Publications

Проучването „Живот, работа и COVID-19“, което Eurofound стартира за първи път в началото на 2020 г., има за цел да проследи широкообхватното въздействие на пандемията върху работата и живота на гражданите на ЕС. Петият кръг на проучването на Eurofound, проведено през пролетта на 2022 г., също хвърля светлина върху нова несигурна реалност, причинена от войната в Украйна, рекордно високата инфлация и рязкото покачване на разходите за живот. Европейската фондация за обучение (ETF) проведе пилотно проучване с по-кратка версия на въпросника в 10 съседни на Европейския съюз (ЕС) държави.

Eurofound’s European Restructuring Monitor database reveals the impact of the energy crisis on employment in the EU. Following Russia’s invasion of Ukraine in February 2022, energy prices have hit record highs. The European Commission imposed sanctions and limitations on the import of oil and gas from Russia, which has reacted by reneging on supply commitments to many Member States. Compared to other countries, market disruption has been especially acute in the EU, given the bloc’s overdependence on Russian energy supply.

This study provides information allowing for an assessment of the representativeness of the actors involved in the European sectoral social dialogue committee for the electricity sector. Their relative representativeness legitimises their right to be consulted, their role and effective participation in the European sectoral social dialogue and their capacity to negotiate agreements.

В настоящия доклад се анализира ролята на социалния диалог и колективното договаряне за посрещане на предизвикателствата, пред които е изправено гражданското въздухоплаване по време на пандемията от COVID-19. Участието на социалните партньори във въведените мерки с цел смекчаване на отрицателните последици от пандемията варира в различните европейски държави. Социалният диалог и колективното договаряне имаха важна роля в повечето държави, докато в други ролята им беше по-ограничена.

В настоящия доклад се анализира ролята на социалния диалог и колективното договаряне за справяне с предизвикателствата, породени или изострени от пандемията от COVID-19 в болничния сектор. В него също така се анализира дали текущият социален диалог и процеси на колективно договаряне на национално равнище са приспособени да отговорят на тези нови предизвикателства. Проучването включва преглед на документни източници с цел контекстуализиране на структурните характеристики на болничния сектор и анализ на политическите инициативи за управление на кризата, предприети в ЕС-27 и Норвегия.

Настоящият доклад е изготвен в контекста на тригодишния пилотен проект (2021—2023 г.) „Ролята на минималната работна заплата за установяване на универсална гаранция за труда“, възложен на Eurofound от Европейската комисия. Във фокуса на доклада е модул 3 от проекта, в който се изследват минималните работни заплати и други форми на заплащане за самостоятелно заетите лица.

Строгите ограничения в областта на общественото здраве, въведени от правителствата през 2020 г. с цел контролиране на пандемията от COVID-19, рязко промениха трудовия живот и продължиха да го оформят през следващите две години. Между март и ноември 2021 г. бяха проведени над 70 000 събеседвания в 36 държави в рамките на Европейското проучване по телефон на условията на труд (EWCTS) — висококачествено проучване, основано на вероятностен анализ. Целта беше да се предостави подробна картина на трудовия живот на европейците през този необикновен период от време.

This study provides information allowing for an assessment of the representativeness of the actors involved in the European sectoral social dialogue committee for the Food and drink sector. Their relative representativeness legitimises their right to be consulted, their role and effective participation in the European sectoral social dialogue and their capacity to negotiate agreements. The aim of Eurofound’s studies on representativeness is to identify the relevant national and European social partner organisations in the field of industrial relations in the EU Member States.

В доклада се разглежда какво развитие претърпява доверието на гражданите в институциите — включително националните правителства, ЕС, науката и медиите — по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и 2021 г. Анализира се ролята на медиите, по-специално връзката между използването на социалните медии и доверието, и въздействието на невярната информация (неточна или подвеждаща информация) и дезинформацията (преднамерено заблуждаваща информация) по време на кризата.

Качеството на институциите е ключов фактор за постигане на възходящо икономическо и социално сближаване в ЕС, като играе основна роля за растежа на икономиката, привличането на чуждестранни инвестиции, осигуряването на изпълнението на политиките и реформите и успешния достъп до фондовете на ЕС. Пригодността за целите на публичните институции е особено актуална в настоящия момент във връзка с изпълнението на програмата Next Generation EU, тъй като лошото качество на институциите може да попречи на достъпа до средства и да подкопае ефективността на самата програма.