат да допринесат за съчетанието от политики, което правителствата и социалните партньори понастоящем прилагат за смекчаване на икономическите и социалните въздействия. Електронното проучване на Eurofound „Живот, работа и COVID-19“ показва, че почти половината от домакинствата вече трудно свързват двата края. Минималните работни заплати биха могли да имат политическа роля за стабилизиране на доходите.
В повечето държави от ЕС има национална минимална заплата. Свързано с това понятие, но ясно различимо от него, е това за жизнен минимум. Под него се има предвид възнаграждение, предназначено да осигури основен, но приемлив жизнен стандарт за съответния работещ (а в някои случаи — и за лицата от домакинството, които са на негова издръжка). Равнището на жизнения минимум се основава на подробно, редовно актуализирано остойностяване на основните стоки и услуги, необходими за такъв жизнен стандарт, и е предназначено отчасти да отразява неадекватността на преобладаващите национални минимални заплати за тези цели. Кампаниите за определяне на жизнен минимум обикновено са на доброволни начала и разчитат на коалиции от заинтересовани групи, синдикати и работодатели, които работят заедно. Тези коалиции могат да поемат ролята на застъпнически организации (Ирландия), както и на акредитирани организации (Обединеното кралство), в които организациите са официално акредитирани като работодатели, осигуряващи жизнения минимум. В съответствие с разпоредбите относно справедливото възнаграждение, определени в социалния стълб, изследванията на Eurofound имат за цел да предоставят на създателите на политики практически насоки във връзка с понятието „жизнен минимум“.
По искане на Европейския парламент и Комисията Eurofound ще осъществи в периода от 2021 г. до 2023 г. пилотен проект относно промените в минималната работна заплата в ЕС. За повече информация вж. раздел „Текуща дейност“ по-долу.
